Решение № 9274 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2019 г.

Решение № 9274 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1903/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Векстрейд – 7" ЕООД, ЕИК 202106125, гр. София, чрез процесуален представител адв. Дамянова, против решение № 2271/3.12.2018 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1924/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-394-0345629/3.07.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект – клуб "Хедон" находящ се в гр. Созопол и е забранен достъпът до него за срок от 15 дни. В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд за наличие на основание за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-394-0345629/03.07.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - клуб "Хедон", находящ се в гр. Созопол, ул. "Ропотамо" № 2, стопанисван и експлоатиран от "Векстрейд – 7" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 30.06.2018 година, в 23. 48 ч. е извършена оперативна проверка на търговски обект - клуб "Хедон", находящ се в гр. Созопол, стопанисван от "Векстрейд – 7" ЕООД, при която за контролна покупка – плащане на такса вход на стойност 5. 00 лв., заплатени в брой от проверяващия инспектор, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. При тези данни съдът е приел, че са налице фактическите, както и правните основания по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Обсъдил е и мотивите на органа по приходите относно продължителността на срока на наложената мярка, обоснована с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, декларираните обороти и финансови резултати, както и наличие на непогасени публични задължения и е приел, че определените 15 дни съответстват на целта на закона и преустановителната и превантивна функция на ПАМ. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Векстрейд – 7" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона правни основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, за неоснователни възраженията, че не е издадено наказателно постановление. Принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството и издаването на заповед за налагането й не е обусловено от издаване на наказателно постановление за установеното нарушение. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Съответствието на наложената мярка с целта на закона е обсъдено от съда и правилно е приетото, че при констатирани минимални регистрирани обороти и годишни финансови резултати, със затварянето на обекта за определения период фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуалните загуби, които ще претърпи вследствие противоправното си поведение жалбоподателят, ще му въздействат предупредително, възпиращо и възпитателно. Възражението на касатора в обратния смисъл, както и твърденията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. Неправилно е и разбирането на касатора за правомощията на контролния орган и мотивите на съда в тази насока. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 от ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложената имуществена санкция за същото нарушение. В случая, при безспорно установеното неиздаване на касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект". При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а от ответника не е налице искане за присъждане. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,