Решение № 7818 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2018 г.

Решение № 7818 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6161/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "З." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. "В. Т." .№..., представлявано от управителя М. И. Ч., против Решение № 556/23.03.2018 г., постановено по административно дело № 1976/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000216007862-091-001/02.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 159/10.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. относно установени задължения по ЗДДС в общ размер на 11 879,84 лева и лихва за забава в общ размер на 893,42 лева. В касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които обосновават правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Конкурент - 2004" ЕООД, поради което съдът неоснователно отказал да признае това право с аргументи, които не били предвидени в нормативната уредба. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с отмяна на ревизионния акт. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е извел законосъобразен извод за липса на реални доставки. Предлага съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който в тежест на "З." ООД са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди месец май 2016 г., месец юни 2016 г. и месец август 2016 г. в общ размер на 11 879,84 лева главница и лихви за забава в размер на 893,42 лева, формирани в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Конкурент 2004" ЕООД. Фактурите имат за предмет доставка на стоки - кашкавал, сирене, яйца, вино, вермут, различни видове консерви. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че не са представени безспорни доказателства от които да се установи осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Този правен извод е обоснован, като съответен на събраните по делото доказателства, поради което се споделя от настоящата съдебна инстанция. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност. По силата на т. 31 и т. 32 от същото решение, преценката за наличие на тези условия за възникване на правото на данъчен кредит се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, което е извършено от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, именно лицето, което черпи права от претендираното право на приспадане на данъчен кредит следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено. Ревизираното дружество е осъществявало хотелиерска дейност със сезонен характер в хотел "Азуро", в курортен комплекс Слънчев бряг. На дружеството доставчик - "Конкурент - 2004" ЕООД е била извършена насрещна проверка, в хода на която не е открит представител и не са представени изисканите по повод спорните доставки документи, в това число документи за произход на фактурираните стоки, за това, че стоките са били налични при тях, къде са съхранявани, как са транспортирани и предадени в разпореждане на получателя. Установено е, че доставчикът е бил дерегистриран по ЗДДС на 31.12.2015 г. по инициатива на приходните органи. При извършена проверка в информационната база данни на Националната агенция по приходите е установено, че процесните фактури не са включени в дневниците за продажба на доставчика, не са открити данни за подавани уведомления по чл. 62 КТ от негова страна, не са декларирани транспортни средства, както и не е подадена декларация по чл. 92 ЗКПО за осъществявана дейност през 2015 г. От страна на ревизираното лице са представени фактурите, касови бонове и стокови разписки. Предвид характера на стоките, предмет на спорните доставки - хранителни стоки и напитки, които са родово - определени вещи, следва да се акцентира на фактите, имащи отношение към реалното им предаване в разпореждане и владение на получателя. Разпоредбата на чл. 6 ЗДДС следва да се тълкува в унисон с нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно транспортирането, предаването и получаването на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. В конкретния случай за установяване на тези обстоятелства са представени стокови разписки, но същите не са мотивирали съда да приеме, че стоките действително са били транспортирани и предаване на получателя. Както правилно е отбелязано в съдебното решение, тези документи са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила следва да се преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. След съвкупна преценка на всички събрани доказателства и установените посредством тях факти, правилно съдът не е ценил стоковите разписки предвид съдържанието им. В стоковите разписки като лице, предало стоките е посочен М. Г., за когото не е установено в каква връзка и в какви отношения се е намирал с дружеството - доставчик. В разписките е отразено, че стоките са транспортирани с превозни средства, индивидуализирани с регистрационни номера, които към датата на съставянето им са били собственост на трето дружество, за което отново не е установена връзка с дружеството - доставчик или получател на стоките. Предмет на спорните фактури са стоки със значително количество, някои от които и бързо разваляеми се, като по делото е останал неизяснен въпросът за възможността да бъдат реално приети и съхранени при ревизираното дружество, което е декларирало, че разполага само с една хладилна витрина. На следващо място, съдът е констатирал непълнота във фактурите и придружаващите ги разписки - една част от стоките са били описани само с родовите си белези, без друга индивидуализация, а за друга част от стоките /алкохолните напитки/, не е била посочена мерната единица. Изложените по-горе обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност обосновават крайния извод на съда за липса на доказателства, установяващи реално извършена доставка на стоките, предмет на спорните фактури. Респективно, при това положение не може да се установи връзка между преките доставки и извършени от ревизираното лице последващи облагаеми сделки. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,