Решение № 6310 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по две касационни жалби, както следва:

1. Министъра на външните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Георгиева, срещу решение 28 410 от 30.12.2024г., постановено по адм. д. 2703/2024г. по описа на Административен съд София град (АССГ), В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Р. Р. К. искове по чл. 106 ал. 2 и чл. 106 ал. 4 от ЗДСл и Министерство на външните работи е осъдено да заплати на Р. Р. К. сумата от 6 711,96 лева, представляваща обезщетение по чл. 106 ал. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, както и сумата от 3 355,98 лева като обезщетение по чл. 106 ал. 4 ЗДСл. За неспазено едномесечно предизвестие. Министерство на външните работи оспорва и съдебното решение в частта, с която е осъдено да заплати на жалбоподателката К. сумата от 860 лева, разноски за първата инстанция.

1. Р. Р. К., чрез процесуалния й представител адв. Бояджийски, срещу решение 28 410 от 30.12.2024г., постановено по адм. д. 2703/2024г. по описа на Административен съд София град (АССГ), В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед Т - 114 от 23.02.2024г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжност началник на отдел "Дипломатически архив" към дирекция Човешки ресурси и административно обслужване на Министерство на външните работи, считано от 28.02.2024г.

С касационната жалба на касатора Министърът на външните работи се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част досежно уважените искове по чл. 106 ал. 2 и ал. 4 ЗДСл като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Навежда съображения, че не е доказано от страна на жалбоподатлката в първата инстанция наличието на предпоставките по чл. 106 ал. 2 ЗДСл, а именно че е останала без работа за тези два месеца, за които се дължи обезщетението. Твърди и че не са били налице предпоставките по чл. 106 ал. 4 ЗДСл, тъй като посоченият закон не изисквал писмено предизвестие, като в тази връзка твърди, че е било спазено предизвестието, тъй като жалбоподателката е знаела за съкращаването на длъжността й с приемането на измененията в Устройствения правилник на министерството и с обнародването на измененията в ДР на 14.11.2023г. в държавен вестник, че дирекцията, в която е заемала длъжност е закрита. Поради това твърди, че не са били налице предпоставките за уважаване на исковете. Твърди и че неправилно са присъдени разноски на К., тъй като не са били представени доказателства за реално сторени такива, а представени не е следвало да бъдат зачитани като късно представени. Иска съдебното решение в тази част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят исковете на Р. К.. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

В касационната жалба на Р. К. се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му от нея, а именно частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение като постановено в нарушение на материалния закон. Навежда съображения, че не са налице предвидените в закона предпоставки, за да се приеме, че заеманата от нея длъжност е съкратена. Излага подробни съображения, че заеманата от нея длъжност е запазена като система от функции, изисквания и задължения. Иска оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което се отменя заповедта.Претендира разноски.

Ответникът министърът на външните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Р. К., като съответно и Р. К. представя становище за неоснователност на касац;ионната жалба на министъра на външните работи.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на министъра на външните работи и за основателност на касационната жалба, подадена от Р. Р. К..

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение в съответно оспорените му части, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което и двете касационни жалби са процесуално допустими.

Разгледани по същество и двете жалби са основателни.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, при спазване на минимално необходимото съдържание по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като за да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира вече като наименование в щатното разписание, т. е. като нормативно определена позиция, както и като съвкупност от определени функции, задължения и задачи, утвърдени с длъжностната характеристика. Посочил е, че от доказателствата се установява, че с ПМС 219 от 08.11.2023г., обнародвано в ДВ, съгласно Устройствения правилник на МВнР е съществувала дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, в която дирекция е съществувал отдел Дипломатически архив, чийто началник е била жалбоподателката К.. Съдът е приел, че с изменение на Устройствения правилник на МВнР са закрити всички отдели в дирекция ЧРАО, тъй като е закрита самата дирекция ЧРАО, като на нейно място е създадена нова дирекция Деловодство и архив, в който са създадени два нови отдела със нови характеристики. Поради това е приел, че след 15.12.2023г. длъжността, заемана от К. като нормативно определена позиция и система от функции вече не съществува. Приел е, че при съпоставка на длъжностите характеристики на длъжностите начални отдел Дипломатически архив в закритата дирекция ЧРАО и в новооткритата Деловодство и архив са налице разлики, като при новата длъжност са добавени компетентности. По тези съображения е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността и е отхвърлил оспорването на заповедта. Приел е и че са налице предпоставките за уважаване на предявените от К. искове от една страна този по чл. 106 ал. 2 ЗДСл и от друга, този по чл. 106 ал. 4 ЗДСл, поради неспазено едномесечно предизвестие.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповедта и недопустимо в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 106 ал. 2 и ал. 4 ЗДСл по следващите съображения.

Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаване, както и че е спазена минимално изискващата се форма съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Неправилен обаче е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. В противоречие със закона съдът е приел, че спрямо служителката е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с промяна на Устройствения правилник на МВнР, одобрено с ПМС 219 от 08.11.2023г., обнародвано в ДР от 14.11.2023г. е закрита дирекция ЧРАО, в която е имало отдел Дипломатически архив, чийто началник е била жалбоподателката К., като е открита нова дирекция Деловодство и архив с два нови отдела единият от които е отдел Дипломатически архив. С изменението на Устройствения правилник са закрити дирекция ЧРАО и всичките отдели в нея със съответните длъжности и съответно е открита нова дирекция Деловодство и архив в чиято структура е предвиден отдел Дипломатически архив, за който отдел е предвидена длъжността началник. В представените по делото старо щатно разписание от 09.06.2022г. е видно, че в отдел Дипломатически архив са предвидени следните длъжности 1 за началник отдел, 8 за главен експерт, 8 за главен специалист и 1 за специалист. В новосъздадената дирекция Деловодство и архив, по новото щатно разписание от 15.12.2023г., предвидения в нея отдел Дипломатически архив са предвидени следните длъжности: 1 бройка за началник отдел, 9 за главен експерт, 7 за главен специалист и 1 за специалист. Видно от цитираното на първо място заеманата от жалбоподателката длъжност не е съкратена като нормативно определена позиция, противно на приетото от първоинстанционния съд. Това е така, тъй като е запазен отдел Дипломатически архив, както и е запазена позицията на негов началник, като преместването на един отдел от една дирекция в друга, съответно закриването на дирекцията, в която се е намирал и преместването му в друга, не може да обоснове нормативното отпадане на съответната позиция. Във връзка с цитираното не е налице нормативното отпадане на заеманата от К. позиция, а напротив същата е запазена съществува и до сега. На второ място необоснован е извода на съда за това, че заеманата от жалбоподателката длъжност вече не съществува като система от функции и задължения, тъй като в новосъздадения отдел Дипломатически архив в дирекция Деловодство и архив били увеличени задълженията на началника от една страна, както и че е въведено изискването за добавена нова компетентност, а именно управленска. Горното е в противоречие със събраните в хода на производството доказателства, тъй като видно от сравнението на длъжностните характеристики на началник отдел Дипломатически архив в дирекцияЧРАО и началник отдел Дипломатически архив от новосъздадената дирекция Деловодство и архив единствената разлика е в добавена компетентност за актуализация на номенклатурите на делата и текущите архиви в ЦУ на МВнР и мисиите в чужбина, като добавеното съдържание е с оглед архивите на ЦУ на МВнР и мисиите в чужбина. Това е единствената разлика, която обаче не може да обоснове съществена промяна във функциите, изискванията и задачите, която да обоснове наличието на съвсем нова длъжност. Поради изложеното настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, а заеманата от жалбоподателката длъжност не е реално съкратена, а напротив продължава да съществува както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, съответно не е била съкратена, а само е преместена в друга дирекция. Поради това е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К.. Напротив заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. Поради това в тази му част оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед.

По отношение на частта, в която е съдът е уважил предявените два иска по чл. 106 ал. 2 и ал. 4 ЗДСл, оспореното съдебно решение е недопустимо по следващите съображения. За да бъде допустимо претендирането на обезщетение, както по ал. 2, така и по ал. 4 на чл. 106 ЗДСл следва да е налице влезнала в сила заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В случая такава не е налице и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, съответно към момента на уважаване на двата иска. Следва да се посочи и че в исковото производство страните са различни, а именно при разглеждане на исковете по чл. 106 ал. 2 и ал. 4 страна следва да бъде не административният орган министъра на външните работи, а юридическото лице министерство на външните работи, като в случая в настоящото производство, в частта на развилото се исково такова, не е и участвала надлежната страна, която е министерство на външните работи. В случая съдът се е произнесъл по двата иска при липса на предпоставките за тяхната допустимост, както и без участие на надлежната страна, поради и което решението в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

По изложените съображения оспореното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено като се постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед следва да бъде отменена, а в частта, с която са уважени предявените искове и министерство на външните работи е осъдено да заплати обезщетение на основание чл. 106 ал. 2 и чл. 106 ал. 4 ЗДСл следва да бъде обезсилено и производството в тази част следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора разноски на страните не се дължат и съответно са неоснователни исканията и на двамата касатори за присъждане на такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,