Решение № 15661 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2014 г.

ВАСII отделение22.12.2014 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ на всички основания по чл. 239 от АПК искането на Инициативен комитет срещу изграждане на депо за отпадъци в община Самоков за отмяна на влязлото в сила определение № 300 от 27 март 2014 г., постановено по адм. д. № 44/2014 г. по описа на Административен съд - София-област. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15661 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11058/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Инициативен комитет срещу изграждане на депо за отпадъци в община Самоков за отмяна на влязлото в сила определение № 300 от 27 март 2014 г., постановено по адм. д. № 44/2014 г. по описа на Административен съд - София-област. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди нарушение на принципа за законност при правоприлагането, като се иска отмяна на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Ответните страни - началникът на РДНСК-Югозападен район, чрез процесуалния си представител и община Самоков, представлявана от кмета, оспорват искането. Ответната страна - главният архитект на община Самоков не изразява становище. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в искането за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданото искане за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на искането за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещо лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Определението не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на акта, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. В разглеждания аспект нарушение на принципа за законност е обща формулировка, която не е сред посочените основания за отмяна, а нарушението на материалния закон е основание за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основание за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно определние. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2