Решение № 10068 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район Аспарухово при Община Варна, чрез юриск. Добрева, против Решение 3783/03.04.2025г. по адм. дело 968/2024г. на Административен съд Варна. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при несъответствие с материалния закон и като необосновано. Претендира се недопустимост на първоинстанционната жалба, поради просрочие, съответно обезсилване на обжалваното съдебно решение, или алтернативно отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата срещу процесната заповед и се присъдят разноските по делото. Ответникът - М. К. Д., чрез адв. Стефанов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноските по делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима и основателна. Предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Заповед КС-225 А-5/09.04.2024г., издадена от кмета на Район Аспарухово при Община Варна, с която на осн.чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на К. Д., Е. К. М. и М. К. Д., в качеството им на съсобственици, да премахнат незаконен строеж от пета категория: Масивна сграда 1, с площ от 44 кв.м., изграден в поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор 10135.5545.374, находящ се на административен адрес Област Варна, Община Варна, СО Зеленика. Съгласно заповедта - за ПИ, в който е изграден строежа, няма разработен, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план /ПУП ПРЗ/. Строежът представлява стоманобетонна конструкция със сутерен и един етаж с едноскатен дървен покрив. Установените размери в план на масивната сграда са дължина около 8.00м. и ширина 5.50м., кота корниз на сградата е около 5.60м. Строежът е водозахранен, електрозахранен и завършен изцяло. Извършен е на отстояние от 1,10 м. спрямо границите със съседен имот, без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Същият не отговоря на условията за търпимост. Делото е образувано само по жалба на М. К. Д.. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел на първо място, че процесната заповед съдържа противоречие между направените в нея констатации и изведените изводи. От една страна, установяване, че строежът е извършен на два етапа: първи - до 1977г. с издадено разрешение за строеж на и втори към 1995г., когато строежът е разширен и завършен в настоящия обем. Констатацията в заповедта, че има издадено разрешение за строеж към момента на започване на строителството е в противоречие на другите съдържащи се в нея констатации, че Строежът е извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. По този начин е нарушил принципите на чл.4, ал.2 от АПК, чл.6, ал.2, ал.3 и ал.5 от АПК и чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК. Наличието на противоречие и неяснота относно приетите факти за законността на строежа, е довело и до неправилност на диспозитива на издадената заповед, защото същата се отнася до целия строеж, а не само до частта от него която е незаконно изградена (при условие, че последната не е търпим строеж). По този начин за адресата на заповедта не е възможно да разбере кои факти административния орган е приел за настъпили, да се защити адекватно, поради което нарушението на процесуалните правила е съществено и е основание за отмяна на оспорения акт. На следващо място, съдът приел за безспорно, че сградата предмет на заповедта е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Изводът на издателя на заповедта, че не е издадено разрешение за строеж и не са одобрени инвестиционни проекти за този строеж, е частично необоснован, тъй като има първоначално издадено разрешение за строеж, но последния не е изпълнен по начина посочен в него квадратурата е по-голяма от предвиденото и материалите са различни от предвидените. Вместо застрояване на барака от 20 кв.м от тухли и без железобетонни елементи, е изградена масивната сграда, описана в заповедта. От Общината е бил съставен констативен акт от 25.07.1989г., съгласно който строежът е извършен в противоречие с издаденото разрешение и няма данни, нито към момента на изграждането на строежа, нито след влизане в сила на ЗУТ, администрацията да е предприела действия по премахването му. Съдът, позовавайки се на писмените доказателства, свидетелски показания и частично на изслушана СТЕ, приел, че строежът е завършен на два етапа - към 1977г. и към 1995г. Не приел за обосновани изводите на вещото лице, направени на базата на сателитни снимки, че строежът е завършен сред 2003г. Според административният съд само за тази част от строежа, която надхвърля, разрешените с даденото разрешение за строеж 20кв.м., е налице хипотезата на незаконен строеж и само за нея следва да направи, по арг. от §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, преценка за търпимост. Тъй като основният обем на строежа е завършен през 1977г., като към 1995г. е завършен в настоящият си вид и няма данни да е деклариран, то приложими към него били разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, в частта на изградения обем на строежа над разрешението за строителство извършен към 1977г. и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в частта на строежа завършена към 1995г. Към момента на извършване на незаконния строеж, земята върху която е изграден е била земеделска и не е било нормативно регламентирано отстоянието на сградата до границите със съседния имот.Тъй като не било ясно, дали при бъдещо урегулиране на процесния ПИ, няма да бъде предвидено свързано застрояване със съседния ПИ, то съдът приема, че незаконният строеж отговаря на кумулативно въведените, в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ във вр. § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г., условия за търпимост по сега действащият ЗУТ. На следващо място съдът развил пространни съображения за служебното си задължение да провери спазването на правата на притежание на адресата на заповедта, по арг. от чл.4, ал.1 във вр. чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България във вр. Европейската конвенция за правата на човека във вр. Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Анализирайки някои дела от практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕС/, първоинстанционният съд извел извод, че имущественият интерес на Д. от ползването на нейния ваканционен дом, за който тя и преди това баща й плащали данъци, е бил установен в достатъчна степен и е сериозен, така че да представлява материален интерес и следователно притежание, макар и построена без разрешение за строеж, като се има предвид, че се е ползвала от нея в продължение на над тридесет години, без де е бил обезпокоявана от администрацията на Общината по отношение на нейната незаконност. В същото време спорната заповед и фактите по делото сочат, че незаконният строеж не попада в обхвата на легитимния обществен интерес, както е очертан от съдебната практика на ЕС. Тъй като общинската администрация е позволила извършването на незаконния строеж и ползването му в продължение на изключително продължителен период от време, то за Д. засягането на нейния интерес от ползването на притежанието й към настоящия момент представлява непропорционална и прекомерна тежест, поради лишаване от собственост и разход на средства за събарянето на строежа и предвид обстоятелството, че ако вложи средства и време за подаване на документи за одобряване на ПУП на имота и издаване на разрешение за строеж на същия по вид строеж, или за издаване на виза за същото строителство, с оглед предвижданията на ОУП и на ПУП на СО Зеленика, такива ще бъдат одобрени/ съответно издадени. Извел правен извод, че оспорената заповед, преценена в светлината на изискванията към член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, е издадена при липсата на ясно разписани правила по отношение на търпимостта на незаконните строежи; при липсата на легитимна цел и при липсата на пропорционалност. На следващо място, отново тълкувайки практиката на ЕС, приел, че при издаването на заповедта не е направена преценка относно факта, че строежът е единствено жилище на Д.. Със заповедта и е наложена санкция, доколкото събарянето на строежа, по правната си същност е наказание за нея; наложената санкция е непропорционална на констатираното нарушение, т.к. е разпоредено събарянето на целия строеж, а за част от него има издадено разрешение за строеж; наказана е за нарушение извършено от друго лице нейната наследодателка, което е съществувало обективно повече от 20г.; това жилище е единствено за Д. и не са обсъдени в заповедта мерки по отношение на нея и семейството й и конкретно къде ще живеят, не е направена и преценка има ли тя възможност да наеме под наем жилище или да закупи такова; санкцията е наложена само по отношение на нея, но не и на другите лица с незаконни строежи на територията на Община Варна, район Аспарухово, което налага извод за непропорционалност на наложената санкция. При такива изводи, административният съд приел, че процесната заповед следва да бъде отменена, като постановена в противоречие с материалния закон и член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Настоящият касационен състав счита, че с оглед събраните по делото доказателства, изводите на първоинстанционият съд са несъответни на материалния закон и са направени при превратно тълкуване на практиката на ВАС и ЕС. Обектът по процесната заповед за премахване представлява строеж от пета категория, съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 38 ДРЗУТ, който в установеният му вид и обем, е изпълнен без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. Изграждането му без изискуемото по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ разрешение за строеж обуславя неговата незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Противно на изводите на първоинстанционния съд, процесната заповед не съдържа противоречие между направените в нея констатации и изведените изводи. Издателят на акта изрично упоменава наличието на първоначално издадено разрешение за строеж за изграждане на барака в същия имот с площ от 20 кв.м. За констатираното незаконно строителство, във вида, в който е заварено към момента на проверката като квадратура и материали, от които е изградено, не е издавано разрешение за строеж и не са одобрявани проекти, както правилно е прието в процесната заповед и този извод не е в противоречие с наличието на цитираното разрешение за строеж, тъй като то въобще не е реализирано барака, като описаната в него по вид, квадратура и материали, не е изграждана в процесния имот. Вместо това и без разрешение е изграден на два етапа процесният незаконен строеж. В подкрепа на този извод е и факта, че от Общината е бил съставен констативен акт от 25.07.1989г., съгласно който е установен строеж, който извършен в противоречие с издаденото разрешение. В случая не става въпрос за незначителни отклонения в изградения строеж, от указаното в разрешението за строеж, а за драстични такива по всички индивидуализиращи признаци, т.е. за строеж съвсем различен от разрешения. Доказано е, че строежът, описан в заповедта, конструктивно не може да се обособи и индивидуализират в два независими обекта, като тези 20 кв.м., които според административния съд са изградени по редовно издадено разрешение за строеж да останат незасегнати при премахването на разликата в квадратурата до 44 кв.м. Строежът по процесната заповед, е достатъчно ясно индивидуализиран по конструкция, размери и материали, от които е изграден. Той е самостоятелен и неделим конструктивно обект със собствен идентификатор по КК и КР, който е отделен от другите строежи в процесния имот. С оглед горното, изводът на административния съд, че адресата на заповедта не е възможно да разбере кои факти административния орган е приел за настъпили и да се защити адекватно, е неправилен. На следващо място, строеж с характеристиките на установения в заповедта, и в двата установени етапа на строителството му, не е бил допустим за изграждане върху имот с предназначение за земеделска земя, какъвто е статута на процесния ПИ. При положение, че строежът е изграден на земеделска земя и за него няма приет ПУП-ПЗ или ПУП-ПРЗ, то изводът е, че същия не е в съответствие с правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, т.е. не е търпим строеж. След изграждането му, с влязъл в сила ОУП на гр. Варна, имотът попада в урбанизирана територия с устройствена зона Жм2 жилищна устройствена зона, с ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания, разположена в територии със сложни теренни форми и с високи природни качество, макс. плътност на застрояване 20%; макс. КИНТ 0.6; озеленяване 70%, начин на застрояване свободно застрояване в индивидуални УПИ. Видно е, че начинът на застрояване в тази зона не допуска намалени отстояния на строежите до границите на съседни имоти и изградени в тях сгради. Доказано е, че процесния строеж е изграден на отстояние от 1,10 м. от съседен ПИ с кадастрални идентификатори 10135.5545.3573 и 10135.5545.4305, при липса на нотариално заверено съгласие на собственика на този имот, т.е. строежът не съответства и на сега действащите строителни правила и норми. Изводът е, че процесният строеж не е търпим в никоя от хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Изводите на съда, че процесната заповед е непропорционална на констатираното нарушение санкция, доколкото събарянето на строежа, т.к. е разпоредено събарянето на целия строеж, а за част от него има издадено разрешение за строеж, е неправилен. От казаното по-горе се установи, че за процесния строеж в установеният му вид, не е издавано разрешение за строеж и същия не отговаря на условията за търпимост. Без значение за законността на строежа е и фактът, че строежът е извършен от нейният наследодател. Неподкрепен с доказателства и съответно необоснован е и изводът, че процесната заповед е наказание за Д. и противоречи на Протокол 1 към Европейската конвенция за правата на човека и цитираната практика на ЕС, тъй като е нейно единствено жилище. По делото, от адресата на заповедта и първоинстанционен жалбоподател, не са представени доказателства, че процесния строеж е негово единствено жилище или имот. Такива не са събрани и служебно от съда. Напротив, видно от доказателствата по делото, Д. е регистрирана като живуща на друг адрес. Не е подкрепен с доказателства и съответно е необоснован и изводът, че процесната заповед, като санкционен акт, е насочена само срещу Д., но не и срещу останалите незаконни строежи в тази територия. В кориците на делото не се съдържат доказателства, от които да е видно, колко са незаконните строежи в селищно образувание Зеленика, район Аспарухово на гр. Варна и спрямо колко от тях са издадени заповеди за премахването им. А и само по себе си подобно установяване не може да се отрази на констатациите за незаконност на процесния строеж, нито до извод за индивидуална репресия срещу адресата на заповедта. Неотносим към материалната законосъобразност на заповедта е и цитирания от съда факт, че общинската администрация е позволила извършването на незаконния строеж и ползването му в продължение на изключително продължителен период от време. Неправилен е и изводът, че оспорената заповед, преценена в светлината на изискванията към член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, е издадена при липсата на ясно разписани правила по отношение на търпимостта на незаконните строежи и липса на легитимна цел. Напротив налице е легитимната цел прогласена от законодателя, а именно строежите в Република България да се изграждат по установените правила и норми, съответно тези, които не отговарят на тях, да бъдат премахвани по законово определен ред. Правилата за търпимост на незаконните строежи са ясно разписани в специалния закон /ЗУТ/. При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди премахването му. Нормите на ЗУТ, в разглежданата област, имат за цел именно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на адресата на такава заповед е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес. С оглед горното, правните изводи на административния съд са в несъответствие с материалния закон, а заповедта за премахване на процесния строеж е законосъобразна. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Основателността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касацията и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да заплати на касатора разноските за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 100 /сто/ лева, както направените пред касационната инстанция такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и за държавна такса в размер на 70 /седемдесет/ лева или общо в разноски в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,