Решение № 7850 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. К., подадена чрез адв. Петкова против Решение 315/04.12.2023г., постановено по адм. дело 397/2023г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на К. против Решение 32-139032 от 10.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административният орган правилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на решението, както и на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Касационната жалба се поддържа в представено писмено становище. Ответникът по касационната жалба - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Русе е било Решение 32-139032 от 10.04.2023 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК е отказано да се приеме митническата стойност в размер на4 326, 75 лева на декларираната стокас МД с MRN 20BG001008016893R9 от 14.02.2020 г.; на основание чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 201З г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е определен нов размер на митническата стойност на стоката 15 012, 59лева, на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на1 068, 58 лева и на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на2 350, 88 лева, като жалбоподателят е задължен да заплати в 10-дневен срок от получаване на решението допълнително дължимите държавни вземания в общ размер на 3 419, 46 лева, както и лихви за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадената от жалбоподателя декларация. На база декларираните данни, към датата на приемане на митническата декларация размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В резултат на последваща проверка по линия на международното сътрудничество на декларираната митническа стойност по Писмо рег. 32-441111 от 16.12.2022 г. на ЦМУ, от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Посочената информация е препратена до всички териториални дирекции на Агенция Митници по компетентност, съответно в ТД Митница Бургас. След анализ на приложените към митническата декларация документи и предоставените данни от канадските власти по отношение на процесния лек автомобил е установено несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в размер на 3 200 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 10 555, 00 CAD и обстоятелството, че към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания. Горното е обосновало основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което същата, определена на база фактура RA-E19112821 от 28.11.2019 г., е отхвърлена. Прието е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на стоката, аргументирано е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата стойност е определена съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. З от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл.144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза в предоставената информация от канадските митнически власти. В определения от митническите органи срок, със Становище рег. 32-136012 от 07.04.2023 г., К. е изразил несъгласие във връзка с установения за досъбиране размер на вносно мито и ДДС. Въз основа на горното е издадено оспореното решение. Административният съд е приел оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона писмена форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решаващия съд е приел, че основателно във връзка с извършената проверка по линия на международното сътрудничество и получената информация от канадските митнически власти по реда Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област, за българските митнически власти са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Посочил е, че получения отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред съгласно това споразумение, а предоставената информация досежно процесния автомобил, респ. неговата стойност, посочена в износната декларация пред канадските митнически власти, попада в обхвата на понятието сведение, дадено в разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Споразумението, а именно това са данни, документи, доклади и техни заверени копия, както и всяко друго съобщение, включително данните, които са обработени или анализирани, за да предоставят указания за дадена операция в нарушение на митническото законодателство. Информацията е получена при условията на разпоредбата на чл. 8, т. 2 от Споразумението, която гласи, че митническите органи си предават взаимно, при отправено искане или по своя инициатива, сведения за операциите, извършени или планирани на територията на другата договаряща се страна, които са или биха могли да бъдат нарушение на митническото законодателство. Според административния съд, в конкретния случай, поради това, че породените в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество съмнения по отношение на декларираната митническа стойност, не са били разяснени, след като са били доведени до знанието на вносителя, административният орган правилно и обосновано е приел, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, същата не следва да се определя въз основа на метода на договорната стойност. Съдът е приел, че с цел определяне на митническата стойност на процесния автомобил, аргументирано административният орган е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обосновал извод, че същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е счел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти. Правилно, според съда, административният орган не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесния автомобил и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ, съставена от износителя, поради което и решението с което са определени за досъбиране мито и ДДС е законосъобразно. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно и допустимо, но неправилно. При извършената преценка за материална законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е определил основните спорни въпроси: обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В настоящия случай, правилно административния съд е приел за обосновани съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от канадските митнически власти, е за декларирана в износната митническа декларация цена на автомобила, която надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към декларацията за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Следователно, с оглед на обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на декларираната цена, цената, декларирана в износната митническа декларация може да обоснове съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неправилни, обаче, са изводите на административния съд за законосъобразно приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая от страна на органа не е мотивирана неприложимост на чл. 74, пар. 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) 952/2013. Митническият орган банкетно е изложил мотиви, според които липсва информация за внос за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви във всяко отношение или имат подобни характеристики. При горните твърдения, митническият орган е следвало да посочи в кои база данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза е извършена справка и да представи доказателства за извършената справка, което в случая не е сторено. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажиране на доказателства, а само посочване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за "идентични" и "сходни" стоки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Следователно, в случая недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). Неправилен е и извода на първостепенния съд, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват "налични данни на митническата територия на Съюза" по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са "подобни" по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. Както е разяснено в същото Решение на СЕС, "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29-30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс". В случая, митническите органи не са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Не на последно място, следва да се посочи, че в случая митническият орган е изложил съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с данни, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти, но като краен резултат при определяне на митническата стойност на употребяваните автомобили е взета предвид посочената продажна стойност в износните декларации. Или по начина по-който е определена митническата стойност, всъщност се достига до извод, че митническият орган е приложил не метода по чл. 74, § 3 от МКС, а основния такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Като е достигнал до различни прави изводи, и е отхвърлил жалбата, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на митническия орган. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК на касатора се дължат разноските, направени от него за двете съдебни инстанции, съгласно представени списъци по чл.80 ГПК и доказателства за плащане общо в размер на 1506.00 лева (906.00 лева за първоинстанционното и 600.00 лева за касационното). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на Осмо отделение