Решение № 15924 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14074/2018 г.

Решение № 15924 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14074/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Д. Дургов, чрез адв. В. С. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 547 от 05.10.2018 г., постановено по адм. д. № 562 по описа на Административен съд – П. (АС – П.) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена да заплати на Дургов обезщетение в размер на 1000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му в резултат на действията и бездействията на администрацията на Затвора – П. във връзка с условията там в периода от 22.07.2017 г. до 05.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която обжалваното решение стане окончателно, като искът над уважения размер до предявения от 30000,00 лв. за периода от 22.07.2017 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от 01.05.2016 г. до окончателното изплащане бил отхвърлен. Наред с това, предявеният от Дургов иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000, 00 лв. срещу ГД "ИН", претърпени от него в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора – П. в периода от 06.09.2018 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от 01.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата бил оставен без разглеждане и делото било прекратено в тази част. Предвид изложеното в касационната жалба на Дургов, съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение срещу ГД "ИН" за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 1000, 00 лв. до претендираната такава в размер на 30000, 00 лв. е отхвърлен. Твърди се, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като по делото били доказани твърденията на Дургов: пренаселеност и лоша хигиена, съчетани с влошено негово здравословно състояние. Иска се отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на иска до предявения размер. Предвид изложеното в касационната жалба на Дургов, настоящият състав приема, че първоинстанционното решение не се обжалва от него в частта, с която искът, предявен срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение в периода от 06.09.2018 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва от 01.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, е оставен без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Ето защо, настоящият съд няма да се произнася по допустимостта на решението, с характер на определение, в тази част. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от Дургов с характер на писмени бележки по съществото на спора. Ответникът ГД "ИН" не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата на Дургов. По същество моли решението, в обжалваната от този касационен жалбоподател част да бъде оставено в сила. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно постановено поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения срещу направените от първоинстанционния съд изводи. Иска се отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на иска. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, а по същество моли да се уважи. Ответникът Дургов не представя писмен отговор на тази касационна жалба и не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Дургов и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН" поради присъждане на завишен размер на обезщетението. Намира за неоснователни оплакванията на ГД "ИН" по отношение основанието на иска, но намира, че присъденото обезщетение е в завишен размер. Предлага да бъде намалено до не по – висок размер от 500, 00 лв. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Двете касационни жалби са частично основателни по съображения досежно допустимостта на обжалваното решение в определени негови части, а по същество – касационната жалба на Дургов е неоснователна, а тази на ГД "ИН" е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по предявения от Дургов срещу ГД "ИН" иск за присъждане на обезщетение в размер на 30000, 00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които бил поставен в Затвора – П. за периода от 22.07.2017 г. до 01.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 01.05.2016 г. до окончателното му изплащане. С Определение № 780 от 20.06.2018 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба в частта й, с която е предявен иск за бъдеще време, а именно за периода от 08.06.2018 г. до 01.05.2021 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови посоченото определение съдът се мотивирал с това, че искът в тази част е предявен за бъдеще време, като крайната дата на исковия период следва да се счита 07.06.2018 г., когато исковата молба е постъпила в АС – П.. Определението в посочената част не е обжалвано въпреки дадените изрични указания за тази възможност и е влязло в сила. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на съдебномедицинската експертиза и на съдебно – икономическата експертиза, е дало основание на първоинстанционния съд да направи извод за частична основателност на предявения от Дургов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него като следствие на условията в Затвора – П.. При постановяване на решението и без да вземе предвид влязлото в сила Определение № 780 от 20.06.2018 г., съдът приел иска за допустим само в частта по отношение на исковия период от 22.07.2017 г. до 05.09.2018 г. – датата на приключване на устните състезания по делото, през който период Дургов е пребивавал в Затвора – П.. В останалата част относно исковия период от 06.09.2018 г. до 01.05.2021 г. съдът намерил иска за недопустим, тъй като този период все още не е настъпил. Съдът приел за установено, че при престоя си в Затвора Дургов пребивавал в килии с площ под "международните стандарти", с изключение на период от 15 дни, в които бил в наказателна килия № 104, където имал достатъчно жизнено пространство. Килиите били неремонтирани, стените - олюпени, миришели на мухъл и влага. Дюшемето било разбито, балатум имало само на отделни места, а масите и шкафчетата били изпочупени, паянтови и ръждясали. Имало дървеници и хлебарки. В много лошо състояние били тоалетните към килиите, от тях се е носела неприятна миризма. Наказателната килия не била осигурена със санитарен възел, поради което, докато пребивавал там, се налагало Дургов понякога да облекчава физиологичните си нужди в кофа. Като взел предвид така установеното въз основа на свидетелските показания, съдът приел, че килиите, в които е пребивавал Дургов не били годни за нормално човешко съществуване. Направил извод, че в периода на престой при тези условия той бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които несъмнено в своята съвкупност преминават прага на допустимите ограничения спрямо лицата, които се намират затвора и представляват нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). При това съдът изложил съображения, че не е необходимо да бъдат установени конкретни вредни последици върху психиката или здравето на поставеното при тези условия лице, а е достатъчно да бъде установен самият факт на нечовешко и унизително отношение, което дава основание да се приеме, че Дургов е претърпял неимуществени вреди. За да определи размера на обезщетението, съдът отчел, че в една част от периода той разполагал с лично жизнено пространство, което е близко до "международните стандарти". Съобразил и това, че Дургов е престоял само 15 дни в наказателната килия, в която му се е налагало да практикува крайно унизителната за човешкото достойнство практика да облекчава физиологичните си нужди в кофи и други приспособления. По тези мотиви съдът определил обезщетение в размер на 1000, 00 лв., което според него представлява адекватна компенсация за претърпените от лицето неимуществени вреди. В допълнение приел, че дължима е и законната лихва върху сумата на обезщетението, но не от претендираната дата - 01.05.2016 г., а от датата, на която изтичат три месеца от датата, на която решението на АС – П. стане окончателно. Като съобразил заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, медицинската документация и медицинската справка, изготвена от началника на Медицинския център към затвора, съдът приел за неоснователни твърденията на Дургов, че в затвора не му било предоставено адекватно лечение на заболяванията, както и че е поставен на неподходяща диета. Според съда по делото било категорично установено, че за здравето на лишения от свобода се полагат необходимите грижи. В допълнение, при съобразяване заключението на съдебно – икономическата експертиза, съдът приел за недоказани и твърденията на Дургов за завишени цени на хранителните продукти в затворническата лавка. Решението в обжалваните части е валидно, частично недопустимо и частично неправилно. На първо място, първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо в частта, с която е уважил частично и е отхвърлил частично предявения от Дургов срещу ГД "ИН" иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди за периода след датата на предявяване на исковата молба – 07.06.2018 г. (тоест от 08.06.2018 г.) до 05.09.2018 г. – датата на приключване на устните състезания по делото в осъдителната ГД "ИН" част, и до 01.05.2021 г. в отхвърлителната иска част. За да се произнесе в тези части съдът не е съобразил цитираното по – горе влязло в сила Определение № 780 от 20.06.2018 г., с което е оставил без разглеждане исковата молба на Дургов в частта й, с която е предявен иск за бъдеще време, а именно за периода от 08.06.2018 г. до 01.05.2021 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Следователно, в частта, с която е уважил частично предявения от Дургов срещу ГД "ИН" иск за периода след датата на предявяване на исковата молба – 07.06.2018 г., тоест от 08.06.2018 г. до 05.09.2018 г. – датата на приключване на устните състезания по делото (в осъдителната ГД "ИН" част), и е отхвърлил частично иска за периода от 08.06.2018 г. и до 01.05.2021 г. (в отхвърлителната иска на Дургов част), решението се явява недопустимо, като постановено при липса на надлежно сезиране. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, поради което в тези части решението подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото - на прекратяване в същите части. За наличието на това касационно основание съдът следи служебно и без да е налице искане от касационните жалбоподатели, както е в настоящия случай. В осъдителната ГД "ИН" част решението е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по съображения във връзка с присъдения размер на обезщетението, а в останалата обжалвана от Дургов част е правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените и приети за установени вреди са в пряка връзка с бездействия и действия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – П.. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди за Дургов. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото по отношение площта на килиите, лошите битови условия и липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода (досежно наказателната килия), следва да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Дургов във връзка с условията в Затвора – П. надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на изтърпяване на наказанието и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС администрацията на затвора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото условия, в които е пребивавал Дургов, са му причинили дискомфорт и неудобства, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. Ето защо, правилно е прието от първоинстанционния съд, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател Дургов във връзка с приетия от съда размер на обезщетението, който да го обезщети за претърпените страдания. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, на база критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и при преценка на въздействието на установените нарушения конкретно върху личността на Дургов при съобразяване казаното от свидетелите и заключението на съдебно – медицинската експертиза, настоящият състав обаче намира, че справедливо е обезщетяване на причинените неимуществени вреди за периода 22.07.2017 г. – 07.06.2018 г. със сума в размер на 740, 00 лв. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и определя същите, като изхожда от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. При тази преценка съдът съобразява всички относими обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Дургов и неговото състояние, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. С оглед гореизложеното обжалваното решение в частта му, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Дургов обезщетение за причинени неимуществени вреди за посочения период в размер над 740, 00 лв. до присъдената сума от 1000, 00 лв. като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и за този размер. В останалата обжалвана част решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение