Решение № 2582 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2017 г.
ВАСV отделение21.02.2019 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6413 от 7.11.2017 г. по адм. дело № 10488 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Г. Годинов сумата 1 000. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2582 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14603/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Б. Белева, срещу решение № 6413 от 7.11.2017 г. по адм. дело № 10488 по описа за 2017 г. на административен съд - София град. С него по жалба на Г. Годинов е отменена негова заповед № РД-02-16-448 от 22.08.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушене на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Г. Годинов оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Б. Кънева, както и депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град (АССГ) е била заповед № РД-02-16-448 от 22.08.2017 г., издадена от Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). С нея на основание чл. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Устройствения правилник на МРРБ, приет с ПМС № 171/16.08.2017 г., длъжностно разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-34-12 от 22.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и заповед № РД-02-14-346 от 5.05.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за упълномощаване на главния секретар на МРРБ за орган по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Г. Годинов. Същият е заемал длъжността "началник на отдел" отдел "Административно-териториално устройство и децентрализация", Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториалното устройство" при МРРБ, с присъден ранг ІІ старши. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок на предизвестие. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата обстановка, а именно, че жалбоподателят е назначен на длъжност началник отдел "Административно-техническо устройство и децентрализация", Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство" при МРРБ от 10.12.2009 г. Не е спорно по делото, а и видно от кадровата му справка същия има необходимото образование и квалификация за заеманата длъжност. Съдът подробно е обсъдил съдържанието на длъжностната му характеристика, утвърдена на 12.01.2015 г. Посочил е също, че жалбоподателят е атестиран с оценки "изпълнението надвишава изискванията" и "изпълнението напълно отговаря на изискванията". По делото е установено, че преди датата на издаване на процесната заповед (22.08.2017 г.) е било утвърдено длъжностно разписание на МРРБ със заповед РД-02-34-10 от 17.05.2017 г. и това е било по време на действието на Устройствения правилник на МРРБ, приет с ПМС № 388 от 2014 г. Според това разписание Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално-устройство" се състои от 34 броя служители. Те са разпределени в 2 централи и 6 териториални отдела. Отделът "Административно-техническо устройство и децентрализация", на който жалбоподателят е началник, се състои от 6 бройки, като две от тях са вакантни. В МРРБ съществува и дирекция "Устройство на територията и национална експертиза" с 16 бройки. В нея има два отдела "Устройство на територията" с 7 броя служители и отдел "Национална експертиза" с 8 броя служители. С новия Устройствен правилник и заповед № РД-02-34-11 от 22.08.2017 г. е закрита Главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство" и всички служители са съкратени. Създадена е Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие". Променено е наименованието на дирекцията "Устройство на територията и национална експертиза", като е създадена дирекция "Устройство на територията и административно-териториално устройство", като щатната численост е увеличена от 16 броя на 24 броя. В тази дирекция са създадени 3 отдела: "Административно-териториално устройство" с 6 броя длъжности; "Устройство на територията" с щатна численост 8 бройки и отдел "Национална експертиза" с численост от 9 бройки. Със заповед № РД-02-34-12 от 22.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство е утвърдено ново длъжностно разписание на министерството. При сравнение между функциите на закритата главна дирекция "Стратегическо планиране на регионалното развитие и административно-териториално устройство" и новата дирекция "Устройство на територията и административно-териториално устройство" в областта на административно-териториалното устройство и децентрализацията се установява, че същите съвпадат с изключение на тези по чл. 31, ал. 1, т. 2, б. б. "а", "б", "в", "л" и "м" от Устройствения правилник на МРРБ (отм.); , които в новата дирекция са отпаднали. От длъжностната характеристика на началник отдел "Административно-териториално устройство" всички негови задължения съвпадат с тези на началник отдел "Административно-териториално устройство и децентрализация", която длъжност жалбоподателят е заемал и е съкратен, като той е имал и допълнителни задължения. Съдът е направил съпоставка и на изискванията в длъжностните характеристики за длъжността началник отдел преди и след приемането на новия Устройствен правилник, които са еднакви (за образователна степен магистър и специалност в областта на социалните, стопански и правни науки), като изискването за професионален опит е същото. В новата характеристика е въведено изискване за много добро владеене на английски език. При тази фактическа обстановка съдът, като се е позовал на заповед № РД-02-14-346 от 05.05.2017 г. на министъра на регионалното развитие, с която на главния секретар са възложени всички правомощия на орган по назначаването по смисъла на ЗДСл, е направил извод за действителност на същата, като издадена от компетентен орган. При обосноваването на извода си за материална незаконосъобразност на същата като съдът е анализирал разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, която е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и на дефиницията по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 49/29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Според нея длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, която е заема и се изразява в системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Основният спорен проблем е дали е налице реално съкращаване на щата, като изводът на съда, че такова не е осъществено. Той се основава на преценката между длъжностните разписания относно числеността на длъжностите. Отделът, на който жалбоподателят е бил началник е със същата численост от 6 бройки, както и че той е преминал от една дирекция, която е закрита в друга дирекция, която е създадена и е с променено наименование. Според съда няма разлика в съществените функции, които ще изпълнява новият отдел, дори има отпаднали такива, с характеристика на подпомагащи на основните функции на същия. Налице е запазване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания макар и в друга дирекция. Това е така, понеже е осъществено преместване на отдела от една закрита дирекция в друга дирекция. Посочените допълнителни функции, които са отпаднали освен, че са несъществени, то те не обуславят и създаването на друга длъжност, с оглед изпълнение задачите на отдела. Възложените функции на началник отдел са управленски, координационни, планиращи и контролни, и са относими за длъжност, която да осъществява ръководство и контрол на дейността. Също така съдът е отчел и обстоятелството, че 2 от длъжностите в предишния отдел са били вакантни и те са за старши експерт, като те са запазени като бройка, а е осъществена трансформацията им в длъжност държавен експерт и длъжност главен експерт. Не на последно място като нарушение съдът е приел, че за началник отдел в т. н. нов отдел е назначен бивш зам. директор на закритата дирекция, още повече че в новата дирекция, в която са отишли част от функциите на същата тази закрита дирекция има две вакантни бройки за зам. директор. Съдът е обосновал изводите си и с нарушаване на чл. 146, т. 5 от АПК, а именно при издаване на акта е нарушена целта на закона. Органът по назначаването е следвало да упражнява правомощията си по разумен и добросъвестен начин, понеже целта на съкращаването е да се оптимизира дейността на държавните служители, а не да се съкращават квалифицирани такива и се назначават други служители, нови за отдела. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Правилно съдът е констатирал, че административният акт, предмет на съдебна проверка пред първата инстанция, е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при отсъствие на визираното правно основание в заповедта - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Освен това при постановяването му съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, с който е сезиран, като в касационната жалба не се съдържа довод в тази насока. Касационните възражения са насочени към неправилния извод на съда, че не е реализиран състава на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо да бъде установено, че съкратената длъжност вече не фигурира и като наименование - нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съкращаване на щата е налице и в случаите, когато длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, но е намален броя на служителите, които я заемат. По делото се установява, че длъжността, която е заемал жалбоподателя съществува като наименование в длъжностното разписание на министерството, действащо след приемането на Устройствения му правилник, в сила от 1.07.2017 г. и като система от функции, задължения и изисквания, преценени с оглед на длъжностната характеристика за нея, действаща в изпълнение на цитираните заповеди относно структурните промени и длъжностните разписания. И това се установява от сравнението на длъжностните характеристики, както и от направеното сравнение между функционалните характеристики на двете дирекции, към които е причислен и в чиито състав е отделът, на който жалбоподателят е бил началник и на създадения със структурните изменения отдел, още повече, че числеността на длъжностите от 6 броя е запазена в последния. Също така правилно е прието от съда че правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 000. 00 лв., на основание чл. 143 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2