Решение № 7862 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3458/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на НИК 2007 ООД, ЕИК 127629082, подадена чрез процесуалния представител адв. Георгиева срещу Решение 174 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело 171/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на НИК 2007 ООД срещу Решение 32-143097 от 13.04.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение Р-260132-187935 от 19.05.2023 г., издадено от директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения, че митническият орган не е обосновал съмненията относно декларираната митническа стойност на внесената стока и незаконосъобразно е определил митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 §1, буква д) от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура с писмо рег. 32-197213/15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на административното сътрудничество. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено митническото решение. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Претендират се разноски съобразно представен списък. Ответникът Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Караславов оспорва касационната жалба, като в писмено становище излага доводи за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендират се разноски и алтернативно се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение 32-143097/13.04.2023 г. към митническа декларация MRN 19BG002005015908R4, издадено от директора на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение Р-260132-187935 от 19.05.2023 г., издадено от директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 70 и чл. 71 §1, б. "д" от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока под 3; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 28 376, 13 лв., отказано е предоставянето на преференциално третиране по чл. 56 параграф 2 б. "г" от Регламент /ЕС/ 952/213 във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария и са определени суми за досъбиране в общ размер на 8584, 70 лева, в това число мито - 2837, 61 лева и ДДС - 5747, 09 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания., представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични вземания. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.09.2019 г. в МП Пристанище Варна е постъпила МД с MRN 19BG002005015908R4 за внос и поставяне под режим свободно обращение 3 стоки, като стока 3 е с описание: лек автомобил употребяван с повреди марка Ауди; модел А1; тип SB 30 TFSI, брой места 5; първоначална регистрация 20190204; цвят сив; работен обем 999 куб.см; мощност 85 KWDIN; двигател неоткрит; бензин; шаси WAUZZZGB2KR009061; държава на износ Швейцария, износител Е. С. Export Center SA, с фактурна стойност 1100 CHF, при курс за 1 швейцарски франк - 1.79846 лева, условие на доставка FCA Швейцария. Декларирана е митническа стойност общо в размер на 2478, 31 лева, както и 500, 00 лева разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. По отношение на задълженията е декларирано мито със ставка 0.00 лева и изчислен, респективно дължим размер 0.00 лева, както и ДДС със ставка 0, 200 лева, с изчислен, съответно дължим размер 495, 66 лева. С писмо 32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" и писмо 32-250288/04.08.2021 г. от ЦМУ до Конфедерация Швейцария е отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка в рамките на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. С писмо 32-202469/20.06.2022 г. от Централно митническо управление на Агенция "Митници" е препратен до ТД Митница Варна получения отговор от швейцарската митническа администрация, регистриран в ЦМУ с 32-197213/15.06.2022 г. Съобразно извършена проверка от швейцарските митнически власти на износителя Е. С. Export Center SA е установено, че автомобилът марка Ауди, модел А1; с шаси WAUZZZ GB2KR009061 е продаден от същия износител и е фактуриран на НИК 2007 ООД, гр. Шумен на друга, по-висока стойност от 15 500 CHF. Към отговора на швейцарските митнически власти е приложена и фактура от 09.09.2019 г., с предмет покупко-продажба на същия лек автомобил, деклариран като стока 3 към процесната МД от дружеството-жалбоподател. Митническите органи на Конфедерация Швейцария са посочили, че приложената към писмото фактура на автомобила не е издадена и подписана от посочения продавач, същата е с невярна информация, включително и по отношение на продажните цени, поради което считат че става въпрос за фалшифицирани документи. Във връзка с установеното у митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 до дружеството вносител било изпратено писмо рег. 32-253366/27.07.2022 г., с което е изискано да се представят в 7-дневен срок документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност по процесната декларация, а именно заверени копия на договори, документи за транспорта, документи за плащания, документи за формиране на продажната цена на стоката и др. В същото писмо е указано на вносителя, че при непредставяне на посочената информация в определения срок, митническите органи ще продължат процедурата за определяне на нова митническа стойност. В отговор на писмото дружеството е дало разяснения, че всички документи, с които разполага, са представени към митническата декларация. Сумата за закупуване на автомобилите е била заплатена в брой на дилър, участващ в търга за катастрофирали автомобили. Продажната цена е пазарната към момента на продажбата и не са калкулирани други цени. Със съобщение по реда чл. 22 §6 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с рег. 32-370176/31.10.2022 г., дружеството-жалбоподател е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на основание чл. 74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 144 §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на декларираната стока под 3, а именно в размер на 28376, 13 лева - 15000 CHF х 1.79846 за 1 CHF, увеличена с 500, 00лв. декларирани разходи с код АК. Със съобщението дружеството било уведомено и за мотивите, като същото не е депозирало възражение. Въз основа на констатациите по осъществената проверка във връзка с процесния внос и доказателствата, приобщени в административна преписка, Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното в настоящото производство решение. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, като същият е издаден и в съответствие с материалния закон. Като спорен е определен въпросът дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съответно спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. На първо място, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на която е определена новата МС. Във връзка с изложеното е прието, че полученият от швейцарските митнически власти отговор по отправеното от българските органи запитване, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, изготвен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените действия по причина, че притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. Предвид това, съдът е приел за обосновани изводите на митническите власти, че МС на стока 3 по процесната МД следва да се определи на база получената информация от страна на митническите органи на Конфедерация Швейцария, съгласно която представената при декларирането на стоката фактура за покупко-продажба не е издадена и подписана от посочения в нея продавач, същата е с невярна информация, включително и по отношение на продажната цена, предвид което представеният от вносителя документ не може да бъде приет за определяне на МС на процесната стока. Правилно, според съда, в тази връзка МС е определена по реда на чл. 70 и 71, § 1, буква "д" от Регламент ЕС 952/2013 г., при съобразяване установената продажна цена във фактура от 09.09.2019 г., представена с писмо рег. 32-197213/15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на административното сътрудничество, с посочени продавач и купувач - "E.C.Export Center SA" и "Ник 2007" ООД, гр. Шумен и продажна цена в размер на 15 500 CHF. Наред с изложеното и доколкото в случая договорната стойност на внасяната стока е удостоверена по несъмнен начин от страна на швейцарските митнически власти в резултат на осъществената от тях проверка, според съда не са били налице нормативните предпоставки за прилагане на вторичните способи по чл. 74, § 2 букви от "а" до "г" и резервния вторичен способ по чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност. Наред с това е прието, предвид обстоятелството, че износителят при издаване на фактурата за продажба не е декларирал произход на стоката върху фактурата, съгласно правилата за придобиване на произход от Протокол 3 (OJ L 45/15.02.2006) към Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, декларираната преференция, код 300 в Е. Д. 4/17, при декларирането, правилно не е приета от митническите органи, в резултат на което законосъобразно с обжалваното решение е отказано предоставянето на преференциално третиране, произтичащо от чл. 56, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, респективно вместо декларираното от оспорващото дружество дължимо мито в размер на 0, 00 лева, на същото е определено задължение да заплати такова на стойност 2837, 61 лева, на база новоустановената митническа стойност в размер на 28376, 13 лева, при ставка 0, 100, с произтичащото от това увеличаване на основата за изчисляване на дължимия ДДС (посредством прибавяне към митническата стойност и на стойността на дължимото мито). Според решаващия съд, посочените изводи не се разколебават от установеното посредством ССчЕ обстоятелство, че стойността на процесната стока 3 е осчетоводена в размера, посочен в подадената от дружеството МД, тъй като по линия на международното сътрудничество е безспорно установено, че приложената към МД фактура не удостоверява реално заплатената цена на въпросната стока. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл. 140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съоветстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013, е в тежест на митническия орган. В конкретния случай митническите органи са определили митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 §1, буква д) от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура с писмо рег. 32-197213 от 15.06.2022 г. от митническите органи на Конфедерация Швейцария по реда на международното сътрудничество. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че митническият орган е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и не е установил основанията за промяната й по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по реда на Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и Конфедерация Швейцария и Допълнителен протокол към него относно административна взаимопомощ в митническата област. При извършената му проверка от швейцарските митнически власти износителят E. C. Export Center SA е представил фактура от 09.09.2019 г. с различна продажна цена на автомобила в размер на 15 500 CHF, по която купувач е НИК 2007 ООД. Проверката е извършена на основание и съгласно изискванията на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария, а така също на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област. Въз основа на така събраните доказателства, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и че подлежащата на плащане цена на автомобила е тази, посочена във фактурата от 09.09.2019 г., която е представена пред швейцарските власти от износителя. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката. В обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви относно неприемането на декларираната от вносителя преференция по чл. 56 § 2 б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка със Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария. Представената от износителя фактура не съдържа декларация за преференциален произход на стоката. По делото не са ангажирани други доказателства във връзка с декларираната преференция от страна на вносителя, чиято е доказателствената тежест, поради което определеното в оспорения акт мито е дължимо. По така изложените съображения решението на Шуменския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение