Решение № 14436 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2012 г.

Решение № 14436 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационни жалби, подадени от Ангел Истилянов Кенанов като ЕТ "Кенанов - Ангел Кенанов" със седалище гр. Самоков и от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област, против решение № 139 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 838/2011 г. на Административен съд - София област. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за недопустимост - на втората касационна жалба. При извършената служебна проверка Върховният административен съд установи, че касационната жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което на основание чл. 215, т. 3 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане. Видно от приложената разписка, съобщаването на обжалваното решение е било извършено на датата 22.02.2012 г. и 14-дневният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е изтекъл на 07.03.2012 г. (присъствен ден). По данни от положения печат върху плика касационната жалба е подадена на 13.03.2012 г. чрез куриерска служба. Неоснователно е искането за възстановяване на срока за касационно обжалване, отправено с молба от 15.10.2012 г. Съгласно чл. 161, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК възстановяване на срока за обжалване може да се иска, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В разглеждания случай не са представени доказателства за възникнали особени непредвидени обстоятелства или за поведение на съда, въвело касатора в заблуждение. Датата на изготвяне на касационната жалба от юрисконсултите е правно неотносимо обстоятелство към допустимостта й. От значение за процесуалната допустимост е датата, на която касационната жалба е била изпратена в съда. Ползването на отпуск от 05.03.2012 г. до 09.03.2012 г. от деловодителката, подготвяща изпращането на пощата, не е доказано с представяне на надлежно издадена заповед. Дори и при наличието на такава заповед отсъствието на служителя поради разрешен отпуск не съставлява пречка от обективно естество за осигуряване на заместник и упражняване правото на жалба в законоустановения срок. Касационната жалба на ЕТ "Кенанов - Ангел Кенанов", гр. Самоков, е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на ЕТ "Кенанов - Ангел Кенанов" против решение № РД-07-18 от 24.08.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област и потвърденото разпореждане № 459 от 20.05.2011 г., издадено от началник отдел КПК на основание чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО, в частта, с която жалбоподателят в качеството му на осигурител е задължен да възстанови неправилно извършени осигурителни разходи в размер от 1683.00 лв., произхождащи от неоснователно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете през периода м. април 2006 г. - м. февруари 2007 г. и 1728.57 лв. - лихви (справка № 2, т. 5 към ревизионен акт за начет № 459 от 14.05.2011 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете възниква за осигурените за всички осигурени социални рискове лица. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) предвижда изплащане на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете. От фактическа страна е установено по безспорен начин, че Яна Евгениева Лазарова е започнала ползването на допълнителен платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда на 06.05.2005 г. От 01.10.2005 г. отпускът е бил ползван от нейната майка (баба на детето), като от същата дата до 31.01.2006 г. майката е ползвала неплатен отпуск. През месеците февруари и март 2006 г. липсват данни за разрешен платен или неплатен отпуск на майката, както също и за изплатени трудови възнаграждения за положен труд съгласно ведомостите за заплати. От 01.04.2006 г. осигурителят е започнал да изплаща на майката парично обезщетение за отглеждане на малко дете без данни за издадена заповед за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Гореустановените обстоятелства сочат, че изплащането на паричните обезщетения за отглеждане на малко дете е извършено в нарушение на императивното изискване за разрешен допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 01.04.2006 г. Следва да бъде подкрепено и становището на административния орган, че към 01.04.2006 г. майката не е имала качеството "осигурено лице" за всички социални рискове, в т. ч. общо заболяване и майчинство. Неявяването й на работа без надлежно разрешен отпуск е прекъснало осигуряването и към 01.04.2006 г. тя не е имала осигурителни права. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение в обжалваната част. Първоинстанционният съд законосъобразно не е кредитирал допълнително представените писмени доказателства и даденото въз основа на тях заключение на съдебно-икономическата експертиза (заповед № 8 от 01.10.2005 г., молба за неплатен отпуск от 01.10.2005 г., декларация за ползване на отпуск по чл. 164 от КТ от 28.09.2005 г. до 31.03.2006 г. и извлечение от трудова книжка). Сред изброените частни документи, които не са били налични по време на ревизионното производство, не се намира заявление и съответно издадена заповед за разрешен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ, считано от 01.04.2006 г., като материалноправна предпоставка за изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Като е отхвърлил жалбата в тази част като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,