Решение № 10057 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2010 г.

Решение № 10057 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13078/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Катаржина Естейт" ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр. Свиленград, представлявано от управителя Светлана Георгиева Славова чрез адв. Е. Милушев, против решение 1185/09.08.2010 г., постановено по адм. д. № 3/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез процесуален представител - юриск. Стоянов мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Първо А отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 260900411 от 16.10.2009 г., издаден от Евгений Димов Генчев - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 856/15.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта с която на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 32178,06 лв. и са начислени съответни лихви, както и е установен корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., съответно в размер на 57542.72 лв. и 97464.87 лв., ведно с начислените лихви, съответно 12625.50 лв. и 6646.36 лв. Съдът е отхвърлил изцяло жалбата. За да постанови този резултат в рамките на правомощията си по чл. 160 ДОПК съдът е приел, че обжалваният акт е издаден въз основа на надлежно възложена ревизия, в хода на която не са допуснати нарушения на процедурните изисквания на ДОПК. Решението е неправилно като необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитни правила при извличане на правните последици от преценката на доказателствата. Въпреки, че в решението е използван израза "правни изводи", такива по съществото на спора и при анализа на доказателствата няма. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОУИ", впоследствие и посочване на описаните в съдебния протокол извършени съдопроизводствени действия с цитиране заключенията на вещите лица, описани са приложимите правни норми, в заключение на това е направен правния извод, че ревизионният акт е законосъобразен както в частта по ЗДДС, така и по ЗКПО. Решаващият съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт в съответствие с чл. 98, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 от АПК, не е направил законосъобразни и обосновани правни изводи по непрецизно установени фактически обстоятелства по делото, както и не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК. Анализа на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви доказателства приема, че доставките по процесните фактури са за дейност, различна от икономическата дейност на дружеството -жалбоподател. Не са обсъдени заключенията по двете експертизи и тяхната относимост към предмета на спора и дали и как съдът ги цени изобщо. В тази връзка съдът е разчитал изцяло на процесуалната активност на страните и безкритично се е доверил на изводите на органа по приходите, като не са обсъдени и допълнително представените от жалбоподателя доказателства в контекста на съдебно-счетоводната експертиза. Извеждането на фактически и правни основания със съдебното решение съвпадащи с изводите на органа по приходите във всички случаи не освобождава съда от задължението както да събира доказателства относно релевантните факти и в същото време да изложи мотиви кои и защо приема за доказани в съответствие с приложимото право. В случаите по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, респ. чл. 26, т. 1 ЗКПО, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо съдът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, попадащи в хипотезите на цитираните правни норми. При липсата на правни основания, изложени в решението, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на както на непризнатото право на данъчен кредит, така и на упражненото преобразуване на финансовия резултат. Събирането на релевантните факти и обстоятелства от съда е следвало да бъде извършено преди постановяване на решението, а непосочването им в съдебно решение е свързано с невъзможност за преценка на съображенията, мотивирали както съда, така и административния органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражняваният от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, е допустимо само с излагане на мотиви от съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС и ЗКПО, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването и по-скоро необсъждането на фактически основания в решението в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на съда, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила необосновано е приел, че са налице предпоставки за непризнаване на данъчен кредит и преобразуване на финансовия резултат. Останалите доводи в жалбата по същество на спора не следва да бъдат обсъждани, предвид изискването за двуинстанционност на съдебното административно производство. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основание по чл. 146 АПК. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,