Решение № 9081 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2013 г.

Решение № 9081 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Камено, подадена чрез пълномощник адв. Евгений Мосинов, против решение № 2038 от 28.11.2012 г. по адм. д. № 1136/2012 г. на Административен съд - Бургас. С жалбата се излагат доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради това, че нарушението на материалноправни разпоредби не обуславя нищожност на акта. Моли, да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, или се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Районна прокуратура Бургас, не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на община Камено, не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, като смята, че съдът правилно е приложил разпоредбите на ЗОС и Закона за водите. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 2038 от 28.11.2012 г. по адм. д. № 1136/2012 г. на Административен съд - Бургас е прогласена нищожността на Решение на Общински съвет Камено, обективирано в Протокол № 39, т. 12 от проведено на 29.07.2010 г. заседание, с което е приел: 1. Да се включи в "Програмата за управление на собствеността на Община Камено за 2010 г.", в частта имоти, които Община Камено има желание да отдаде под наем - ПИ № 000011, находящ се в землището на с. Винарско, общ. Камено, с обща площ 12,409 дка; 2. Да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имоти - публична общинска собственост за срок от 5 (пет) години при начална тръжна цена и стъпка на наддаване както следа: ПИ № 000011, находящ се в землището на с. Винарско, общ. Камено, с обща площ 12,409 дка, начин на трайно ползване - язовир. Начална тръжна цена - 446.00 лева годишен наем, без ДДС, съгласно експертна оценка. Стъпка на наддаване - 44.60 лева. Депозитът за участие в търга е в размер на 44.60 лева; 3. Възлага на Кмета на Общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. Административният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са посочени правни основания за издаването му, като в тази връзка е обсъдил посочените правни основания в докладната записка на кмета на общината при приемане на решението - чл. 14, ал. 2, ал. 7 от ЗОС и § 3 и § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване. Приел е, че посочените разпоредби са неприложими, поради това, че се отнася до имот публична общинска собственост по отношение на който са неприложими посочени разпоредби, а Законът за водите и следва да се проведе процедура по Закона за концесиите. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че с Решение от 29.07.2010 г. по Протокол № 39, т. 12 Общински съвет Камено е приел да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична общинска собственост ПИ № 000011, находящ се в землището на с. Винарско, общ. Камено, с обща площ 12,409 дка, с начин на трайно ползване - язовир. Съгласно Акт за публична общинска собственост № 7/15.05.1997 г. обектът е публична общинска собственост. В оспореното решение не е посочено правно основание за приемането, а за фактически основания е посочена докладна записка на кмета на община Камено, в която са посочени правни основания чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от ЗОС, чл. 61, във връзка с чл. 60 от НРПУРИВОС и § 4, ал. 1 от ЗСН. В тази връзка при извършения контрол за законосъобразност в съответствие с чл. 168 от АПК решаващият съд е съобразил относимите към спора материалноправни разпоредби и е прогласил нищожност на акта. Неоснователен е доводът на касатора, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и дори да е допуснато това не обуславя нищожност на акта. В случая позоваването на посочените правни основания в докладната записка на друг административен орган (кмета на общината) не обуславя спазване на изискването за форма на административния акт и задължителното съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нарушаването на изискването за форма е основание за прогласяване на нищожност на административния акт, в случаите когато се отнася до пълното й неспазване или на отделни реквизити, които са от недостатъчна степен, която препятства установяване на волята на административния орган. В процесния административен акт не е посочено правно основание, което препятства установяване на действителната воля на административния орган относно приложимата материалноправна уредба. В съдебното производство са защитавани от административния орган различни материалноправни разпоредби като основания за законосъобразното издаване на акта, по които административният съд е направил законосъобразни правни изводи. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспорения административен акт. По делото не се спори, че язовирът, предмет на процесния търг, е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя законовия ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесния имот - публична държавна собственост не са приложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Законът за водите (ЗВ) и Законът за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирът е публична общинска собственост, предоставянето му за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорният воден обект е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС е изключено не само поради това, че е бил отдаден целият имот, а не части от имот, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по-горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,