Решение № 10732 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2010 г.

Решение № 10732 от 21.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симона Рангелова Маринова, от гр. Нови пазар, област Шумен против решение № 6 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 13/2010 г. на Административен съд - гр. Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 6 от 18.02.2010 г. по адм. дело № 13/2010 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на Симона Рангелова Маринова, от гр. Нови пазар срещу решение № 74/30.12.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Шумен. Приел е за законосъобразен отказа на административния орган за изплащане на парично обезщетение по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съдебното решение е постановено при вярна преценка на релевантните факти и точно прилагане на материалния закон. Жалбоподателката е самоосигуряващо се лице и при започване на своята трудова дейност е подала декларация обр. по чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която изрично е заявила осигуряване за рисковете "инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт". Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е налице твърдяната от страната техническа грешка при посочване на осигурените рискове и не са налице основанията за изплащане на обезщетение за настъпилия риск "бременност и раждане". Внесените осигурителни вноски в по-голям размер нямат за последица промяна във вида на осигуряването. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свое желание те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. То може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец до края на месец януари на съответната календарна година. Липсата на заявено осигуряване за риска бременност и раждане сочи неосъществяване на фактическия състав от хипотезата на чл. 48а от КСО и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че постановеният отказ от органите на НОИ за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № А 20082731156 на Симона Рангелова Маринова е законосъобразен. По изложените съображения не са налице наведените касационни основания и атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,