Решение № 6747 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2008 г.

Решение № 6747 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14571/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, подадена чрез процесуалния му представител Благовеста Петрова, и по допълнителна такава против Решение № 736 от 16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 100 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, I отделение, с което е отменен ревизионен акт № 20001858 от 14.09.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София, офис "Изток", мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Симона партнерс" ООД за доставки по фактури, издадени от "Пе Импорт" ЕООД и "Лъки-ДС" ЕООД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице реалност на доставките по процесните фактури, тъй като не са представени достатъчно доказателства по делото за тяхното извършване. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, моли съдът да отмени решението на Административния съд - София-град, и вместо него да постанови друго, като реши делото по същество и отхвърли жалбата против РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Симона Партнерс" ООД, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита решението на АС - София-град, за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - София-град, е отменил ревизионен акт № 20001858 от 14.09.2007 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 19 921,94 лв. по фактура № 31/20.02.2004 г., издадена от "Пе Импорт" ЕООД, и по фактури с № 484/20.04.2004 г., 490/22.04.2004 г., 486/21.04.2004 г., 461/16.04.2004 г., 471/17.04.2004 г., 418/08.04.2004 г., 488/22.04.2004 г. с издател "Лъки-ДС" ЕООД. За да постанови това решение, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган неправилно е отказал данъчен кредит на жалбоподателя по доставките от "Пе Импорт" ЕООД и "Лъки-ДС" ЕООД, тъй като ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и са налице доказателства за реалността на извършените доставки. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно в частта, с която е отменен РА по отношение на отказаното право на данъчен кредит по издадените фактури от доставчика "Лъки-ДС" ЕООД, и постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила в частта, касаеща отмяната на РА по отношение на доставчика "Пе импорт" ЕООД, по следните съображения: По принцип съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото. Между страните по делото е бил спорен въпросът дали данъкът е бил правилно начислен от доставчика и дали доставките са реално осъществени. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите, направени в мотивите на обжалваното решение, че е налице начисляване на данъка в счетоводството на доставчиците и реалност на извършените доставки. По отношение на доставчика "Пе Импорт" ЕООД органът по приходите е подходил формално при извършване на насрещната проверка на дружеството, като е обосновал констатациите си единствено въз основа на ненамирането му на декларирания адрес, отразено в ПИНП № 2214-480-05 от 07.05.2007 година. От данните по делото е видно, че ИПДПОЗЛ № 06-2414-125 от 11.04.2007 г. е било насочено към лице, което към този момент не е представлявало "Пе Импорт" ЕООД. Съдът е кредитирал изцяло приетата и неоспорена от страните първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която са налице доказателства за извършване на сделката с предмет доставка на газ пропан-бутан (пътен лист, пропуски за извозване на горивото), както и за начисляване на ДДС. Правилни са и изводите на съда по отношение на констатациите на органите по приходите, направени при извършена на "Симона партнерс" ООД предходна ревизия, обхващаща част от процесния период (02.2004 г.), за която е издаден ДРА № 153 от 15.06.2004 г. на ДП - "Овча купел". Неоснователно органът по приходите в настоящата ревизия е игнорирал събраните в хода на предходната ревизия доказателства за реалното извършване на процесната доставка, отразена във фактура № 31 от 20.02.2004 г., както и за начисляването на ДДС по нея. Наличието на материалноправните предпоставки на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по конкретна доставка не е променлива величина, а трайно установен факт. При наличие на събрани по надлежния ред при предходна ревизия доказателства за наличие на тези предпоставки позоваването при настоящата ревизия на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) от органа по приходите правилно е прието от съда за незаконосъобразно. В тази част обаче съдът (макар и да е направил правилни изводи, както се каза по-горе, свързани с прилагането на материалния закон) неправилно е разгледал спора по същество, преди да изпълни задължението си по чл. 160, ал. 2 ДОПК да провери компетентността на органа, издал обжалвания пред него РА. В случая обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган, тъй като, както и съдът сам е констатирал, същият данъчен период - м. 02.2004 г., който касае процесната фактура, издадена от "Пе импорт", е бил предмет на проверка по издадения на ревизирания субект предишен ДРА № 153 от 15.06.2004 г., който е влязъл в сила, тъй като няма данни да е бил обжалван и да е отменен. При наличие на такъв акт установените правоотношения - признати права и задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая заповедта за възлагане на ревизия и за определяне на компетентния да издаде РА орган не е издадена от директора на ТДД, а от началник на сектор (орган по приходите), който не притежава материалната компетентност за това, и издаденият РА следва да се прогласи за нищожен в съответната част. При наличието на данни за това съдът е следвало да провери дали изменението на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, е осъществено по специалния ред и изчерпателно изброени основания за това. Неправилно при това положение съдът е обсъдил спазването на материалноправните предпоставки по издаването на обжалвания РА, без да провери дали е издаден от компетентен орган. Повторно произнасяне по същите задължения, по които е бил издаден предишният ДРА, е недопустимо освен по реда на чл. 133 ДОПК при спазване на предвидената в тази разпоредба процедура и при наличие на изчерпателно изброените основания за това. Очевидно е, че в случая не е приложен редът за изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила данъчен акт, поради което обжалваният РА се явява нищожен като издаден от некомпетентен орган и без да е била спазена процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. Съставът на първоинстанционния съд, като не е съобразил това обстоятелство, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество от касационната инстанция, с което да бъде прогласена нищожността на акта. Относно доставките от "Лъки ДС" ЕООД съдът правилно е установил фактическата обстановка и е преценил събраните по делото доказателства. Органът по приходите е отказал признаването на правото на данъчен кредит единствено въз основа на ненамирането на доставчика на декларирания адрес. В хода на съдебното производство е установено, че счетоводните документи относно доставките на "Лъки ДС" ЕООД са били иззети и са съхранявани в архива на ТД на НАП - София-град. Въз основа на тях вещото лице по приетата и неоспорена от касатора съдебно-счетоводна експертиза е установило, че ДДС е начислен съгласно изискването на чл. 56, ал. 6 от ЗДДС (отм.). С оглед заключението на вещото лице и останалите доказателства по делото съдът обосновано е приел, че по отношение на доставчика "Лъки ДС" ЕООД са изпълнени условията по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и е налице реалност на извършените доставки. В тази част, тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,