Решение № 4056 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Иванова като процесуален представител, против решение 10657 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело 1471/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за премахване на констатирания незаконен строеж, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Е. П. М., чрез пълномощника си адв. Георгиева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед САГ23-РА-30-615/19.12.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Е. П. М. в качеството му на възложител и извършител да премахне незаконен строеж: Основен ремонт и разширяване на балкон към апартамент 16 , изграден в самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.158.1.16 по КККР, УПИ I-4, кв. 552, [адрес] по плана на гр. София. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че констатираните строително-монтажни работи не засягат конструкцията на сградата и представляват текущ ремонт, за който съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Приема, че не се доказва реализираното строителство да противоречи на одобрената за сградата проектна документация, след като в същата не се съдържат конкретно обозначени размери за процесния балкон/тераса. Излага съображения, че ремонтните дейности са извършени съобразно дадени от главния архитект на общината указания поради необходимост от отвеждане на дъждовните води от него при липса на улуци и водосточни тръби. Посочва, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 225, т. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновава извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което отменя същата на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните допълнителни съображения: Според приложените към административната преписка констативни актове и мотивната част на оспорената заповед, установеното строителство представлява извършен през 2009 г. основен ремонт и разширяване на западния балкон на апартамент 16 (от страната на [улица]), с нова широчина от около 125 см при ширина на еркера по одобрения проект за сградата от 19.10.1955 г. и позволителен билет 428/22.10.1955 г. от 80 см и разширение на дължината с около 10-12 см двустранно от северната и южната страна, спрямо приблизителна дължина на еркера от 410 см. Строежът е описан като изпълнен без писменото съгласие на собствениците в етажната собственост и в нарушение на нормата на чл. 87, ал. 1, т. 5 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, допускаща пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, балкони с ширина до 0,90 м при улици с широчина между 12 м и 18 м, като в случая ширината на [улица]според действащия регулационен план е 16 м. По делото са представени запитване и молба, съдържаща снимков материал на значително повредения балкон, както и архитектурно и конструктивно становище относно необходимост от извършване през 2009 г. на ремонт поради компроментиране на здравината на неговата плоча. С писмо към СА 9400-674/1 от 03.08.2009 г. главният архитект на район Оборище при Столична община приема описаните в запитването необходими строително-монтажни работи за отстраняване на повредите като текущ ремонт. При извършена на място проверка във връзка с постъпил сигнал за незаконно строителство е съставен протокол СА-9200-187/2 от 19.11.2009 г. от длъжностни лица на район Оборище при Столична община. Видно от неговото съдържание ремонтът е бил належащ, администрацията е уведомена за незабавните действия по неговото извършване, след изпълнението му новите товари върху еркера не надвишават съществувалите преди това и е предвиден по-голям наклон с излизане напред за отвеждане на водата по капков път, без да се стича по фасадата на сградата. При тези констатации е посочено, че липсва изпълнено незаконно строителство. От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че архитектурните проекти на сградата от 1955 г. не съдържат цифрови размери за западния балкон на апартамент 16, а единствено графично изображение за надвесването му над балкона на четвъртия етаж. Вещите лица се позовават на снимков материал, показващ извършване на ремонтни дейности през 2009 г. и впоследствие, след които според тях само се увеличава дебелината на плочата над балкона на четвъртия етаж чрез полагане на метална решетка, но без промяна в натоварванията на сградата и без подмяна на конструктивни елементи. Дейностите са свързани с възстановяване на обрушени елементи на същия и неговата настилка. При съпоставка на различните мащаби 1:100 и 1:50 на одобрените за сградата проекти експертите достигат до различна вероятна ширина на съществувалата преди ремонтните дейности от 2009 г. плоча между 90 и 100 см. Според вещите лица, макар и с изпълненото надвесване на новата стоманена конструкция пред фасадата на еркера и монтажа на парапета по нейния ръб да са променени размерите на процесния балкон/ тераса, то не е засегната конструкцията на сградата, нито одобрените фасадни предвиждания, а надвесването има ролята на стреха и предпазва фасадата от естествените ерозионни процеси при задържане или стичане на дъждовни води по долните стенни външни повърхности на помещенията в апартамента на четвъртия етаж и на тези под него. Реализираното според тях е в съответствие с указанията на главния архитект от 2009 г. при отправеното към същия от собственика на ап. 16 запитване във връзка с извършването на неотложен ремонт на плочата на балкона, съгласно представен по преписката снимков материал. При тези данни настоящият състав намира, че при издаването на оспорения административен акт не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като строежът, предмет на заповедта не е индивидуализиран в достатъчна степен, от което безпротиворечиво да се установи обхватът на премахване. От административния орган е наредено премахването на основен ремонт и разширяване на балкон , без в съставените констативни актове, съответно в обстоятелствената част на заповедта да са изложени аргументи относно конкретно извършените строително-монтажни работи по съществувалата според органа съгласно одобрените архитектурни проекти част от балкона. Същата площ реално не е обсъждана в мотивите на заповедта, а в нейния диспозитив е описана като незаконно изградена в хипотезата на основен ремонт без да са изследвани обстоятелствата за засягане или не на конструкцията на сградата, извършвани ли са дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата или промяна на предназначението на помещенията и натоварванията в тях, във връзка с категоризиране на извършеното вместо това като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за какъвто съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ не са изискуеми строителни книжа. Изложеното води до извод за липса на мотиви в акта по отношение законността на съответната част от площта на западния балкон на апартамент 16, предвидена според архитектурните проекти от 1955 г. на сградата. Приетото, че същият е проектиран с ширина от 80 см се опровергава от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, която го определя с параметри 90-100 см с конзолните надвесвания на корнизите. Доколкото фактическите основания на административния орган касаят единствено и само разширението на балкона, налице е и несъответствие между разпоредителната част на административния акт с изложените в обстоятелствената му част мотиви. Така общо формулираното премахване на основен ремонт и разширяване на балкон би довело до засягане и на частта от него, за която е установено, че е законно изградена. Освен това, нареждането да бъде премахнато разширяване на балкон , без конкретизация на обема и точните му размери води до неяснота във волеизявлението на административния орган относно вида, в който следва да се възстанови строежа. Извод в обратна насока не може да се направи и от изложеното в оспорената заповед, че в отклонение от проекта към настоящия момент парапетът на балкона е монтиран в края на разширението, като по този начин е увеличена използваемата му част. Посочената от главния архитект на Столична община ширина от 80 см видно от архитектурните проекти е относима към западните балкони на втори, трети и четвърти етаж на сградата, докато процесният е изобразен графично като по-широк с издаването му спрямо закритите помещения на долния етаж. Несъответствието между фактическото основание за издаване на заповедта и действителните факти също сочи на неясна индивидуализация на предмета на премахване, предвид посочените от органа размери на съществувалия преди 2009 г. западен балкон на петия етаж и установените от вещите лица разминавания в графичните изображения по архитектурните проекти за сградата, при изначална липса на отразени в тях цифрови стойности за ширината му или на неговото конзолно надвесване над този на четвъртия етаж, както и на размерите на корниза, фактическото местоположение и височина на парапета. Противоречието между обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта, както и липсата на изложени мотиви по отношение действителната законна част от строежа, представляват нарушения във формата на акта, обуславящи неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 АПК. Изводите на административния съд за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за нейното несъответствие с материалния закон се споделят от настоящия състав. Преценката за наличието или липсата на извършен основен ремонт в производството по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изисква яснота на параметрите не само на констатираното при проверката, но и на съществувалото преди това положение, тъй като точното им установяване е от значение за разграничаване на законното строителство от подлежащото на премахване. Фактическите констатации, направени от административния орган в заповедта не могат да бъдат допълвани или замествани в хода на съдебно-административното производство. Конкретни параметри на разширението на балкона, съответно определянето му като изцяло ново строителство, изпълнено без строителни книжа, се сочат едва в касационната жалба, което е недопустимо. Неустановяването от административния орган на фактическата обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 3 АПК. Предвид събраните по делото доказателства, включително и приетото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, осъщественият ремонт на процесния балкон в обхвата на предвиденото по архитектурните проекти на сградата отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за текущ такъв и съответно за него не е необходимо издаване на разрешение за строеж. При това положение са правилни изводите на решаващата инстанция за постановяване на оспорената заповед в несъответствие с материалния закон поради неприложимост на соченото в акта правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Позоваването в административния акт на липса на съгласие на собствениците в етажната собственост за извършване на строително-монтажните работи и предвиденото ограничение по чл. 87, ал. 1, т. 5 Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, представляват обстоятелства, които са относими към издаване на разрешение за строеж, а не касаят приетото от органа основание за премахване на строежа като незаконен. В тази връзка те са ирелевантни за разрешаването на правния спор, като цитираната разпоредба подлежи на съобразяване при евентуално изследване на приложението на нормите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, но само когато предметът на премахване е ясно индивидуализиран, което в случая не е изпълнено. Предвид изложеното изводът на административния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, Столична община дължи заплащане на направените за тази инстанция разноски. Същите следва да бъдат присъдени в полза на Е. П. М. в размер на 1440 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 29.08.2024 г., както и приложените доказателства за реалното му внасяне по банков път. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение