Решение № 3810 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на В. А. и А. С. А., чрез адв. Дочева, против решение № 3172/28.11.2025 г., постановено по административно дело № 509/2025 г., по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 18-7310-15.07.2025 г., издадена от началника на СГКК – Русе. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание, чрез адв. Дочева, поддържа касационната жалба и претендира разноските пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, чрез адв.Стоянова, в писмен отговор излага становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът М. Г. Г., в писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд – Русе е сезиран с жалба от В. М.-А. и А. А., собственици на УПИ ХIХ-157, в кв. 23 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 3179/05.10.1926 г., представляващ поземлен имот с идентификатор 72028.133.47 по КККР на [населено място], община Иваново, област Русе. Оспорена заповед №18-7310/15.07.2025 г. на началника на СГКК – Русе, издадена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, одобрени със заповед № РД-18-350/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори 72028.133.47 и 72028.133.48 по КККР на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе в съответствие с действащата дворищно - регулационна линия между УПИ XIX -157 и УПИ XX -157, кв. 28 от регулационния план на населеното място, съгласно скица - проект № 15-1170382-15.07.2025 г. Заповедта е издадена по подадено заявление от М. Г. Г., собственик на имот с идентификатор 72028.133.48. За да отхвърли жалбата съдът и приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. По същество е развил мотиви за наличие на грешка в кадастъра при отразяване на границата между поземлени имоти с идентификатори 72028.133.47 и 72028.133.48, която следва да бъде отстранена по съответния ред, както и, че това отстраняване е допустимо в случая, тъй като не е налице спор за материално право. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. По смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Според нормата на § 1, т. 16 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. "Заинтересовани лица", съгласно § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, във връзка с разпоредбата на чл. 54 от ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Необоснован, като несъответен на установените по делото факти се явява изводът на съда относно отсъствие на спор за материално право, тъй като неоснователно е приел, че липсва претенция част от ПИ 72028.133.48 да е включена в съседния имот. Напротив, границата между имотите, според изявленията на страните в събраните писмени доказателства, е спорна. Видно от съдържанието на депозираното в хода на административното производство от В. А. възражение, изразеното несъгласие е аргументирано със заявено владение върху ПИ 72028.133.48 във вида, в който той е отразен в кадастралната карта до оспореното изменение. Заявено е, че от преди 1988 г. оградата между двата имота е в състоянието, отразено в действащата преди оспорваното изменение кадастрална карта, а имотът е владян в този му вид от праводателите на А. (от 1988 г.) и продължава да се владее от нея и съпруга й. По същество това изявление представлява възражение за изтекла придобивна давност, което настоящата инстанция, противно на първоинстанционния съд, намира за достатъчно, за да е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР – спор за право на собственост. От една страна, приложената към заявлението комбинирана скица за идентичност между КККР и регулационния план установява, че е налице несъвпадане на границата между ПИ 72028.133.47 и ПИ 72028.133.48 между отразеното в кадастралната карта, одобрена през 2019 г. и границата между недвижимите имоти съобразно регулационния план, одобрен със заповед №78/19.05.1976 г., която очевидно е изместена навътре в ПИ 72028.133.47. В първоинстанционната жалба са изложени оплаквания, касаещи намаляване на площта на ПИ 72028.133.47. Това твърдение се потвърждава от събраните доказателства. Видно от скицата – проект към заявлението за изменение на кадастралната карта, с изменението площта на ПИ 72028.133.48 се увеличава от 1345 кв.м на 1390 кв.м, като в неговите граници влиза част от ПИ 72028.133.47, така че площта му намалява от 2270 кв. м. на 2224 кв. м. А съгласно нотариалните актове, с които страните са придобили собствеността върху имотите си, ПИ 72028.133.48 (УПИХХ-157) е с площ 1345 кв.м., а УПИ ПИ 72028.133.47 (УПИ ХІХ-157 е с площ от 2300 кв.м. От представените нотариалните актове за придобиване на процесните имоти от страните, се налага извод за наличие на конкуриращи се права на собственост върху частта, с която с процедираното изменените на кадастралната карта площта на единия имот се увеличава за сметка на другия. При това положение, основание да се одобри приемане на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право – чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. При така изложеното, се установява наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР относно границата и площите на поземлени имоти с идентификатори 72028.133.47 и 72028.133.48, който е пречка да бъде допуснато заявеното изменение в кадастъра. Оспорената заповед за одобряване на исканото изменение е материално незаконосъобразна, като издадена в нарушение на изискването, разписано в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, което изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост между заявителя и заинтересовани лица, засегнати от изменението. С оглед изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед №18-7310/15.07.2025 г. на Началника на СГКК – Русе При този изход на спора, в полза на касаторите В. А. и А. С. А. следва да се присъдят сторените в хода на двете съдебни инстанции разноски общ размер на 2760 лева, представляващи 1320 лева разноски в първоинстанционното производство и 1440 лв., представляващи разноски в касационното производство, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и е в размер на 1411,17 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,