Решение № 7872 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2018 г.

Решение № 7872 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Булгартрансгаз" ЕАД, с [ЕИК] чрез адв. Г. И. срещу решение № 2904 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 6771/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което предявеният от касационния жалбоподател срещу Българката народна банка иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 9 425 680, 67 щатски долара е отхвърлен. Предмет на предявения иск е обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на бездействието на подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" да упражни ефективен надзор по спазване на чл. 116, ал. 2, т. 3 от Закона за кредитните институции и за изпълнение на решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което на основание чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е поставена под специален надзор. Със същото съдебно решение "Булгартрансгаз" ЕАД е осъдено да заплати в полза на БНБ и сумата от 3 590, 52 лева разноски. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли пъровинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да осъди БНБ да заплати претендираната в исковата молба сума в размер на 9 425 680, 67 щатски долара, ведно с направените по делата съдебни разноски. Постъпила е и частна жалба от БНБ срещу определение № 3985 от 26.06.2018 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на БНБ за изменение на решение № 2904 от 30.04.2018 г. постановено по адм. дело № 6771/2017 г. по описа на Административен съд – София град, в частта за присъдените разноски. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Моли за отмяната му и произнасяне на ВАС по същество, с което молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважена изцяло. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Т., който поддържа касационната жалба, а по същество заявява, че незаконосъобразно, в нарушение на решението на УС на БНБ от 20.06.2014 г. за поставяне на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) под специален надзор, клиентската сметка на касатора в банката е била заверена с процесната сума. Твърди, че това действие на квесторите по осчетоводяване и заверяване на сметката на "Булгартрансгаз" ЕАД в "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) е незаконосъобразно и по отношение на него е следвало да бъде упражнен надзор от БНБ в качеството й на орган, който следи за спазване на нормативните правила за банкова дейност, както и за изпълнение на платежните операции и платежните услуги, в т. ч. и с оглед липсата на правила, по които този надзор се упражнява- от една страна, а от друга- поради липсата на данни този надзор да е бил упражнен. Ответникът, Българска народна банка /БНБ/, редовно призован, се представлява от адв. Стоянова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Поддържа частната жалба срещу определение № 3985 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 6771/2017 г. по описа на Административен съд – София град, като иска уважаването й, както и присъждане на съдебните разноски в пълния им предявен размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано, след като с решение № 7660 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2865/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е обявена нищожността на решение № 100 от 09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5704/2015 г. по описа на Административен съд – София град, отменено е определение № 1027 от 16.02.2017 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по същото административно дело и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обжалваното решение в настоящото производство решение АССГ е отхвърлил предявения от "Булгартрансгаз" ЕАД срещу БНБ иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9 425 680, 67 щатски долара, претърпени от ищеца в резултат на бездействието на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" да упражни ефективен надзор по спазване на чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗКИ и по изпълнение на решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което на основание чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) /КТБ/ е поставена под специален надзор. С посоченото по – горе решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ на КТБ е наложена принудителна мярка по чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗКИ - ограничаване на дейността й съгласно лиценза за банкова дейност изцяло за срока на специалния надзор. Размерът на претендираните вреди представлява стойността на входящ валутен превод във връзка с вземане по договор за доставка, който бил осчетоводен от Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) след поставянето й под специален надзор, с което вземането е погасено, като това, от своя страна, препятства ищеца от ползването на тази сума, съответно- до намаляване на имуществото му с размера на тази сума. Със същото съдебно решение АССГ е присъдил в полза на БНБ сумата от 3 590, 52 лева разноски. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София град, е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е поставена под специален надзор за срок от три месеца, назначени са двама квестори, за посочения срок е спряно изпълнението на задълженията на банката и дейността й е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност, членовете на Управителния съвет, както и членовете на Надзорния съвет на КТБ са отстранени от длъжност за срок от три месеца, акционерите, притежаващи пряко или косвено повече от 10 на сто от акциите са лишени от правото си на глас. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че на датата на приемане на решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ - 20.06.2014 г. в 15: 39: 16 ч. е изпратено swift съобщение от "Дойче банк Тръст Къмпани Америкас", Ню Йорк, САЩ, с което ООО "Газпром Експорт", Руска федерация е наредило изпълнение на кредитен превод от "Газпромбанк", Москва, Руска федерация, чрез кореспондентска банка "Дойче банк Тръст Къмпани Америкас", Ню Йорк, САЩ, за сумата от 9 425 680, 67 щатски долара. Преводът е в полза на "Булгартрансгаз" ЕАД, с банка-получател на превода: Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), съответно – с кореспондентска банка на получателя – "Ситибанк" Н. А., Ню Йорк, САЩ. Вальорът е 20.06.2014 г., а основанието за превода е фактура № 0000501083 от 04.06.2014 г. – транспортни разходи за транзит на природен газ за м. май 2014 г. В 16: 56 ч. на 20.06.2014 г. е изпратено swift съобщение от "Ситибанк" Н. А., Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), представляващо потвърждение за заверяване на сметката на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) в кореспондентската банка със сумата от 9 425 680, 67 щатски долара. На същата дата в 18: 24 ч. от "Дойче банк Тръст Къмпани Америкас", Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е изпратено трето swift съобщение, с което банката - кореспондент уведомява Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), че иска анулиране на платежното нареждане от 20.06.2014 г. за сумата от 9 425 680, 67 щатски долара, като Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) да потвърди чрез swift съобщение, че счита платежното нареждане за недействително. На 24.06.2014 г. в 18: 42: 48 ч. е изпратено swift съобщение от "Ситибанк" Н. А., Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), с което се съобщава, че по отношение на платежната операция, с която е кредитирана сметката на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) платецът е поискал възстановяване на сумата, като се търси съгласието на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) за дебитиране на сметката й в кореспондентската банка със същата по вид и стойност валута. На 26.06.2014 г. в 06: 35: 55 ч. е изпратено swift съобщение от "Ситибанк" Н. А., Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), с което отново се сочи, че по искане на платеца извършилият плащането доставчик очаква възстановяване на сумата. Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) отново е поканена да даде съгласие за дебитиране на сметката й от кореспондентската банка със стойността на процесния превод. На 26.06.2014 г. в 15: 07: 02 ч. отново е изпратено swift съобщение от ООО "Газпром" до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), с което се иска по нареждане на платеца банката да възстанови сумата по сметката на доставчика на платежни услуги в кореспондентската банка "Дойче банк Тръст Къмпани Америкас", Ню Йорк, САЩ. На 30.06.2014 г. в 16: 37: 32 ч. от Ситибанк Н. А., Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е изпратено поредно swift съобщение, в което се сочи, че на 20.06.2014 г. банката -кореспондент е кредитирала сметката на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) със сумата от 9 425 680, 67 щатски долара, като поради направено искане на платеца за възстановяване на сумата, банката- кореспондент иска съгласието на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) за дебитиране на нейната сметка със същата сума. На 03.07.2014 г. В 11: 44: 26 ч. от страна на "Дойче банк Тръст Къмпани Америкас", Ню Йорк, САЩ до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е изпратено swift съобщение, с което българската банка е уведомена, че банката- кореспондент е в процес на събиране на преведената на 20.06.2014 г. сума. На 23.06.2014 г. преводът е осчетоводен от КТБ. Със Заповед № К-21/3-1220/25.06.2014 г. на квесторите на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) по отношение на отхвърлените валутни преводи е наредено да се анулират всички издадени валутни преводни нареждания на клиенти със започната и неуспешно довършена обработка през валутния модул, валутните преводи на опашка "вальор", но с неизлъчени суифт съобщения да бъдат анулирани с ръчни счетоводни операции, преводите през Бисера 7 на опашка "вальор" да бъдат анулирани, а по отношение на получените валутни преводи в ПП "VCSBank++" е наредено да се обработят всички получени валутни преводи. На 06.11.2014 г. с решение № 138 на УС БНБ отнема лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност). С писмо изх. № БТГ 16-00-4290/20.11.2014 г., адресирано до Управителя на БНБ и до Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), "Булгартрансгаз" ЕАД е поискало възстановяване на сумата на превода от 20.06.2014 г. по сметка на платеца ООО "Газпромекспорт" или по сметка на ищцовото дружество. В отговор квесторите на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) сочат, че преводът е постъпил след поставянето на банката под специален надзор от БНБ, с оглед което са спрени всички вътрешни системи на банката и постъплението от 9 425 680, 67 щатски долара в полза на дружеството е останало необработено, но достъпът на банката до международните комуникации не бил преустановен, поради което е продължило получаването на всякакъв вид суифт съобщения, в т. ч. и преводи за клиенти на банката. В писмото се сочи още, че в периода 20.06.2014 г. – 30.06.2014 г. са получени общо шест броя искания за отказване на превода и връщане на средствата, като нормалната практика в такива случаи е да се иска потвърждение от клиента -получател, но с оглед обстоятелството, че банката е под специален надзор, изпълнението на такива нареждания, съответно- връщане на превода не е възможно. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е отхвърлил възраженията на ответника, БНБ, за недопустимост на исковата претенция и е приел, че е сезиран с допустим иск, който подлежи на разглеждане. Според съда неоснователно е твърдението на ищеца за наличие на противоправно бездействие на управителни органи на БНБ, изразяващо се на първо място - в неразработване на правила за осъществяване на надзор върху банки след поставянето им под специален надзор, което задължение според ищеца произтичало от разпоредбата на § 2, ал. 1 от ДР на ЗКИ. АССГ е приел, че издаването на задължителни предписания от страна на БНБ е въпрос на преценка по целесъобразност и не съставлява незаконосъобразно бездействие, тъй като липсва задължение за действие, произтичащо от нормативен акт. Според АССГ в правомощията на БНБ, очертани в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции /ЗКИ/, не е предвидено издаването на такъв подзаконов нормативен акт, разработващ специфични правила за осъществяване на контрол върху банките, поставени под специален надзор, а поставянето на банки под специален надзор, както и прилагането на съответните надзорни мерки е дейност, която се регулира на законодателно ниво - от ЗКИ. На следващо място административният съд е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" е следвало да осигури спазването от страна на назначените квестори на решението на УС на БНБ, с което Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) е поставена под специален надзор. За да достигне до този извод, АССГ е заключил, че независимо от обстоятелството, че на основание чл. 106, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗКИ квесторите се назначават и освобождават от БНБ, същите не се намират в трудови или служебни правоотношения с БНБ. Квесторите са самостоятелен, определен със закон орган, различен от органа, който ги назначава – БНБ, както и от банката, чието управление и надзор им е възложено. АССГ поддържа този извод, независимо, че съгласно чл. 107, ал. 5 от ЗКИ квесторите се отчитат за дейността си само пред БНБ и при поискване й представят незабавно отчет за дейността си. Базирайки се на мотивите към т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които по искове за обезщетяване за вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, АССГ е приел че посоченият от ищеца ответник – БНБ не би могъл да носи отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за действията на квесторите. Неоснователни са и твърденията на ищеца за противоречие на издадената от квесторите Заповед № К-21/3-1220 от 25.06.2014 г. за обработване на всички, получени след поставяне на банката под специален надзор входящи валутни преводи с т. 4 от Решение № 73/20.06.2014 г. Съдът е приел тази заповед за неотносима, доколкото същата е издадена на 25.06.2014, а осчетоводяването на процесния превод е извършено на 23.06.2014 г., като според заключението на вещото лице не може да се установи кой е наредил осъществяването на тази операция. Според съда не е налице твърдяното от ищеца бездействие на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", изразяващо се в непредприемане на действия, с които да осигури изпълнението на т. 4 от решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ и на друго основание. Съгласно т. 4 от цитираното решение на БНБ на КТБ е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за банкова дейност- надзорна мярка, предвидена в разпоредбата на чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗКИ. АССГ е приел за недоказано обстоятелството, че именно квесторите са наредили извършването на действия по осчетоводяването на процесния валутен превод, което се подкрепя и от приетите по делото експертиза и от поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание. Въз основа на това експертно заключение административният съд е приел, че входящият валутен превод е обработен в съответствие с правилата за извършване на международни преводи във валута чрез кореспондентска банка. От друга страна, връщането на сумата по превода обратно от Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) на наредителя по същността си изисква извършването на нов превод, което действие би било в нарушение на решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор. Административният съд е заключил, че искането за канселиране на превода несъмнено е постъпило след кредитирането на кореспондентската сметка на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) в Ситибанк Н. А., Ню Йорк, САЩ, поради което връщането на сумата по процесния превод и по двата възможни начина, посочени от вещото лице, би изисквало определени действия от страна на квесторите. Именно извършването на такива действия след 12: 30 ч. на 20.06.2014 г. биха съставлявали нарушение на разписаното в решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ. По горните съображения АССГ е отхвърлил предявения от "Булгартрансгаз" ЕАД срещу БНБ иск за заплащане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на претендираното обезщетение от 9 425 680, 67 щатски долара за претърпени имуществени вреди от неправомерното заверяване сметката на "Булгартрансгаз"ЕАД с тази сума след поставяне на КТБ под специален надзор и след получаване на суифт съобщения за канселирането на превода, резултат от бездействието на органите на БНБ да разпишат правила за дейността на квестори и служители на поставена под специален надзор банка, както и неосъществяване на контрол за изпълнение на т. 4 от решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на АССГ за допустимост на исковата претенция, за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването й срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по осъществяване надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, за предявяване на иска пред надлежния съд. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ доводи за това, че разпоредбите на чл. 79, ал. 8 от ЗКИ и чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност не изключват приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не предвиждат специален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, както и за неприложимост на разпоредбите на чл. 132, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 257 от АПК в случая, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Безспорно установено по делото е, че не са налице всички материалноправни предпоставки от фактическият състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които да обосноват ангажирането на отговорността на държавата за вреди. Правилно въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на бездействие от страна на БНБ, изразяващо се в неприемане на нарочни правила за осъществяване на надзор върху банки, поставени под специален надзор. Както правилно административният съд е приел, нормативната уредба относно надзора върху банките, включително поставянето им под специален надзор, представлява стройнo изградена система от норми с подробно описани функции, правила и действия, в т. ч. и тези, които са в компетенциите на БНБ. Твърдението на касатора, че тази система от норми е следвало по някакъв начин да бъде допълнена и доразвита с издаването от БНБ на нарочни правила е неоснователно. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, такива правила са налице и те в достатъчна степен регулират функциите, задълженията и правомощията на всички субекти, що се касае до поставяне на търговски банки под специален надзор- от една страна, а от друга - безспорно липсва законова делегация, която да предоставя правомощия на БНБ за издаване на подобни правила. Настоящата касационна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на подробна и детайлна уредба на дейността на квесторите, що се отнася до реда и условията за назначаване, последиците от назначаването, правомощията и задълженията им. Основната дейност на квесторите съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗКИ е осигуряване защитата на активите на банката, като същите могат да предприемат всички необходими действия, насочени към опазване на активите, документите и информацията на поставената под специален надзор банка, в т. ч. и съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 7 от ЗКИ квесторите прекратяват плащанията на дивиденти или друга форма за разпределение на капитала на акционери, както и плащания на администратори, освен на дължимите трудови възнаграждения и възнаграждения за извършените от тях услуги на банката. При анализа на приложимите към случая законови норми не може да се приеме, че за БНБ е налице задължение, предвидено в закон, за издаването на специален подзаконов нормативен акт, регулиращ в детайли правомощията на квесторите при поставяне на търговска банка под специален надзор. Издаването или не на такива предписания е изцяло в дискрецията на БНБ, без да е налице изрично визирано законово задължение за това. Предвид гореизложеното не може да бъде споделено твърдението на касатора, че липсата на изрична уредба чрез приемането на специални правила от БНБ представлява липса на механизъм за контрол от страна на БНБ по отношение на банки, поставени под специален надзор. На следващо място - начинът на регламентиране на функциите на квесторите обуславя несъмнения извод, че същите не могат да бъдат определени като органи на БНБ. При съобразяване с горното обстоятелство обоснован е изводът на съда, че БНБ не може да носи отговорност за осъществяваните от тях действия, респективно бездействия. Правилно административният съд е приел, че, дори при наличието на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от ЗКИ, не може да се стигне до извода, че квесторите се намират в трудови или служебни правоотношения с БНБ. Квесторите упражняват правомощията на Управителния и Надзорния съвет на поставената под специален надзор банка. Даването на задължителни предписания на квесторите от страна на БНБ не може да бъде определено като част от надзорните й правомощия, доколкото БНБ не притежава правомощия за упражняване на надзор по отношение на управителния и надзорния съвет на банката и доколкото правомощията на БНБ по отношение на банка, която е поставена под специален надзор, са изрично и изчерпателно регламентирани в ЗКИ. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, за това, че разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от ЗКИ не изисква задължителна намеса от страна на БНБ по отношение действията на назначените квестори, каквото е твърдението на "Булгартрансгаз" ЕАД. Не е налице и закрепено в законова норма задължение за БНБ да изисква уведомление за всички парични преводи, постъпили в банката след поставянето й под специален надзор, респективно- да дава указания на квесторите какви действия да се предприемат по отношение на всеки един от входящите или изходящите преводи. Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че осчетоводяването на процесния превод е осъществено в противоречие с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ и в нарушение на чл. 116, ал. 2, т. 3 от ЗКИ. Правилно административният съд е установил, че по процесния превод не е било необходимо никой от органите на Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност), включително и квесторите на банката, да дават съгласието си за заверяване клиентската сметка на "Булгартрансгаз"ЕАД със сумата на превода. При съобразяване с обстоятелството, че за кредитирането на клиентската сметка на получателя на превода при Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) не се изисква нейното съгласие, следва че сумата на превода валидно е постъпила по тази сметка, при спазване и в съответствие с правилата за извършване на международни преводи във валута чрез кореспондентска банка. За това действие не е било необходимо каквото и да било съгласие или активно действие от страна на квесторите на банката, като същите не биха могли да въздействат по какъвто и да било начин на този процес. Получаването на входящ международен превод във валута и неговото последващо осчетоводяване е следствие от осъществяването на поредица активни банкови сделки от банката на наредителя, в резултат на които преводът достига до банката на получателя чрез автоматизиран процес, който не може да бъде преустановен. Този процес включва транзакции, инициирани от банката на наредителя чрез кореспондентска банка, до банката на получателя, на който процес банката на получателя не може да влияе, съгласно международните правила. За осъществяване на посочените трансакции не е било необходимо предприемането на каквито и да било действия от страна на квесторите. От друга страна - връщането на сумата на превода обратно от Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) на наредителя по своята същност представлява нов превод. Извършването на такъв превод би съставлявало нарушение на специалния надзор, съгласно разпоредбите на ЗКИ и решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, като се има предвид, че искането за отмяна на превода безспорно е постъпило след поставяне на банката под специален надзор. В международната банкова практика при междубанкови разплащания липсва изрична нормативна уредба, която да изисква при клиентски преводи изрично съгласие при заверяването на кореспондентската сметка на банката на получателя, поради което не може да бъде обоснована отговорност на квесторите и неупражнен надзор върху дейността им от страна на БНБ. Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че не се установява незаконосъобразно фактическо бездействие на органи на ответника - БНБ. Не се установяват такова и по отношение на назначените от БНБ квестори. Действително по делото е била установена невъзможност ищецът, настоящ касатор, да разполага с постъпилата по сметката му в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) сума в размер на 9 425 680, 67 щатски долара, но това обстоятелство не е причинено от действието, респективно бездействието на орган на БНБ. Правилен е решаващият извод на АССГ, че при липсата на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: липсата на незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи на БНБ, претенцията за вреди по този законов ред се явява неоснователна. Касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски пред първата и касационната инстанции се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователна, предвид обстоятелството, че искът е предявен още през 2015 г., когато е действала старата редакция на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, която, като специална норма спрямо чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, дерогира тези текстове. Предвид взаимовръзката между чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ следва да се направи извода, че в понятието "разноски" по чл. 10 от ЗОДОВ / в редакцията му преди изменението на тази норма – ДВ бр. 94/29.11.2019 г. / не се включват разходите за адвокатско възнаграждение. Старият текст на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /преди изменението през 2019 г. / е приложим и по отношение направената от представителите на БНБ претенция за присъждане на разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ / ДВ бр. 94 от 29 ноември 2019 г. / По частната жалба: Предявената от Българската народна банка срещу определение № 3985 от 26.06.2018 г. постановено по по адм. дело № 6771/2017 г. по описа на Административен съд – София град частна жалба е допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на БНБ, обективирано в молба с вх. № 15145 от 23.05.2018 г., за изменение на решение № 2904 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 6771/2017 г. в частта за разноските. Заявеното искане за присъждане на разноски в полза на БНБ в общ размер от 116 542, 20 лв, включващ платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 57804/2015 г. по описа на АССГ, по адм. дело № 2865/2017 г. по описа на ВАС и по адм. дело № 2865/2017 г. по описа на АССГ, е неоснователно поради неприложимост на общата уредба на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / в приложимата редакция/се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Както правилно е посочил административният съд, тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ: "Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. " Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ: Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса е ясно, а практиката на ВАС – непротиворечива. При отхвърляне на иска, в обхвата на дължимите от ищеца разноски са включени само разноските по производството. Понятието "разноски по производството" включва разноски, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението за (един) адвокат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната адвокат, но това възнаграждение законодателят не е възложил в тежест на ищеца, чиито иск, предявен по специалния закон ЗОДОВ, е изцяло отхвърлен. Липсата на изрична разпоредба в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ за дължимост на адвокатското възнаграждение за един адвокат/юрисконсулт, както законодателят е процедирал при формулирането на нормата на ал. 3 на текста, ясно установява волята му дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните "разноски по производството", но не и таксите и възнаграждението за един адвокат. С оглед на горното в хипотеза като настоящата, ответникът има право на направените по производството разноски, но не и на възнаграждение за един адвокат/ юрисконсулт/. Това прави искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи възнаграждението за адвокат, неоснователно. С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е оставил без уважение искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение