Решение № 3961 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2016 г.

Решение № 3961 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"- гр. П. срещу решение № 2657 от 29.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1622/2015 г. по описа на Административен съд- П., с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на И. П. И. в качеството му на ЕТ" Иги - С.-И. П."- гр. П. обезщетение по ЗОДОВ в размер на 650 лв за причинените му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 43/24.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. От същия по делото са постъпили писмени бележки по съществото на спора с развити в тях доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Ответникът, И. П. И. в качеството му на ЕТ" Иги - С.-И. П."-гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Голева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е уважил изцяло предявения от И. П. И. в качеството му на ЕТ" Иги - С.-И. П."- гр. П. иск срещу Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. П. за обезщетение за вреди в размер на 650 лв заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ на директора на БДИМР, с което на ищеца е наложено административно наказание за нарушения на разпоредби от Закона за водите. За да стигне до този правен резултат, АС П., след обсъждане на събраните по делото доказателства и след пространен анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на чл. 49 ЗЗД и ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по наказателни и административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че издаденото срещу ЕТ" Иги - С.-И. П."-гр. П. Наказателно постановление № 43/24.07.2014 г. на директора на БДИБР - П. е отменено като незаконосъобразно с решение № 2286/02.10.2014 г. по а. н. д. № 4970/2014 г. по описа на РС - П., оставено в сила след проведен касационен контрол с Решение № 275/17.02.2015 г. по к. н. а. х. № 3163/2014 г. по описа на АС - П.. Както в съдебното производство по обжалване на издаденото НП пред районния съд, така и в касационното производство пред АС - П., ищецът е бил представляван от адвокат, като за процесуалното представителство пред районния съд е заплатил реално в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв, а в касационното производство - възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв / л. 21 от адм. д. № 4970/2014 г. по описа на РС - П. и л. 12 /гръб/ от к. н. а. х. д. № 3163/2014 г. по описа на АС - П./. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на т. 1 от съвместното ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, административният съд е заключил, че платените за съдебната защита срещу наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По горните съображения АС-П. е уважил изцяло предявения иск и е осъдил Басейнова дирекция " Източнобеломорски район" - гр. П. да заплати на И. П. И. в качеството му на ЕТ" Иги - С.-И. П."-гр. П. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 650 лв, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -05.03.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение е правилно. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази - пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, / макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход . По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС / задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Обосновано административният съд е заключил, че в конкретния случай ищецът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от общо 650 лв. и правилно е уважил изцяло предявената искова претенция за тази сума, ведно със законните последици. Касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на съдебни разноски за касационното производство в размер на 300 лв уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени претендираните съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение