Решение № 5870 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 840/2013 г.

Решение № 5870 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 840/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Едноличен търговец Жасмина Илиева Пирева с фирма "Жасмина Пирева" със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу решение № 2702 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 2021 от 2012 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, първо отделение, ХХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила, като поддържа теза за законосъобразност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 2702 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 2021 от 2012 г. Административният съд - гр. Варна, първо отделение, ХХVII състав, е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Жасмина Илиева Пирева с фирма "Жасмина Пирева" със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу заповед № РД-09-390 от 25.04.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Варна. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните предпоставки за законосъобразност. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, че не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания по чл. 146 АПК. Въз основа на цялостна преценка на клаузите на индивидуалните договори и действащата нормативна уредба съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваната заповед, приемайки за доказани констатациите на контролните органи на РЗОК. Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2012 г., когато е извършена проверката и издадена заповедта, контролът по изпълнение на договорите за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се осъществява по реда на раздел X от Закона за здравното осигуряване. Контролът по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и дентална помощ също намира своята нормативна уредба в чл. 70 и сл. ЗЗО. В тази връзка управителят на НЗОК е издал и две инструкции на основание законова делегация в нормата на чл. 72, ал. 5 от ЗЗО. С едната Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. са уредени редът и условията за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 ЗЗО (по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и дентална помощ), а с другата - Инструкция № РД-16-22 от 1.07.2011 г., са уредени условията и редът за контрол по чл. 72, ал. 4 ЗЗО (на договорите със собственици на аптеки). След изменението на ЗЗО с ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., регламентът на реда за установяване на нарушенията на договорите, сключени с НЗОК от лекари и дентални лекари, е променен. Член 76 от ЗЗО, според който санкциите, наложени при упражняване на контрол по ЗЗО, подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК, е отменен. Налице е принципна промяна в законодателството относно реда за налагане на финансови санкции на лекари и лекари по дентална медицина за неизпълнение на условията на сключен между тях и РЗОК индивидуален договор при условията на НРД за 2011 г., оттук и редът за упражняване на контрола по чл. 72 от ЗЗО по отношение на собствениците също е променен. Действащата към настоящия момент законодателната уредба не позволява налагане на финансови санкции по предвидения в индивидуалния договор ред. Действително санкциите за нарушения на договорите с аптеки са установени в самия договор и са наречени финансови неустойки, но това споразумение - индивидуалният договор между РЗОК и собственика на аптеката - не би могло да бъде правно основание за налагане на санкции за извършени нарушения, след като за тях няма установени в закон ред и условия за налагането им. В разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗЗО е предвидено, че по отношение на регламентацията на дейностите на финансовите контрольори по констатирането на нарушения се прилагат аналогично процедурите по чл. 74, ал. 2, 3 и 4 от ЗЗО, по които работят лекарите контрольори и лекарите по дентална медицина - контрольори. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД 16-22 от 1.07.2011 г., издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 72, ал. 5 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови ревизори. В случая няма основание и не следва да се тълкуват и прилагат по аналогия посочените разпоредби. От анализа им е видно, че след промяната в законодателството и отмяната на чл. 76 от ЗЗО е налице празнина в действащото в страната законодателство - липсва предвиден ред за налагане на санкции на собствениците на аптеки. Тази непълнота обаче не би могла да бъде запълнена чрез издаването на Инструкция № РД-16-22 от 1.07.2011 г., уреждаща условия и ред за осъществяване на контрол по отношение на собственици на аптеки, различен от този, предвиден за лекари и дентални лекари. Същата не би могла да бъде правно основание за налагане на санкция на собственици на аптеки, тъй като пряко противоречи на ЗЗО, и не следва да се прилага. Както се посочи по-горе, в закона липсва каквото и да било основание за принципното различие в регламентираните с двете инструкции ред и условия за осъществяване на контрола по изпълнение на договорите с НЗОК от различните правни субекти. С оглед изложеното не са налице материалноправни предпоставки за налагане на санкция на ЕТ "Жасмина Пирева" - гр. Варна, и оспорената заповед се явява незаконосъобразна. След като е отхвърлил жалбата, без да обсъди всички доводи на страните по спора, съдът е постановил необосновано решение, което на основание чл. 209, т. 3 от АПК като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, ответникът по касация (РЗОК - гр. Варна) следва да заплати на касатора направените съдебни разноски за двете инстанции. При липсата на представен списък с такива съдът определя сумата в размер общо на 75 лв. за платена държавна такса за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,