Решение № 2858 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14187/2008 г.

Решение № 2858 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14187/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Христов Дончев, гр. Елена и е против Решение № 136 от 14.05.2008 г. по адм. д. № 401/2007 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответниците оспорват жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № РД 02.05-155 от 3.5.2007 г. на Кмета на Община Елена, с която се одобрява нанасянето на нов имот, пл. № 1785 и отразяването на грешки в имоти пл. № № 771, 770, 769 и 1662 в кв. 109А по плана на гр. Елена съгласно изготвения Акт за непълноти и грешки № 1/19.03.2007 г. Жалбоподателят е бил конституиран като заинтересована страна в производството и е бил надлежно уведомен, че на 19.03.2007 г. ще бъде съставен Акт за непълноти и грешки, който на тази дата е съставен от надлежно оторизирано лице. Протоколът е съставен в присъствието на заинтересованите лица и актът е подписан от тях, вкл. настоящия касатор. На база на този акт е издадена оспорената заповед. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани изводи относно обстоятелството, че оспорваният административен акт не е нищожен, които изводи настоящата инстанция изцяло споделя, поради което не следва да ги обсъжда повторно. Предвидената в § 5, ал. 6 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастр. карта и кадастр. регистри процедура е спазена. Съставен е Акт за непълноти и грешки, на който всички заинтересовани страни са положили своя подпис, без възражения. Ако касаторът Дончев, заинтересовано лице по смисъла на т. 13 от § 1 на ПЗР ЗКИР, не беше подписал Акта - щеше да е налице индиция за спор за материално право и Заповедта нямаше да може да бъде издадена. Обстоятелството, че е подписал акта говори за неговото съгласие и естествената последица е административният орган да издаде заповедта като в същото време доводите на касатора, досежно процедурата по нанасяне са ирелевантни към настоящия спор. Предвид изложените съображения и след като намира, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, както и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав