Решение № 938 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2016 г.

Решение № 938 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3365/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Местни приходи" при община П., срещу решение № 255/10.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2901/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 261-1/11.12.2014 г., издаден от главен специалист "ИО", община П., потвърден с Решение № 001/07.10.2015 г. на началник отдел "Местни данъци" при общ. П. и е върната преписката на началник отдел "Местни приходи" при общ. П. по компетентност за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на решението.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Ж. В. И. чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е бил Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 261-1/11.12.2014 г., издаден от главен специалист "ИО", община П., потвърден с Решение № 001/07.10.2015 г. на началник отдел "Местни данъци" при общ. П.

За да постанови акта си, АС - П. е приел следното:

С акт за установяване на задължение по декларация № 261-1/11.12.2014 г., съставен на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, от главен специалист "ИО", отдел "Местни приходи", общ. П., в тежест на жалбоподателя И., като собственик на 2 бр. недвижими имоти на територията на община П., на 3 бр. леки автомобили и на 2 бр. туристически ремаркета, са установени задължения за лихви, подробно описани в акта.

АУЗД е обжалван с жалба от 29.12.2014 г., с която се позовава на изтекъл давностен срок за погасяване на задълженията за 2002 г. Горестоящият административен орган, с решение № 001/07.10.2015 г. е потвърдил АУЗД.

Междувременно, на 16.09.2010 г. е издаден АУЗД № 62, в който за процесните 5 автомобила е начислен данък, както следва:

• За л. а. БМВ 320И с рег. № 89 ЗЗ ВА - данък ПС за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 121.00 лв.; за периода 01.01.2009 - 31.12.2009 г. - данък в размер на 121.00 лв. и лихва върху данък ПС към 16.09.2010 г. общо в размер на 47.97 лв.;

• За л. а. "Н. Ш." - данък ПС за периода 01.01.2001 г. - 22.50 лв., пътен данък 31.10.2001 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2002 г. - 31.10.2002 г. - 22.50 лв., пътен данък 31.10.2002 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2003 г. - 22.50 лв., пътен данък 31.12.2003 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2004 г. - 22.50 лв., пътен данък 31.10.2004 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 22.50 лв.; данък ПС за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. - 30.24 лв.; данък ПС за периода 01.01.2007 г. - 31.10.2007 г. - 25.20 лв.; лихви върху данък ПС към 16.09.2010 г. общо в размер на 102.52 лв. и лихви пътен данък към 16.09.2010 г. - общо в размер на 54.34 лв.

• за л. а. "З. Ю." - данък ПС за периода 01.01.2001 г. 31.12.2001 г. - 4.50 лв.; данък ПС за периода 01.01.2002 г. - 11.25 лв., пътен данък 31.10.2002 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2003 г. - 11.25 лв., пътен данък 31.12.2003 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2004 г. - 11.25 лв., пътен данък 31.10.2004 г. - 20.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 11.25 лв.; данък ПС за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. - 11.22 лв.; лихви върху данък ПС към 16.09.2010 г. общо в размер на 47.45 лв. и лихви пътен данък към 16.09.2010 г. - общо в размер на 54.41 лв.

• За туристическо ремарке "А." - данък ПС за периода 01.01.2001 г. 31.12.2001 г. - 2.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2002 г. - 5.00 лв., пътен данък 31.10.2002 г. - 10.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2003 г. - 5.00 лв., пътен данък 31.12.2003 г. - 10.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2004 г. - 5.00 лв., пътен данък 31.10.2004 г. - 10.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 5.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 5 лв.; лихви върху данък ПС към 16.09.2010 г. общо в размер на 25.10 лв. и лихви пътен данък към 16.09.2010 г. - общо в размер на 21.75 лв.

• За туристическо ремарке "Багажно" - данък ПС за периода 01.01.2002 г. 2.00 лв., пътен данък 31.10.2002 г. - 10.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2003 г. - 5.00 лв., пътен данък 31.12.2003 г. - 10.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2004 г. - 5.00 лв., пътен данък 31.10.2004 г. - 2.50 лв.; данък ПС за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г. - 5.00 лв.; данък ПС за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. - 5 лв.; данък ПС за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - 5 лв.; лихви върху данък ПС към 16.09.2010 г. общо в размер на 21.17 лв. и лихви пътен данък към 16.09.2010 г. - общо в размер на 16.72 лв.

В обжалвания АУЗД № 261-1/11.12.2014 г. в табличен вид са посочени задълженията за всеки един движим и недвижим имот на жалбоподателката, със следните данни: годината, за която са задълженията, размер на задължението по декларация, внесена сума, дължима главница, дължима лихва и общ размер на задължението. Също в табличен вид са посочени конкретно задълженията, и от същата таблица се установява, че лицето е внесло главница по всяка едно от начислените задължения за данък, като остава дължима лихва, общо в размер на 555.31 лв. Посочено е също така, че лихвата е дължима в този размер към 11.12.2014 г.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в нужната форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.

Съдът е посочил, че обжалваният акт не съдържа мотиви, от които да е възможно да се установи за какъв период са определените задължения. За да достигне до извода за дължимост на оспорените лихви за ДНИ, ТБО, ДПС и други данъци /пътен/, органът по приходите е приел, че жалбоподателят дължи суми за лихви за 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 и 2014 г., лихвата върху които задължения, макар и посочена за всяко едно поотделно, е сборувана и вменена за общо плащане с оспорения акт към 11.12.2014 г. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е посочил, че от обжалвания акт и решението на горестоящия административен орган не може да се установи нищо освен размера на дължимите суми.

Съдът е констатирал, че жалбоподателят дължи ДНИ, ДПС и ТБО за множество различни периода, като сумите са разграничени според това, дали се касае за данък или такса, като не се установява за какъв период от време е начислена лихвата, при положение, че в АУЗД № 62/16.09.2010 г. е посочен размер на данъчни задължения и размер на лихва за периода от 2001, съответно 2002 г. до момента на издаване на АУЗД № 62, а именно - 16.09.2010 г. По този начин може да се направи извода, че е налице дублиране на определени задължения за лихви за времето от 2002 г. до момента на издаване на АУЗД № 261-1/11.12.2014 г. От последно цитирания АУЗД, не може да се разбере какъв е периодът, за който са начислени лихвите.

Съдът приема, че е следвало административният орган, издал АУЗД да посочи, освен сумите на лихвите, и периодът, за който са начислени те, а не да се сочи една обща дата - към 11.12.2014 г., без да е посочен начален период. Съгласно от чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, законодателят е предвидил лихви да се дължат единствено върху неплатени в срок задължения. Според съда в конкретния случай, предвид вида на процесните задължения - данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса битови отпадъци, за да бъде изобщо дължима лихва върху тях, то в АУЗД, същите следва да бъдат индивидуализирани по вид, основание, период и размер, да бъде установено от кой момент точно задълженото лице е изпаднало в забава, за да може от същия този момент, да бъде изчислена дължимата законна лихва. Недопустимо е евентуално дължими лихви за минали периоди да бъдат прехвърляни по преценка на органа по приходите в други периоди извън този, за който са дължими.

Първоинстанционният съд е отбелязал, че административният орган, при повторното разглеждане на преписката, следва да прецени възраженията на жалбоподателката за изтекла погасителна давност на задълженията от 2002 г., предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК. След като процесният АУЗД е постановен през 2014 г., а преди това има издаден и АУЗД през 2010 г., то давността по отношение на периодите от 2005 и следващите години, не е изтекла.

Решението е правилно.

Видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - ал. 5 ЗМДТ, който препраща към правилата на ДОПК. Следователно, по силата на изрично законово предписание спорното правоотношение попада в приложното поле на уредбата по ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО, на местните данъци и на лихвите върху тях. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, като ал. 2 предвижда, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Чл. 1 от този закон предвижда, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер, да се събират със законната лихва.

Правилно административният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, тъй като в конкретния случай става въпрос за начислени лихви върху задължения за данък върху недвижимите имоти, данък върху ПС, други данъци (пътен данък) и такси за битови отпадъци - определяне на задължения по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.

Установените задължения за лихва са за период от 2002 до 2014 г. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от съдържанието на акта, не може да се установи периода на дължимата законна лихва за всеки отделен данък, респективно такса и година, така както са посочени в обжалвания АУЗД и кога са погасени главниците по години. Представените с касационната жалба писмени доказателства за плащане на задълженията по съответните партиди (за данък върху недвижимите имоти, данък върху ПС, други данъци и такси за битови отпадъци), установяват датата на плащане на задълженията общо, но не и на всяка отделна главница за съответната година, за да може да бъде установен крайният момент на периода, за който е дължима законната лихва. Този момент евентуално би могъл да бъде установен с допускане на съдебно - счетоводна експертиза, но с касационната жалба не са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съгласно чл. 218 от АПК, касационната инстанция следи служебно само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания, каквито съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК са вземанията за лихва върху общински данъци и такси, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно алинея 2 на чл. 171 ДОПК с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

Действително към датата на издаване на процесния АУЗД, погасяването на задълженията по давност не се е прилагало служебно. Противно на изложеното от касатора, Ж. И. е направила изрично волеизявление, с което се е позовала на изтекла давност още с жалбата до горестоящия административен орган. Към настоящия момент чл. 173, ал. 2 от ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., предвижда, че вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.

В съответствие с така установеното, правилно съдът е върнал преписката на административния орган, който при повторното разглеждане на преписката следва да посочи началния и крайния момент на задълженията за лихва по всяко едно задължение за данък или такса за съответната година по посочените партиди, като съобрази и направеното от И. възражение за изтекла давност в съответствие с чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

С оглед на изложеното, решението на Административен съд - П. като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение