Решение № 12882 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3758/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. С. П. против решение 1320/05.02.2025 г. по адм. д. 572/2024 г. на Административен съд - Варна. Оспорва решението в отхвърлителната му част и възразява относно размера на присъденото обезщетение. В писмено становище, представено от адвокат А. Димов, иска да бъде уважена претенцията в пълния и размер от 5000 лв. и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Варна, не изразява становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от К. С. П., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото в съда 15.03.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени в периода от 17.07.2023 г. (издаване на отменена заповед) до 15.03.2024 г. (подаване на искова молба) неимуществени вреди горчивина от неразбирането и незнанието на контролните органи на законодателството, стрес, неспокойство, загуба на нормалния сън, психологически терзания поради невъзможността да управлява лекия си автомобил, които вреди са в резултат на незаконосъобразно издадена ЗППАМ 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Началника на сектор в Първо РУ при ОД на МВР - Варна, отменена с Решение 1567 от 14.11.2023 г. по адм. д. 1711/2023 г. на АдмС Варна. Съдът е осъдил Областна дирекция на МВР Варна да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени в периода от 17.07.2023 г. (издаване на отменена заповед) до м. ноември 2023 г. (отмяната на оспорения акт) неимуществени вреди горчивина от неразбирането и незнанието на контролните органи на законодателството, стрес, неспокойство, загуба на нормалния сън, психологически терзания поради невъзможността да управлява лекия си автомобил, които вреди са в резултат на незаконосъобразно издадена ЗППАМ 23-0433-000119/17.07.2023 г. от началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР - Варна, отменена с Решение 1567 от 14.11.2023 г. по адм. д. 1711/2023 г. на АдмС Варна. В останалата част за разликата до 5000 лв. искът е отхвърлен. След подробен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ищецът е претърпял негативни психически и емоционален емоции, изразяващи се в стрес, притеснение, загуба на сън. Отчел е и сравнително краткия период, през който е била прекратена регистрацията на автомобила - около 4 месеца, и е определил по справедливост размер на обезщетението от 1000 лв. Решението е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 17.07.2023 г. от служители на ОД на МВР - Варна е установено, че в гр. Варна ищецът управлява собствения си лек автомобил БМВ 5250 с национално свидетелство за управление на МПС Р2197-43588-31026, издадено от държава Канада, което е невалидно за територията на Р България, без придружен легализиран превод на български език. На същата дата е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА 995341 на ищеца, като е прието, че виновно е нарушил чл. 161, т. 3 от Закона за движение по пътищата, както и че се движи през деня със задължително включени къси светлини. За второто нарушение му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., но в тази част издаденото наказателно постановление не е било обжалвано. Въз основа на съставения АУАН на 17.07.2023 г. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 23-0433-000119 г. от Началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква а ЗДвП е прекратена регистрацията на лекия автомобил БМВ 5250 за това, че той е управляван от своя собственик, който не притежава СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС на територията на Р България, а управлява с национално свидетелство, издадено в Канада, което не е придружено с легализиран превод на български език. С оспорената ЗППАМ са отнети СРМПС [номер] и 2-та броя регистрационни табели на лекия автомобил на ищеца. С определение 2185 от 03.08.2023 г. по адм. д. 1711/2023 г. на АдмС Варна е отхвърлено искането на настоящия ищец за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ 23-0433-000119 г. от Началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР - Варна. С Решение 1809 от 14.12.2023 г. по АНД 5047/2023 г. на РС Варна е отменено издаденото наказателно постановление в частта на наложената на ищеца глоба за нарушението по чл. 161, т. 3 ЗДвП. С Решение 1567 от 14.11.2023 г. по адм. д. 1711/2023 г. на АдмС Варна по жалба от ищеца е отменена като незаконосъобразна ЗППАМ 23-0433-000119 г. от Началник на сектор в Първо РУ при ОД на МВР - Варна. Решението като необжалваемо е влязло в сила на 14.11.2023 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОДМВР - София. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на исковата молба на К. С. П.. Заповедта за принудителна административна мярка, която е препятствала ползването на лекия автомобил от собственика му за период около 4 месеца, е била отменена от съда. Въз основа на събраните доказателства, както и от разпита на свидетелите по делото, е установено, че ищецът е понесъл вреда от горепосочените незаконосъобразни актове и действия на държавен орган болки и страдания, които се изразяват в състояние на непрекъснато напрежение и стрес, притеснение относно придвижването си и това на собствената му съпруга, която е била бременна. Всички тези неприятни емоционални състояния съставляват неимуществени вреди, която вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове и действия. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на П. съдът е определил размера на обезщетението в съответствие с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. В случая касационният съд отчита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, но периодът, през който са търпени неимуществените вреди е сравнително кратък. Поради това настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не се дължат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение