Решение № 10593 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4592/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д. Йовчева срещу решение № 10285 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 971/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изразява несъгласие с преценката на съда за допуснати процесуални нарушения при издаването на процесната заповед и несъответствието й с материалния закон поради недоказаност на нарушенията. Счита, че по т. 1 от процесната заповед, извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение е установено и доказано с приложените по делото писмени доказателствени средства. Посочва, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, събрани в хода на дисциплинарното производството. Излага доводи, че изводът на първоинстанционния съд и по т. 2 и т. 3 на заповедта е неправилен и неподкрепен от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът бланкетно и немотивирано е посочил, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), без да е конкретизирано в какво точно се изразява нарушението от страна на административния орган. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и оставяне в сила на издадената от него заповед, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – Й. В. Й., чрез пълномощника адвокат К. Чакова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата. Пледира за отхвърлянето й по подробно изложени съображения. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Й. В. Й. против заповед № 8121К-15350/21.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, т. 3 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 5, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание Й. е заемал длъжността „полицейски инспектор”, III степен, в 04 група „Опазване на обществения ред, дежурна част и административно-наказателна дейност“ на сектор „Общинска полиция“ (по чл. 94, ал. 1 ЗМВР), на която длъжност е преназначен със заповед № 513з-9619/29.09.2023 г., считано от 02.10.2023 г., като до този момент и за периодите, за които се отнася дисциплинарното производство и съответните дисциплинарни нарушения, обективирани в оспорената, в производството заповед,е заемал длъжността „полицейски инспектор в група „Охрана на обекти на вододовеждащи съоръжения“ на „Охрана на обекти на „Софийска вода“ АД (по чл. 92, 1 ЗМВР), към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР. Съгласно заповедта и видно от преписката, дисциплинарното производство е образувано по предложение за образуване на дисциплинарно производство по справка № 513р-19765/21.02.2023 г. до директора на СДВР, издадена въз основа на извършена проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, назначена със заповед № 513з-10008/21.11.2022 г. по описа на СДВР, за изясняване на данни в анонимен сигнал вх. № 785501-256/08.11.2022 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР (ДВС-МВР), като впоследствие към проверката са приобщени още 6 сигнала. Оспорената заповед № 8121К-15350/21.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи е издадена за установени три дисциплинарни нарушения, всяко от които е преценено като съставомерно по чл. 203 от ЗМВР. По т. 1 – ДНО е приел за установено, че: в периода от 05.01.2022 г. до 10.11.2022 г. Й., на участък за обслужване „Околовръстен път“, неправомерно и формално е отразил извършени проверки, като се е подписвал в графа „Осъществен контрол“ в информационните карти за дейността на наряда. Установени са за процесните дати и технически поправяния и заличавания в ежедневните ведомости, за посочените в заповедта дати и лица. Въз основа на дадени сведения от множество служители и назначените експертни справки наказващият орган е приел, че действията по корекция на данни, поправки и отразяването на контрол на лица, които не са били многократно на работа, са извършени със знанието и участието на инспектор Й., „който се е възползвал преднамерено и неправомерно от служебното си положение, като съзнателно предприел действия при осъществяване на служебните си функции и задачи, които са извън очертаните му правомощия с цел постигане на желания резултат - да прикрие тежки нарушения на служебната дисциплина на Е. Й. и Д. Д.“. Приета е съставомерност по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 2 ЗМВР - използване на служебното положение за облага на трети лица. По т. 2 – ДНО е приел, че е налице установено неявяване на Й. на работа в два последователни дни, както следва: на 21.12.2021 г. и на 22.12.2021 г.; на 17.01.2022 г. и на 18.01.2022 г., както и на 01.02.2022 г., на 02.02.2022 г. и на 03.02.2022 г. Тези три нарушения в периода от 21.12.2021 г. до 03.02.2023 г., са установени въз основа на констатациите по експертни справки за това, че подписите, положени в съответните ежедневни ведомости, в графа „подпис на инструктирания“, не са на инспектор Й.. ДНО е приел, че са налице тежки нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2 ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“, което е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР - „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“. По т. 3 – ДНО, е приел, че деянията на инспектор Й., описани в т. 1 и т. 2 от процесната заповед, са несъвместими и с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 (съобразяване законността на предприеманите действия), т. 19 (опазване доброто име на институцията), т. 20 (личния пример), т. 24 (неизпълнение на професионалните задачи) и т. 25 (забрана за злоупотреба с правомощия) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са квалифицирани на собствено основание като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - „неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Наказващият орган е обсъдил дадените от Й. писмени обяснения, че винаги се е явявал на работа и че не е използвал служебното си положение за облага на трети лица, както и че желае да бъде извършена допълнителна проверка, при която отново да бъдат прегледани служебните документи. Намерено е, че тези обяснения обслужват защитната теза на Й.. При определяне на наказанието органът е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя. С обжалваното решение АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, без допуснати нарушения на правата на санкционираното лице. Преценено е от събрания в хода на административното и съдебно производство доказателствен материал, че изводите, до които е достигнал административният орган са неправилни и необосновани, като фактическите установявания не кореспондират с приложения материален закон и правната квалификация, изложени и отразени в заповедта. Прието е, че заповедта се явява немотивирана, а дисциплинарното наказание - наложено при неясна и неустановена фактическа обстановка, като са налице и съществени вътрешни противоречия, които правят неясна и действителната воля на ДНО. Съдът мотивира извод, че ДНО не е изпълнил задължението си за установяване на всички относими факти и е подходил формално, като са използвани данни само от ежедневните ведомости. Изложено е, че установяването на точна и правилна фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за материалната законосъобразност на наложеното наказание, т.е. чрез нея се установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е санкционирано. Преценено е, че не са установени по ясен и недвусмислен начин фактите и обстоятелствата във връзка с нарушенията, поради което е прието, че същите не са безспорно установени. При тези мотиви АССГ е отменил заповедта. Така постановеното решение е допустимо и правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. По отношение на преценката по материалния закон на първото нарушение в оспорената заповед, настоящият състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че действията на служителя не могат да се квалифицират като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 ЗМВР, а именно - „използване на служебното положение за ….облага на трети лица“. В конкретния случай не се установяват по безспорен начин действия на служителя, които водят или са довели до получаване на облага за трето лице чрез използване на служебно положение. Установените факти в хода на дисциплинарното и съдебното производство не кореспондират с извършената от органа квалификация и в тази част заповедта противоречи на материалния закон. По делото е безспорно установено, че за конкретната група и дейност, която се извършва, всъщност началник група, осъществяващ ръководни дейности и контролни такива е ст. инспектор Делчев началник група ООВС-ООП-СДВР, който изготвя графиците за работа, утвърдени и от комисар Т. Тодоров - началник на ООП-СДВР. Липсват преки доказателства какви контролни дейности по силата на служебното си правоотношение е следвало да извършва Й. и дали в конкретния случай чрез извършваните дейности е налице неправомерно изземване и превишение на служебни задължения или ако не е осъществявал реално вменени по нормативни актове и длъжностна характеристика задължния. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по същество всички твърдения и доказателства по скоро навеждат на действия по създаването на документи с невярно съдържание, който въпрос изобщо не е поставен в хода на дисциплинарното производство и не е изследван. С оглед приетото от органа, че ако определени лица не са се подписали лично в ежедневните ведомости, а същевременно е посочено, че по отношение на тях е осъществен контрол, то тези лица не са били на работа, съответно и по отношение на тях, неправомерно е отразен извършен контрол, обосновано съдът посочва, че други доказателства, преки или косвени, за това дали в действителност фактически на посочените дати и ежедневни ведомости и карти, са установени факти, че определени лица не са се явили и не са осъществявали изискуемия по закон контрол, изобщо не са събирани в производството. Възможността за дисциплинарно уволнение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗМВР изисква по безспорен и категоричен начин да е доказано изпълнителното деяние - превишаване на власт или злоупотреба със служебното положение и същото да е извършено с конкретната цел за получаване на облага за трето лице. Това предполага преднамереност в използване на служебното положение, а именно доставяне на облагата за другото лице. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай не е доказано наличието на втория от елементите от фактическия състав на приложимата правна норма, поради което описаното в заповедта поведение на служителя, не може да бъде квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и за него обосновано да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение“. По отношение на преценката по материалния закон на второто нарушение в оспорената заповед, настоящият състав приема за правилен извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед в частта и по установяване на същото е необоснована и недоказана. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, което следва да се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение", неявяването на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. От събраните по делото доказателства не се доказа вмененото на Й. В. Й. с процесната заповед дисциплинарното нарушение - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. Правилно съдът не е ценил ежедневните ведомости като надлежни писмени доказателства, поради събраните данни, които безспорно сочат, че всички документи, които са водени в съответната група, са дискредитирани - поправяни, преправяни и т.н., поради което и само на това основание, не може да се направи извод за липса на престирането на труд на съответни дати. Обосновано първоинстанционният съд посочва, че за да установи, че полицейски инспектор Й., за периода от 21.12.2021 г. до 03.02.2022 г., без уважителна причина не се е явил на работа в последователни работни дни, а именно на 21/22.12.2021 г., 17/18.01.2022 г. и 01/02/03.02.2022г., ДРО е следвало да прецени и всички останали писмени доказателства, а именно седмичните разпореждания на група ООВС охрана на обекти „Софийска вода” АД при ООП – СДВР, за периода от 21.12.2021 г. до 05.02.2022 г., както и работните карти на Й. В. Й. за датите 21.12.2021 г., 22.12.2021 г., 17.01.2022 г., 18.01.2022 г., 01.02.2022 г., 02.02.2022 г. и 03.02.2022 г., книга за констатиране на извършената дейност Приложение № 11 на група ООВС охрана на обекти „Софийска вода” при ООП – СДВР за периода от 21.12.2021 г. до 05.02.2022 г., както и да провери книга за пропускателния режим в сградата на СДВР за датите 21.12.2021 г., 22.12.2021 г., 17.01.2022 г., 18.01.2022 г., 01.02.2022 г., 02.02.2022 г. и 03.02.2022г., за да се прецени дали в действителност се е явявал на работа на посочените дати. От приетите по делото доказателства е установено, че са налице седмичните разпореждания на група ООВС охрана на обекти „Софийска вода” АД при ООП – СДВР, за периода от 21.12.2021 г. до 05.02.2022 г., които са касателно полицейски инспектор Й.. Представени са работни карти/информационни карти за дейността на наряда, приложение № 6 към чл. 33, ал. 2, т. 1 от Инструкцията (за датите 21.12.2021 г., 22.12.2021 г., 17.01.2022 г., 01.02.2022 г. и 03.02.2022 г.), т.е. от същите е безспорно установено, че са попълнени от полицейски инспектор Й.. Заключението на вещото лице от назначената по делото съдебно почеркова експертиза е, че почеркът е на лицето Й. В. Й.. С оглед на това правилно е прието, че производството е проведено едностранно, като са взети предвид само установените данни за положени подписи на тези конкретни процесни дати в ежедневните ведомости, без да са събрани други преки или косвени доказателства за това дали лицето е било или не на работа. В настоящият случай е безспорно установено, че не са проверени насрещните писмени доказателства, съдържащи се в информационните карти на проверяваните от Й. служители на групата,тетрадка номер 11 по чл. 43 ал. 2 от инструкция № 8121з-929 от 2 декември 2014 г. за патрулно постова дейност, в която се отчитат констатациите от текущите проверки на маршрутите по патрулно-постова дейност, графици, седмични разпореждания. Правилно е прието, че в хода на административното производство от страна на МВР не са предприети съответни действия за изясняване на правнорелевантните факти по спора. Административният орган е длъжен да изясни служебно фактическата обстановка във всяко административно производство (арг. от чл. З5 и чл. З6 АПК). На следващо място законосъобразно съдът посочва, че според инструкцията (чл. 31) разпореждането на длъжностните лица по чл. 26, ал. 1 от нея за разстановката на силите и средствата за денонощието се отразява в ежедневна ведомост (образец приложение № 4). В нея, според чл. 54 от инструкцията, инструктиращ и инструктирани се подписват за проведения инструктаж в ежедневната ведомост, като инструктиращият се подписва и в информационната карта на наряда. В тази връзка обосновано е прието от съда, че по същество това задължение и неговото изпълнение обективират факт на извършен инструктаж, а не доказват сами по себе си изпълнение на служебни задължения и престиране на труд по служебно правоотношение за конкретни дати и периоди. Законосъобразен е и изводът на съда, че по правило изпълнението на едно задължение, се установява с факта на неговото изпълнение, а не с факта на неговата документална обусловеност, каквото еднозначно е приел ДНО и не е събрал каквито и да е други доказателства, различни от тази основна теза. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, не са осъществени. Посочената разпоредба квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина неявяването на работа без уважителни причини в два последователни дни. Това разбиране на законодателя е свързано както със спазване на вътрешния ред, йерархичната подчиненост и дисциплината във ведомството, така и със спецификата на държавната служба в МВР, която изисква постоянно изпълнение на възложените служебни функции, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления. Това налага да се предприемат незабавни действия по преустановяване на всяко неизпълнение на служебните задължения с оглед възможните сериозни последици за службата, като на съответния служител се наложи предвиденото в закона наказание. В случая заповедта за налагане на наказание е издадена, без да е установено и доказано тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла, посочен по-горе. Правилно административният съд е приел по отношение на дисциплинарното обвинение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, че с оглед недоказаността и необосноваността на нарушенията и тяхната правна квалификация по т. 1 и т. 2 от оспорената заповед, необосновани и недоказани остават и изводите по третото нарушение, а именно - на етичния кодекс. Настоящата инстанция приема, че действията осъществени от Й. неправилно са квалифицирани от органа като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, защото не е налице квалифициращият елемент от фактическия състав „уронване престижа на службата“. Наказващият орган декларативно е приел, че с действията си Й. е уронил авторитета и престижа на службата. Конкретни данни за негативен отзвук в обществото няма. Не са установени медийни публикации, а са направени обобщения по приложение на задължителната съдебна практика по тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС, без конкретно препращане към установените по случая факти. След като органът не е аргументирал надлежно наличието на признака „уронване престижа на службата“ е следвало да квалифицира деянието и да наложи наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В заповедта обсъждането на обстоятелствата по цитираната разпоредба е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. С оглед изложеното и установеното от фактическа и правна страна касационният състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати сумата в размер на 500 (петстотин) евро предвид действителната фактическа и правна сложност на делото в съответствие с § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,