Решение № 15070 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2010 г.

Решение № 15070 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адв. Людмила Дякова - АК Сливен, процесуален представител на "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас, против Решение № 4/29.01.2010 г. по адм. дело № 311/2009 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател заявява, че обжалва изцяло решението като счита, че същото е необосновано, постановено при нарушение на материалноправни разпоредби - чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ, чл. 64 от ППЗОЗЗ и др., както и на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административният съд не е обсъдил всички доводи наведени против незаконосъобразността на обжалвания акт. Заявява, че процедурата по промяна на предназначението на имот № 069039 в землището на с. Бяла за изграждане на "Вятърни генератори" е изпълнена и за същия имот има изработен ПУП. Посочва, че съдът не е изложил мотиви, от които да се приеме, че заинтересованите страни обосновават правния интерес наложил отмяна на т. 1 от Решение № 6/10.12.2006 г. Освен това жалбоподателят счита за неправилни и необосновани констатациите на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а според него са нарушени както чл. 35, така и чл. 59, ал. 2 от АПК. На последно място твърди, че съдът не е изложил съображения по наведения от него довод за допуснато нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 64, ал. 1, изр. последно от ППЗОЗЗ, в което законодателят изрично е посочил, че "визираният едногодишен срок не се отнася ..." за утвърдени трасета за магистрали и пътища ... и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали ...", а отклонението на административния орган от тези правила обуславя нарушение, което има за последица отмяна на издадения административен акт. По тези съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК спорът да бъде решен по същество, като се отмени т. 8 от Решение № 4/4.09.2009 г., като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски. Ответникът - Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ (Закон за опазване на земеделските земи) при Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, не взема отношение по касационната жалба. От Областния управител на Област Сливен е постъпила писмена молба, в която се моли решението на Административен съд - Сливен да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Останалите заинтересовани страни - "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, гр. Сливен и Кмета на Община Сливен, не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Безспорно е установено, че в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, касаторът няма издадено разрешение за строеж и строителството на обект "Вятърен генератор" фактически не е започнало. Правилно съдът е приложил материално правната норма на чл. 35, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. В случая предложението е направено от Областния управител на Област Сливен, Кмета на Община Сливен и от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, което е заинтересовано лице, защото е собственик на земи около ветроенергийния парк и има издадена лицензия за реализация на голям енергиен проект в този район - ветроенергиен парк 100 MW. Законосъобразно съдът е тълкувал и правната норма на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ и доводите на касатора следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4 от 29.01.2010 г. по административно дело № 311/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен отхвърля жалбата на "Континентал - 9000" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк "Славейков" бл. 1Б, вх. 4, ет. 3, представлявано от управителя Димитър Атанасов Янев, подадена против т. 8 от Решение № 4 от 4.09.2009 г., издадено от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция "Земеделие" - Сливен, с която на основание чл. 35, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, е отменена т. 1 от Решение № 6 от 12.10.2006 г., с което е променено предназначението на 6 003 кв. м земеделска земя от девета категория, неполивна, за изграждане на обект "Вятърен генератор" върху имот № 069039 в землището на с. Бяла, община Сливен, област Сливен, собственост на Ервант Етварт Канчелян /нов собственик "Континентал - 9000" ООД/. С втори диспозитив съдът осъжда жалбоподателя Търговско дружество "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас (с горния адрес и представителство), да заплати на заинтересованата страна Търговско дружество "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Великокняжевска" № 22, сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото. С трети диспозитив съдът осъжда жалбоподателя Търговско дружество "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас (с горния адрес и представителство), да заплати на заинтересованата страна Община Сливен сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореният административен акт е издаден от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОД "Земеделие" - Сливен, която е компетентен административен орган, действала в кръга на предоставените й от закона правомощия - материална и териториална компетентност, като твърдението на жалбоподателя, че в случая би следвало да се произнесе не Комисията, а висшестоящия й орган, е прието за неоснователно и в противоречие с приложимата специална законова норма на чл. 38, ал. 1 от ЗОЗЗ. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено в установената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му, поради което е мотивирано съобразно правилото на чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително е издадено при спазване разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическото основание за издаване на оспореното решение е приетото от административния орган, че в законоустановения едногодишен срок не е извършено застрояване, което е подробно описано в Констативен протокол от 1.09.2009 г., представляващ част от административната преписка, а правното основание са нормите на чл. 35, т. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, на които се е позовал изрично административният орган. Съдът е констатирал, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е посочил, че процедурата по отмяна на решение за промяна предназначението на земята е уредена в чл. 35 и сл. от ЗОЗЗ и чл. 64, ал. 2 и сл. от ППЗОЗЗ. В разглеждания случай предложение за отмяна на решението е направено от: "Уинд Енерджи 2007" ЕООД - Сливен, Областен управител на Област Сливен и Кмета на Община Сливен. В тази връзка е посочил, че законът не поставя специални изисквания, при наличието на които те могат да правят предложения, поради което последните двама могат да правят валидни предложения до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, а спрямо "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, гр. Сливен съдът е приел, че дружеството има качеството на заинтересовано лице по смисъла на закона, защото е започнало реализирането на енергиен проект - ветроенергиен парк 100 MW в района на с. Бяла, община Сливен, за което има издадена лицензия № Л-263-01 от 17.03.2008 г. за производство на електроенергия от вятърни централи, притежава и Сертификат за инвестиция клас А - № А-18 от 9.06.2009 г. за Ветроенергиен парк - Сливен, община Сливен, Производство на електроенергия от ВЕИ, издаден от Министъра на икономиката и енергетиката, а освен това то е участвало в производството пред административния орган. Съдът е констатирал още, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ като е поискал писмено становище по направеното предложение за отмяна в писмен вид. Приел е, че липсата на изрично обсъждане на това становище не може да обоснове извод за нарушение на нормата на чл. 35 от АПК. Оспореното решение е издадено при изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Обстоятелството, че административният орган не е направил писмено обсъждане на посочените от оспорващия причини за незапочнало изграждане на обекта не означава, че преди да издаде оспорения акт Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ не е изпълнила задължението си да обсъди обясненията и възраженията на оспорващия - в нормата на чл. 35 АПК не се съдържа изискване това да бъде осъществено в писмена форма. Съдът е приел и че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Като е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, административният орган е издал законосъобразен административен акт. В конкретния случай изграждането на обекта не е започнало в едногодишния срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, което обстоятелство се признава изрично и от оспорващия с твърдението, че са налице независещи от него причини за започване на строителството, а именно: настъпили непредвидени обстоятелства в хода на реализацията на инвестиционните намерения на търговското дружество, свързани с разрешаването на проблема за изграждане на електропровод или подстанция - причини, изложени и в писменото становище дадено по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. Съдът е счел, че изложените причини са неотносими към законосъобразността на оспорения акт, защото законът поставя изискване изграждането на обекта да е започнало в срока по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ и наличието на евентуални препятствия за спазването на този срок не е включено във фактическия състав на тази норма. За необосновано е прието твърдението на оспорващия, че е нарушена нормата на чл. 36 от ЗОЗЗ, която е неприложима за разглеждания случай, доколкото извършената с оспорения акт отмяна е обусловена от незапочнало изграждане на обекта в срока по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ, а не поради установени очевидна фактическа грешка при издаването или настъпили промени в обстоятелствата, при които е издадено отмененото решение. На последно място за неоснователно е прието твърдението, че е нарушена нормата на чл. 64 от ППЗОЗЗ, защото съгласно чл. 64, ал. 2, Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ отменя или изменя решения за промяна на предназначението на земята в случаите, посочени в чл. 35 от ЗОЗЗ, а в случая е установено по безспорен между страните начин, че е налице хипотезата, предвидена в чл. 35, т. 4 - незапочнало изграждане на обекта в указания от закона едногодишен срок. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко следва да се посочи, че действително Административен съд - Сливен не е изложил съображения по наведения от жалбоподателя довод за допуснато нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 64, ал. 1, изр. последно от ППЗОЗЗ. В чл. 64, ал. 1 е предвидено, че Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ отменя решения за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране на обекти, когато след изтичане на една година от влизането в сила на решението не е внесено предложение за промяна на предназначението на земята, като според изречение трето на разпоредбата, посоченият едногодишен срок не се отнася за утвърдени трасета на автомагистрали, пътища от I, II и III клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци на градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение. В случая производството пред Комисията е било по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяна на решение за промяна на предназначението на земеделската земя поради това, че изграждането на обекта, за който е извършена промяната, не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението на Комисията за промяна на предназначението на земята, а не за отмяна на решение на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране на обекти. Следователно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ППЗОЗЗ е неприложима за случая и като не я е обсъдил, Административен съд - Сливен не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви, от които да се приеме, че заинтересованите страни обосновават правния интерес наложил отмяна на т. 1 от Решение № 6/10.12.2006 г. Първоинстанционният съд е развил подробни съображения по въпроса кой може да прави предложение за отмяна на решение за промяна на предназначението на земята, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ. Изложеното в тази насока в съдебното решение се споделя напълно и от настоящия касационен състав на Върховния административен съд. В конкретния случай предложението е направено от Областния управител на Област с административен център град Сливен, от Кмета на Община Сливен и от фирмата "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, гр. Сливен. Предложението на дружеството е подписано от Иван Тихов, по силата на пълномощно с текст на български и на английски език (приложено по делото) дадено му от управителя Ацуши Сузуки, гражданин на Япония, нотариално заверено на 20.12.2008 г., поради което предложението е валидно направено, включително и допълнението към него за още три имота, измежду които и процесния с № 069039. Всъщност и трите предложения касаят един и същи поземлен имот № 069039, който е бил собственост на Ервант Етварт Канчелян, с нов собственик "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас. Споделят се от тричленния състав на ВАС и констатациите на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е мотивирано, поради което не е нарушена правната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ е изпълнена и то по отношение на двамата собственици на имота - бивш и настоящ, което се установява от приложените по делото: писмено възражение от Ервант Етварт Канчелян с дата 27.04.2009 г. и писмено становище от "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас с дата 10.08.2009 г. Дали възражението на дружеството е обсъдено или не от административния орган, не е толкова съществено нарушение на чл. 35 от АПК. Релевантен за случая е въпроса дали може да се обсъжда и да се приеме, че причината за неизвършеното застрояване в законоустановения срок е уважителна и че забавянето е извън волята и поведението на дружеството, при наличието на императивната разпоредба на чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ, според която, решението за промяна на предназначението на земята се отменя, когато изграждането на обекта не е започнало в едногодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята. Жалбоподателят и пред първата, и пред касационната инстанция - "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас заявява, че процедурата по промяна на предназначението на имот № 069039 в землището на с. Бяла за изграждане на "Вятърни генератори" е изпълнена и за същия имот има изработен ПУП. В тази връзка следва да се отбележи, че подробният устройствен план (ПУП) е одобрен със Заповед № РД-15 - 1191 от 24.07.2006 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ преди издаването на решение № 6 от 12.10.2006 г. за промяна предназначението на 6 003 кв. м земеделска земя от девета категория, за изграждане на обект: "Вятърни генератора" върху имот № 069039, в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен. Касае се за две различни процедури. Едната е уредена в Глава пета от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), където са регламентирани редът и условията за промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, респ. в Раздел III от Глава пета на Правилника за прилагане на ЗОЗЗ. Едва при наличието на одобрен подробен устройствен план, собственикът на земята (физическо или юридическо лице) може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята - чл. 24 от ЗОЗЗ, респ. чл. 40 от ППЗОЗЗ, което се разглежда по съответните правила и се постановява решение от Комисията по чл. 17, ал. 1. Другата процедура е за отмяна на решението за промяна на предназначението на земята и тя е процесната. ПУП е относим към първата, а не към втората процедура. Разрешението за строеж върху собствената земя се издава при влязло в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1 за промяна на предназначението на земеделската земя, след трасиране на границите и др. (чл. 26 от ЗОЗЗ, респ. чл. 43 от ППЗОЗЗ). В конкретния случай жалбоподателят няма издадено разрешение за строеж, което е безспорен факт. Самата процедура по промяна предназначението на земята е започнала по предложение на предишния собственик - физическото лице Ервант Етварт Канчелян и Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е постановила решение № 6 от 12.10.2006 г. за промяна предназначението на 6 003 кв. м земеделска земя от девета категория, за изграждане на обект: "Вятърни генератора" върху имот № 069039, в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен, което решение е влязло в сила след заплащане от лицето на дължимата се държавна такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. Собствеността върху горния имот с № 069039 е прехвърлена на "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас на 20.06.2007 г. видно от приложения Нотариален акт № 27, том V, рег. № 7194, дело № 699/2007 г. Писмото от EVN Bulgaria до новия собственик е с № 4651/10.12.2007 г., тоест след извършената сделка, и следователно може да се приеме, че купувайки имота, "Континентал - 9000" ООД, гр. Бургас не е бил наясно с трудностите по действителната реализация на обекта. Това обстоятелство обаче е без значение за случая. Становището, че трябва със собствени средства да изгради електропровод или подстанция, за да може произведената от вятърните генератори ел. енергия да бъде изкупена от електроразпределителното дружество, за което ще му необходими допълнителни и значителни по размер финансови средства от порядъка на 2 000 000 - 3 000 000 лева, е ирелевантно за казуса. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е започнал изграждането на обекта "Вятърни генератора" в законоустановения едногодишен срок. Нормата е императивна, а не диспозитивна и законът не въвежда изключения или удължаване на срока по някаква причина. Последиците от неспазването й са регламентирани в чл. 35, ал. 1 от ЗОЗЗ - отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, точно както е процедирал и административният орган. Като е достигнал до същия този правен извод, Административен съд - Сливен е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,