Решение № 8801 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2014 г.

Решение № 8801 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Н. А., кмет на община Б., против решение № 163/11.12.13 г. по адм. д. № 669/13 г. по описа на Административен съд - Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът И. А. П., представляван от адв. В., надлежно упълномощена поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, не претендира присъждане на разноски. Ответникът Х. Т. Я. в писмен отговор, изготвен от адв. А., надлежно упълномощен, излага доводи относно основателността на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и заменено с друго, с което жалбата на А. А. П. срещу Заповед № 1173/24.11.11 г. на кмета на община Б. бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на А. А. П. е Заповед № 1173/24.11.11 г., с която на основание § 8, ал. 2, т. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/ вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПР за УПИ ХХVIII-50, кв. 12 по плана на в. з. "Бели скали" и образуван нов УПИ LХХII-51, кв. 12 по плана на в. з. "Бели скали", съобразно графична част, приложена към заповедта. С обжалваното решение оспорването е уважено с отмяна на административния акт. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства е формиран решаващ правен извод за липса на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ, както и тези по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Засегнатите от изменението УПИ ХХIХ-49, кв. 12, вилно място от 700 кв. м., собственост на оспорващия А. А. П. и УПИ ХХVIII-50, кв. 12, вилно място от 500 кв. м., собственост на заинтересуваната в пръвоинстанционното производство страна, Х. Т. Я., са регулирани с дворищнорегулационен план, влязъл в сила през 1985 г. и последващо изменение от 1995 г. като регулационната линия между тях е проведена по имотната граница. Площтта на двата УПИ съответства на документите за собственост. По действащата кадастрална карта /КК/, одобрена със Заповед № 300-5-5/4.02.2004 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София двата имота са обозначени с идентификатори съответно 02508.51.52 и 02508.51.51 и квадратура 660 кв. м. и 500 кв. м. В писменото заключение на назначената съдебно техническа експертиза е налице констатация, че видно от извадката към графичната част на заповедта от съвместния модел на КК и действащия ПУП-ПР за спорните имоти кадастралната и регулационната граница не съвпадат, въз основа на което в. л. инж. М.-Ж. е дала заключение, че промяната на границата е настъпила в периода 1995 г- 2003 г. /от влизане в сила на действащия дворищнорегулационен план до провеждане процедурата по издаване на заповедта за одобравяне КК/ като експертизата не е открила надлежни писмени доказателства, въз основа на които е настъпила промяна в спорната граница. Тези установявания налагат извод относно неприложимост на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ. В настоящия казус не е налице влязъл в сила но неприложен дворищнорегулационен план, чието отчуждително действие да е прекратено в условието на § 8, ал. 1 ПРЗУТ. Влезлият в сила дворищнорегулационен план, заварен от разпоредбите на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./, по който регулационните граници на двата имота са изчертани по имотните такива не е предвиждал придаваеми части, предвид което се счита за приложен без необходимост от каквито и да е било действия от страна на собствениците по Глава пета, Раздел II-ри от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ-отм/. Данните по административната преписка сочат, че административното производство е започнало по заявление на ответника по касационната жалба Янев и предложения от него проект за изменение е одобрен без участие и изрично съгласие на А. А. П., собственик на засегнатия от това изменение съседен УПИ, от което следва, че предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ също не са били налице. С оглед горното, рещаващият правен извод за издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила. Така мотивира и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение