Решение № 3027 от 22.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на А. Терзиев за отмяна на влязло в сила определение 10440/16.11.2022 г. по административно дело 10613/2022 г. на Върховния административен съд. В искането се твърди, че са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Подателят на искането счита, че е било нарушено правото му на участие в съдебното производство. Върховният административен съд допуснал нарушение при постановяване на посоченото по горе определение, като преповторил мотивите на първоинстанционния съд, без да разгледа по същество възраженията в частната жалба. Не били изложени мотиви защо съдът приема, че производството е по реда на чл. 147, ал.3 ДОПК и по този начин било преградено правото на жалбоподателя да получи отговор на отправените искания. Липсвал и отговор какво налага страната да бъде лишена от правото да иска приемане на документи и възобновяване на административното производство при действащата нормативна уредба.По тези съображения се иска отмяна на съдебното определение. Ответникът- директорът на дирекция "Местни данъци и такси при Община Сливен чрез процесуалния си представител изразява становище неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените в искането обстоятелства и приложените към него писмени доказателства, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, констатира следното: Искането е процесуално допустимо. То е подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни влезли в сила съдебни актове по чл. 237 АПК е допустимо при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания, които не подлежат на разширително тълкуване. В случая, както бе посочено по-горе, подателят на искането квалифицира изложените от него обстоятелства като такива по чл. 239, т. 5 АПК, но тази дадена от страната квалификация е неправилна. Твърдяните нарушения относно процесуалния ред за разглеждане на жалбата, въз основа на която е образувано основното съдебно производство, както и твърдяните нарушения конкретно при постановяване на определение 10440/16.11.2022 г. по административно дело 10613/2022 г. на Върховния административен съд са извън хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК. С атакуваното определение е оставено в сила определение 279 от 14.10.2022 г., постановено по адм. д. 314 по описа на Административен съд - Сливен за 2022г., с което съответно е оставена без разглеждане жалбата на Терзиев срещу определение 235 от 24.08.2022 г. на същия съд, като процесуално недопустима на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК. В атакуваното определение на ВАС са изложени изрични мотиви относно породилата процесуалния спор фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба, включително относно необжалваемостта на определението на първоинстанционния съд в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, като дадената от първоинстанционния съд правна квалификация в този смисъл е споделена от решаващия състав. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на жалбоподателя и подател на искането да е било възпрепятствано или ограничено, а твърдяните от него обстоятелства не съставляват основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Данните по делото сочат, че през цялото му разглеждане, във всички фази на съдебното производство, А. Терзиев е участвал лично и чрез процесуален представител, като е имал възможност да вземе участие в производството чрез подаване на жалби, изразяване на становища, ангажиране на доказателства и да прави възражения по исканията на другата страна. От това си право молителят се е възползвал. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. Евентуалното неизлагане на мотиви в атакувания съдебен акт не е сред хипотезите на чл. 239, т.5 АПК. Изложените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна не сочат на никоя от изброените по-горе хипотези, а съставляват доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК вр. чл. 236 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Определенията, постановени в производство по чл. 229-236 АПК не подлежат на инстанционен контрол. Доводите, развити от подателя на искането за отмяна, са били наведени от него в качеството на жалбоподател в производството по частната жалба. По същество искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на влязло в сила определение на ВАС, по съображения за неправилност, в частност липса на мотиви. Това обаче е недопустимо, с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав