Решение № 9569 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2017 г.

Решение № 9569 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от В. В. В. - прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Д. (ОП Д.) срещу Решение № 128/29.03.2017 г., постановено по административно дело № 689/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Д. в частта му, в която е отхвърлен протестът на ОП Д. относно чл. 56, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, приета от Общински съвет К. с Решение № 4/38 по Протокол № 4 от 28.03.2013 г. (Наредба № 8/2013 г./Наредбата) в частта относно израза "на организации на лица с увреждания" от Наредбата. В протеста от Окръжна прокуратура - гр. Д. са развити доводи за неправилност на решението в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че думата "безсрочно" противоречи на материално правна разпоредба от по-висок ранг - чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС). Твърди, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/2013 г. е незаконосъобразна, тъй като хипотезата очертана в нея не намира отражение в специален закон. Иска съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него, да се отмени чл. 56, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/2013 г. в частта относно израза "на организации на лица с увреждания". О. О. съвет - К. в отговор на касационния протест, подаден чрез адв. Д. от ДАК, счита протеста за неоснователен, а съдебното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участвала в първоинстанционното производство, за която съдебният акт в протестираната част е неблагоприятен, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Със съдебното решение в протестираната му пред ВАС част от Административен съд - Д. е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура-Д. за отмяна на Наредба № 8 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, приета от Общински съвет К. с Решение № 4/38 по протокол № 4 от 28.03.2013 г. в частта й по чл. 56, ал. 4 и чл. 68, ал. 1, т. 4 в частта относно израза "на организации на лица с увреждания" от Наредбата. За да постанови този резултат адм. съд счита, че общинската наредба, вкл. и процесната разпоредба е приета от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приема, че разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от Наредбата не противоречи на разпоредбата на чл. 67 от Закона за собствеността, както се твърди в протеста. Счита, че оспореният текст от общинската наредба не касае безсрочна възможност да се строи върху общинска земя, а се отнася до възможността правото на строеж, трансформирано в право на собственост върху построения обект, да бъде учредено безсрочно или за определен срок. Намира, че както учредяването на право на строеж за определен срок (чл. 37, ал. 3 от ЗОбС и чл. 65 от ЗС), така и учредяването на безсрочно право на строеж (по арг. на чл. 65 от ЗС), са две правни възможности, които са пренесени и в общинската наредба с текста на чл. 63, ал. 2. Смята, че учредяването на "безсрочно" право на строеж не означава, че същото може да бъде реализирано без ограничение във времето, каквото е становището по протеста, а неговия смисъл е във възможността суперфициарът да придобие собствеността върху построеното за "вечни времена", стига строежът да бъде реализиран в рамките на 5-годишния срок по чл. 67 от ЗС. С оглед тези съображения решаващият съд счита, че протеста за отмяна на чл. 56, ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи-общинска собственост, приета от общински съвет К. следва да бъде отхвърлен. АС Д. по отношение на чл. 68, ал. 1, т. 4 от Наредбата в частта от разпоредбата "на организации на лица с увреждания" намира протестът също за неоснователен. Счита, че е налице задължение на общините за безвъзмездно учредяване на право на ползване върху имоти и вещи-частна общинска собственост в полза на организации на лица с увреждания. С оглед тези съображения решаващият съд счита, че протеста за отмяна на чл. 68, ал. 1, т. 4 в частта относно израза "на организации на лица с увреждания" от Наредба № 8/2013 г. следва да бъде отхвърлен. Съдебното решение в протестираната му част е правилно. Неоснователни са доводите за неправилност на решението в оспорената му част, тъй като същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и приложимия материален закон. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя развитите от АС Д. в тази част правни изводи, като обосновани и изградени в съответствие със закона. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е указано, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични в своето съдържание са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. В разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от Наредбата е предвидено следното: "Правото на строеж за жилищно строителство се учредява безсрочно". Правилно първоинстанционният съд е приел, че възможността правото на строеж да бъде учредено безсрочно е законосъобразна и е част от правомощията на общината, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Безсрочното учредяване право на строеж не следва да се тълкува като възможност същото право да може да съществува в латентно състояние (т. е. без да се упражни чрез построяване на сградата) безсрочно във времето. Вещното право на строеж включва три правомощия: 1. Право да се построи и държи сграда в чужд имот; 2. Изключително право на собственост върху постройката; 3. Право да се ползва чуждата земя, доколкото това е необходимо за използване на постройката. Единствено първото от тези три правомощия е обвързано с петгодишен давностен срок по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗС. А. в рамките на този 5-годишен давностен срок правото на строеж не се упражни, същото се погасява в полза на собственика на земята. С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5-годишния давностен срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочност на правото на собственост върху построеното има предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от общинската наредба, предвиждайки възможността правото на строеж да се учредява безсрочно. Необосновано в протеста при преценка на законосъобразността на разпоредбата, касаеща учредяването на право на строеж, същата е съпоставяна със законова разпоредба, касаеща погасяването по давност на веднъж учредено право на строеж, каквато е нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. Безсрочното учредяване право на строеж не означава, че то може да бъде реализирано без ограничение във времето. Същото ако е упражнено в рамките на 5-годишния давностен срок по чл. 67 от ЗС, има за правна последица придобиване на собствеността върху построеното от суперфициара без ограничение във времето. С построяването на сграда, годна по закон да бъде самостоятелен обект на собственост, на база упражнено в рамките на 5-годишния давностен срок право на строеж, възниква и правото на собственост върху постройката, т. е. с реализиране на вещното право на строеж, безсрочно се придобива собствеността върху построеното. Именно безсрочността на правото на собственост върху построеното има предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от общинската наредба, предвиждайки възможността правото на строеж да се учредява безсрочно. Настоящият съдебен състав споделя извода на АС Д., че разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 от Наредбата в частта от разпоредбата "на организации на лица с увреждания" не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Съобразно чл. 38, т. 5 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) е регламентирано задължение на общините да осигуряват в рамките на предоставената им компетентност необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания. В съответствие с това задължение е и възможността за безвъзмездно учредяване на право на ползване върху имоти и вещи - частна общинска собственост в полза на организации на лица с увреждания. Специалните грижи на обществото относно тези лица - например на осигуряване на "достъпна среда" по смисъла на чл. 33 ЗИХУ и § 1, т. 2 от Наредба № 4/01.07.2009 г., на МРРБ; организиране на "Специализирана работна среда" - § 1, т. 13 от ПЗР на ЗИХУ и други изисква на първо място и осигуряване на съответната материална база. С оглед на тези съображения съдебното решение в протестираната му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение