Решение № 4923 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез главен юрисконсулт П. Стаменова против Решение № 8714/29.12.2025 г., постановено по административно дело № 1045/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменена негова Заповед № 8121К-13263/14.10.2024 г., прекратяваща служебното правоотношение на Н. С. Х.. В касационната жалба, която на проведеното открито съдебно заседание по делото се поддържа от юрисконсулт Стаменова се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Ответната страна Н. С. Х., чрез пълномощника си адвокат В. Стойчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед № 8121К-13263/14.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на инспектор Н. С. Х. – [заличен текст]. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочена обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си поради отказ за разрешение за достъп до класифицирана информация. С обжалваното решение административният акт е отменен, след като са развити мотиви за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Изложени са обосновани, подробни и аргументирани съображения за неспазване на процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗМВР, последица от което се явява прекратяване на служебното правоотношение в нарушение на закона, който регламентира прекратяването на процесното основание само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Извършените от съда фактически установявания са съответни на събраните писмени доказателства и изслушаното експертно заключение, като въз основа на същите са възприети законосъобразни правни изводи. Не е спорно, че по отношение на Н. С. Х. е постановен и влязъл в сила административен акт, с който му е отказан достъпа до класифицирана информация до ниво „секретно“, тоест е налице основание за прекратяване на служебното му правоотношение поради обективна невъзможност по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР. Съгласно чл. 226, ал. 5 ЗМВР прекратяване на служебно правоотношение в този случай е допустимо само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него, като именно спазването на това законово изискване е спорно по делото. Настоящият състав споделя заключението на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в опорочаване на процедурата по чл. 226, ал. 5 ЗМВР. Цитираната разпоредба регламентира като условие за прекратяване на служебно правоотношение на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „е“ ЗМВР, служителят да е отказал да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В ЗМВР не са дефинирани белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като "подходяща", но според константната съдебна практика съпоставяната друга длъжност следва да съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и обективната му способност да я изпълнява, така, че да не е необходимо придобиването на допълнителна квалификация, образователна степен или сбъдване на друго бъдещо несигурно събитие. Извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда за това, че административният орган не е изследвал обстоятелството кои длъжности са били подходящи за служителя с оглед професионалната му квалификация, тъй като единственото изискване поставено към комисията, изследваща свободните длъжности, които да му бъдат предложени е било дали за същите се е изисквало разрешение за достъп до класифицирана информация, но не и дали са били подходящи за заемане от него по смисъла, изложен по-горе. Ето защо, предложените длъжности не са били подходящи за Н. С. Х., тъй като за заемането им е следвало да премине допълнителен курс, тоест същите не са отговаряли на професионалната му квалификация и опит, поради което и отказът му да ги заеме е без правно значение. Същевременно е установено, че както в структурата на ОДМВР – Стара Загора, така и в други структури на МВР са били налице подходящи за служителя длъжности, които не са му били предложени за заемане. Допуснато е нарушение на изискването, разписано в чл. 226, ал. 5 ЗМВР, което обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 600 евро за платено адвокатско възнаграждение. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,