Решение № 9407 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2012 г.

Решение № 9407 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2012 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Румен Димитров Томов от гр. София, чрез пълномощник - адвокат Нели Арабаджиева и съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 24, ет. 5, ап. 14 срещу решение № 673 на Министерски съвет на Република България от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18" "Софийски околовръстен път" от км. 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780, участъци от км 59+400 до км 60+550 и от км 0+000 до км 0+780 - етап I" на територията на област София, обнародвано в ДВ, бр. 63 от 17.08.2012 г., в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 68134.4355.1868, като намира определения размер на паричното обезщетение от 204 846 лева за занижено. Иска от съда да измени в оспорената част решението и вместо това да увеличи размера на обезщетението, съобразено с равностойното парично обезщетение, дадено от вещо лице и прието от съда. Претендира разноски. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно, размерът на обезщетението за правилно и законосъобразно определен и иска от съда да отхвърли оспорването. Алтернативно, ако съдът приеме жалбата за основателна, моли, да се вземе предвид варианта на съдебно-оценителната експертиза от 07.05.2013 г. По делото са конституирани като заинтересовани страни - Министерство на регионалното развитие, Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Алтернативно, ако съдът приеме оспорването за основателно, процесуалните представители на министерство на финансите и на Агенция "Пътна инфраструктура", молят съда, да приеме размера на обезщетение, което вещото лице е посочило в съдебно-оценителната експертиза от 07.05.2013 г. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо изх. № 04-16-1940 от 02.08.2012 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на транспорта и информационните технологии, председателят на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС, както и в съответствие с чл. 60 от АПК, който допуска предварително изпълнение на административен акт, министерски съвет да постанови решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект: обект "Път II-18" "Софийски околовръстен път" от км. 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780, участъци от км 59+400 до км 60+550 и от км 0+000 до км 0+780 - етап I" на територията на област София. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите е изпратено до министър председателя с писмо изх. № 03-07-135 от 09.08.2012 г. проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. На свое заседание, МС е приел решение № 673 от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на цитирания обект. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите и частите от тях, които се отчуждават в участък от бул. Сливница до р. Какач от км 0+000 до км 0+780, като номер по ред 11 е посочен имот с идентификатор 68134.4355.1868, който е поземлен имот в "Територии, прилежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. Сливница", целият е с площ от 1 223 кв. м., от който предвидени за отчуждаване са 986 кв. м., за която част административният орган е определил обезщетение в размер на 204 846 лева. Оспорващият Румен Димитров Томов е собственик на имота по силата на нотариални актове № 22 от 18.02.2000 г. и № 95 от 05.08.2004 г. Имотът е в урбанизирана територия и представлява - дворно място, находящо се в строителния полигон на гр. София, район Люлин с лице на околовръстен път, който притежава собствен водоизточник - шахтов кладенец, върху който имот са извършени подобрения, представляващи временни постройки - търговски комплекс с метална конструкция и застроена площ 85 кв. м. - търговска зала, офис и санитарен възел за персонала и санитарен възел за посетители и автомивка от армирано полимерно платно на лека метална конструкция, разположена върху бетонова плоча с площ 52 кв. м. За търговския обект е издадено удостоверение за регистрация № 17 от 03.05.2000 г. от кмета на район Люлин към СО и Разрешение за ползване № 251-РЙ-ТДИ-Ю-405 от 21.11.2001 г. на началник отдел "Териториална инспекция София-юг" към ДНКС. Оценката за определяне на актуална пазарна оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект е възложена с писмо изх. № 53-00-5833 от 25.04.2012 г. от АПИ на лицензиран оценител. При изготвяне на оценката са взети предвид представените от Агенция по вписванията копия от актовете на всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждаваните, както и представените от отдел "Местни данъци и такси" район "Люлин" при Столична община размер на данъчните оценки на имотите в урбанизирана територия, включително на процесния. По отношение имота на оспорващия в административната експертна оценка (стр. 16 от оценката) е посочено, че не са извършвани сделки с имоти с извършено застрояване в едногодишния период преди датата на възлагане на оценката. Поради това парцелите със застрояване са оценени съгласно чл. 96 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) във връзка с чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС: "При отчуждаване на имоти - частна собственост в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като получената стойност се удвоява. " Прилагайки законовите разпоредби, оценителят е определил равностойно парично обезщетение на частта в размер на 986 кв. м. от отчуждавания имот на оспорващия общо в размер на 204 846 лева, от които 121 825 лева е стойността на обезщетението за подобренията и 83 021 лева е стойността на обезщетението за земята. Този размер на обезщетение е възприет от административния орган и е определен за обезщетяване на собственика на отчуждения имот. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача на вещото лице да даде заключение за равностойното парично обезщетение на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.1868, с площ за отчуждаване 986 кв. м. от общо 1240 кв. м. заедно с построените: търговски комплекс-кафене с метална конструкция и застроена площ 85 кв. м., състоящо се от търговска зала, офис и тоалетна, автомивка от арматурно полимерно платно на лека метална конструкция, разположена на бетонова плоча от 52 кв. м. Вещото лице е дало заключение, в което е посочило, че за застроената част от поземления имот, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС е приложим чл. 96, ал. 1 от ППЗДС и е определило стойност на паричното обезщетение в размера, който е посочен и от административния орган - удвоената данъчна оценка - 121 825 лева. За незастроената част от поземления имот е извършило оценка съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - по вписани сделки. В заключението по оценителната експертиза са посочени тринадесет сделки, за три от които актовете не са приложени по делото, а именно: договор за доброволно прилагане устройствен план по § 8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ от 24.06.2011 г., договор за продажба от 21.07.2011 г. и договор за учредяване право на пристрояване от 23.12.2011 г. За незастроената част от имота по вписани сделки и при средна цена за кв. м. 137.04 лева, вещото лице е определило равностойно парично обезщетение в размер на 135 118 лева или общо по експертното заключение за частта, която се отчуждава от поземления имот на оспорващия е определено равностойно парично обезщетение в размер на 256 943 лева. В съдебно заседания от 15.05.2013 г. вещото лице уточнява, че нотариалните актове, които е цитирал като пазарни стойности не включват продажба за застроен имот, че посочените цени по вписани сделки са само за земята, а застроената част е посочил по двойна данъчна оценка. Възложени са допълнителни задачи на вещото лице - да оцени подобренията, които собственикът е направил в имота. В заключението си от 16.10.2013 г. вещото лице е посочило оценка на масивна ограда, като на основание чл. 18, ал. 1 от Приложение 2 на ЗМДТ е определило цена в размер на 3 777 лева. В проведеното на 21.10.2013 г. съдебно заседание, на което е прието експертното заключение, вещото лице уточнява, че е оценил тези подобрения, които са декларирани като такива, а именно масивна ограда, както и че не е оценявал недекларираните подобрения. Уточнява, че сградите са оценени по двойната им данъчна оценка, както е и в оценката на административния орган, както и че в оценката на административния орган оградата не е оценявана и за нея не е определяно обезщетение. Третото допълнително заключение на вещото лице е направено по представена и подписана от оспорващия количествено - стойностна сметка на ремонтни дейности и изграждане на подобренията върху поземления имот. Стойността, която определя експертната оценка по назначената съдебно-оценителна експертиза за направените подобрения, съобразно представената от оспорващия количествено-стойностна сметка е в размер на 355 690 лева. Така общата сума, която вещото лице представя като парично обезщетение е в размер на 467 688 лева. При тези обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, съгласно чл. 34а от ЗДС. Спорен по делото е въпросът относно размера на определеното от административния орган парично обезщетение, за което оспорващият твърди, че е значително занижено. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За процесния имот е установено, че се намира в урбанизирана територия и че е застроен. Освен това е установено и от лицензирания оценител при изработване на възложената от административния орган оценка, като същото установява и вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, че в близост до процесния имот няма вписани сделки за застроени поземлени имоти в релевантния едногодишен период от възлагане на оценката - 26.04.2011 г. до 26.04.2012 г. На основание чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС при отчуждаване на имоти или части от имоти в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ, като получената стойност се удвоява. В случая административния орган е възприел оценката, представена от лицензирания оценител за процесния имот, за който е определено равностойно парично обезщетение в размер на 204 846 лева, от които 83 021 лева стойност на обезщетението за земята и 121 825 лева - за подобренията. Видно от цитираните приложими законови разпоредби е, че равностойното парично обезщетение се определя, като се вземат предвид вида и предназначението на имота, неговото местонахождение, както и наличието на сделки с подобни характеристики, извършени в релевантния дванадесетмесечен период. Установено е, че процесния имот е в урбанизирана територия, че е застроен и че в релевантния период сделки с такива имоти /застроени/ не са сключвани, следователно няма пазарни аналози за имоти с подобни характеристики. При този случай следва да се приложи метода на оценка по приложение 2 на чл. 20 от ЗМДТ, както е сторил и административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се вземат предвид заключенията на вещото лице, освен допълнителното, касаещо оценка на декларирано подобрение - масивна ограда. Съображенията за това са следните: в основното заключение, вещото лице е използвало за пазарни аналози сделки, които не са за имоти с подобни характеристики, тъй като представените пазарни аналози са за незастроени имоти. Освен това, три от посочените в таблицата на експертното заключение пазарни аналози не са представени по делото и е спорна преценката за тяхната относимост, като се има предвид, че договора за доброволно прилагане устройствен план по § 8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ от 24.06.2011 г. е сделка, която не отговаря на условията на § 1а, т. 2 от ДР ЗДС и не може да бъде пазарен аналог. Смисълът на определяне на осреднена пазарна цена от сключени сделки с подобни характеристики е да се изследва свободният пазар, който по един максимално оптимален начин определя пазарната цена на имотите, които са подобни на процесния. В случая по § 8, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗУТ се изкупуват придадени по регулация части и е изключен пазарният механизъм за определяне цената на имота. Пазарни аналози, използвани от вещото лице във второто експертно заключение не следва да се вземат предвид. Те са за имоти, които не са с подобни характеристики, тъй като не са застроени и не отговарят на условието да са в близост до процесния. Имотът на оспорващия по описание в актовете за собственост и решението на МС се намира в район Люлин, Люлин 1 при пътен възел Околовръстен път и бул. Сливница, местността "Баба Парашкева" по неодобрен кадастрален план на гр. София. Представените нотариални актове са за имоти както следва: н. а. № 136 от 11.04.2012 г. е посочен два пъти от вещото лице с различни цени на кв. м. при положение, че става дума за един имот, който се намира в Люлин 9, н. а. № 141 от 01.06.2011 г. има за предмет повече от един поземлени имоти в Люлин 2, 3 и в с. Обеля, като не е посочена цена на всеки отделно, по същия начин предмет на н. а. № 153 от 16.12.2011 г. са повече от един имоти, н. а. № 152 от 13.07.2011 г., с който се продава поземлен имот, който е част от УПИ I в кв. 20, следователно е с различни от процесния характеристики, като съдът установи, че същият този имот е продаден отново с н. а. № 125 една седмица по-късно на 21.07.2011 г. на цена близо три пъти и половина по-висока от тази по първия нотариален акт. Независимо от това обстоятелство, имотът попада в урегулирана територия и не може да се използва за пазарен аналог на процесния, който е в урбанизирана територия. При тези съображения - липса на сделки с имоти с подобни характеристики в релевантния период и имоти, които не са в близост до отчуждавания, представената оценка по пазарни аналози, не следва да се взема предвид при решаване на спора. Относно оценката на извършените подобрения с останалите две допълнителни заключения, съдът счита, че следва да се вземе предвид заключението на вещото лице, което се отнася до декларираната като подобрение масивна ограда, която е оценена съобразно чл. 18, ал. 1 от Приложение 2 на чл. 20 от ЗМДТ, приложим на основание чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, при определена стойност от експертната оценка в размер на 3 777 лв., с което да бъде изменена, като бъде увеличена стойността на определеното от административния орган обезщетение. Не следва да се взема предвид експертното заключение, с което се оценяват подобренията по представената количествено-стойностна сметка, тъй като ЗДС указва начина и приложимия метод и критерии за оценка на равностойното парично обезщетение при отчуждаване на застроен имот в урбанизирана територия. Няма посочен друг критерии, освен този по чл. 96, ал. 1 ат ППЗДС, респективно приложение 2 на чл. 20 от ЗМДТ. Представената количествено-стойностна сметка не е сред законово-определените начини за оценка. Освен това, тя е представена от самия оспорващ без санкция на независимо експертно становище относно вида и количеството на посочените материали. Не на последно място, видно от нотариалните актове, с които оспорващият е придобил собствеността върху имота е, че посоченото застрояване е било факт и не е реализирано от него, като няма данни в обратния смисъл. Независимо от тези обстоятелства, както бе отбелязано по-горе - количествено-стойностната сметка не е сред законовите критерии за определяне на равностойното парично обезщетение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че административният орган е определил размер на обезщетението за отчуждената част на имот с идентификатор 68134.4355.1868 при правилното и законосъобразно прилагане на материалните разпоредби и административнопроизводствените правила, като допуснатото нарушение на материалния закон е само при определяне стойността на подобренията, като не е взел предвид масивната ограда, която съдебно-оценителната експертиза, приета и неоспорена от страните, е оценила в размер на 3 777 лв., с която сума следва да се увеличи размера на обезщетението за отчуждения имот, като се измени в този смисъл оспореното решение № 673 от 14.08.2012 г. на МС. По делото е представен списък на разноските - лист 236, съгласно който претендираните разноски са в размер на 1850 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение и документи за платено възнаграждение на вещото лице. Ответникът по делото не е направил възражение за прекомерност. На оспорващия следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски, които възлизат в размер на 1850 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение