Решение № 14077 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2015 г.

Решение № 14077 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2015 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. А. С. от гр. София срещу решение № 529 от 19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 465/2014 г. от Административен съд гр. Велико Търново. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на община Горна Оряховица изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на К. С. срещу отказа на кмета на община Горна Оряховица да издаде заповед по чл. 49, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, обективиран в писмо изх. № 94-00-1592-1 от 10.06.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че г-н С. е собственик на самостоятелен обект в жилищен блок № 3, вх. Е, ет. 1, ап. 121, находящ се на ул. "Панайот Цвикев" № 35 в гр. Горна Оряховица. На молбата му, отправена до Общото събрание на етажната собственост, да бъде ремонтиран покрива на жилищната сграда, не били предприети действия от управителя. Ето защо с молба вх. № 9400-1088 от 14.04.2014 г. той поискал от кмета на община Горна Оряховица да издаде заповед на основание чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС и да задължи собствениците да извършат в определен срок ремонта. С писмото, предмет на съдебния контрол - изх. № 94-00-1592-1 от 10.06.2014 г., кметът на общината е отказал да удовлетвори това искане като е посочил, че не са налице основанията за издаване на искания административен акт, тъй като не се касае за неотложен ремонт. При тази фактическа установеност съдът е приел жалбата за процесуално допустима, тъй като в оспорваното писмо се съдържа отказ на компетентния орган, с който се засягат права и интереси на г-н С., но по същество - за неоснователна. Съдът е счел, че в конкретния случай жалбоподателя не е успял да докаже, че са налице предпоставките за издаване на заповед по реда на чл. 45, ал 4 от ЗУЕС, поради което направил правен извод, че издаденият отказ е мотивиран и законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния администратвен съд, трето отделение приема, че административния съд е достигнал до правилни и обосновани на доказателствата изводи. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС тъй като ремонта не е "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУЕС, за да е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от закона. Основният спорен момент по делото е какъв е характера на ремонта, за който се иска издаване на заповед от кмета на общината. Законът за управление на етажната собственост прави разграничение межди "необходим ремонт" и "неотложен ремонт" като редът за извършването им е уреден в чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС. "Необходим ремонт" по смисъла на § 1, т. 8 от ЗР на ЗУЕС е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. "Неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. В зависимост то характера на ремонта в ЗУЕС е разписана и процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост, като когато ремонтните работи във връзка със състоянието на сградата и нейните конструктивни части са неотложни е необходимо да бъде проведена процедурата по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. С решение на управителния съвет незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50, а когато във фонда липсват или наличните средства са недостатъчни незабавно се свиква общо събрание за събиране на средства за извършване на ремонта. Съгласно ал. 3 на същия член, когато общото събрание не бъде свикано или не вземе решение за набиране на средства за извършване на ремонта, тогава възниква правото за уведомяване на кмета на общината и иницииране на производство по проверка на конкретните обстоятелства, за които се твърди, че налага произнасяне със заповед. С оглед на тези разпоредби, административния съд правилно е приел, че от приетите протоколи от заседанията на общото събрание на етажната собственост може да се направи обоснован извод, че съсобствениците са обсъждали предстоящия ремонт и са предприели действия по осъществяването му. От събраните по делото доказателства е било установено, че необходимостта от извършване на ремонт на покрива на процесната сграда се дължи на факта, че същият не е бил ремонтиран от построяването на сградата през 1972 г., поради което той е с изтекла експлоатационна годност. Вещото лице по изслушаната техническа експертиза е установило, че конструкцията на покрива не е изпълнена качествено, има липсващи елементи и на са спазени всички изисквания за изпълнението още при направата на покрива. От заключението на вещото лице, кредитирано от съда е било установено, че въпреки това състояние на покрива, сградата няма да се разруши, а само ще се нанесат щети на апартаментите в блока. С оглед на така приетото обосновано съдът е приел, че не се касае за "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, а за "необходим ремонт", в хипотезата на § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС, поради което липсват предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 49 от ЗУЕС за издаване на заповед на кмета на общината. Правилно решаващият съд е приел, че в конкретния случай не са изпълнени и уславията по чл. 49, ал. 3 от ЗУЕС, като доводите на съда в тази насока са законосъобразни и следва да бъдат споделени. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалният представител на кмета на община Горна Оряховица касационният жалбаподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответната община 300 /триста лева/ разноски за касационното производство. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение,