Решение № 11781 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2012 г.
ВАСIII отделение26.09.2012 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 2644 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 2910/2011 г. на Административния съд - Варна. Осъжда община Аксаково да заплати на Стоян Архондиев Щерев разноски за тази инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11781 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Аксаково против решение № 2644 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 2910/2011 г. на Административния съд - Варна. Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Стоян Щерев, в писмено становище поддържа подробни доводи за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Стоян Щерев е отменил мълчалив отказ на кмета на община Аксаково за издаване на скица за поземлен имот № 78 по кадастралния план на м. "Сюнек пунар" - землището на с. Орешак. Съдът е изложил съображения, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като административният орган незаконосъобразно е отказал издаване на исканата скица за посочения недвижим имот, тъй като той дължи изпълнение на исканата административна услуга по § 1, т. 2 ДР на ЗА и § 8 АПК. Решението е допустимо и правилно, като съдът е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че оспорването пред първоинстанционния съд е недопустимо поради липса на предмет по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като е налице изрично произнасяне, че услугата ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ за местността. От доказателствата приложени по делото безспорно се установяват следните обстоятелства: че със заповед № 319/09.05.2011 г. кмета на община Аксаково е спрял производството по издаване на скица до издаване и влизане в сила на заповед на областния управител на област Варна за одобряване на ПНИ за процесната местност. Заповедта е обжалвана от и с определение № 3099/06.06.2011 г., постановено от АС гр. Варна посочената по-горе заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по заявление № УТ-1-340/14.04.2011 г. След влизане в сила на посоченото определение, ответника с молба вх. № УТ-1-340/1/04.07.2011 г. до кмета на община Аксаково е поискал извършването на поисканата административна услуга със заявление № УТ-1-340/14.04.2011 г. В резултат на последното, с писмо с изх. № УТ-1-340/2/12.07.2011 г. на директора на дирекция "УТ" при община Аксаково ответника е уведомен, че по повод на искането му от 04.07.2011 г. исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ за местността, който е в процес на изработване, тъй като съгласно заповед № 680/08.07.2010 г. на и. д. кмет на община Аксаково е преустановено издаването на скици за имоти, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до окончателното приемане и влизане в сила на съответните планове, с изключение на физически и юридически лица, притежаващи документ за собственост или други документи, определящи ги като правоимащи да трансформират правото си на ползване в право на собственост. По силата на чл. 25, ал. 1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Искане за извършване на административната услуга е депозирано на 14.04.2011 г. Посоченото определение е влязло в законна сила на 22.06.2011 г. и срокът за произнасяне на административният орган е бил до 22.07.2011 г. В този срок няма произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Изпратеното писмо с изх. № УТ-1-340/2/12.07.2011 г. има уведомителен характер, че исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ за местността, който е в процес на разработка. Ето защо правилен и законосъобразен е извода на съда, че по своя правен характер посоченото по-горе писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова то не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК, т. е не е налице изричен отказ за извършване на услугата. Многократно в своята практика Върховния административен съд е посочвал, че неприключилата процедура по изработване и приемане на ПНИ не може да обоснове преустановяване на издаването на скици за имоти, попадащи в такива територии, тъй като това ще възпрепятства за неопределен период от време, включващ осъществяването на процедурата по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ по изработване на ПНИ, издаването на скици на неограничен кръг от лица, чиито имоти попадат в такива територии, което би препятствало признаване, упражняване или прекратяване на техни вещни права. Ответникът по касационната жалба е поискал издаване на скица, за да се възползва от общия правен способ за придобиване на право на собственост чрез давностно владение като преценката дали същия може да придобие това вещно право, дали по отношение на него съществуват специалните изисквания на ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение са в компетентността само на нотариуса. Нотариусът в последващото охранително производство, а не кмета на общината, проверява представени писмени документи и тяхното съответствие с действащите материалноправни разпоредби във връзка с искането за признаване на право на собственост. Предвид гореизложеното и, с оглед на това, че при постановяване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва същото да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно направените от оспорващия разноски, като същите са в съответствие с правната сложност и минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Адвокатския съвет. Съдът е изложил подробни доводи относно дължимостта на направените разноски, които са в съответствие с действащия нормативен акт- Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд е в съответствие с тази на административните съдилища. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Стоян Щерев разноски за тази инстанция в размер на 300 лева - изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,