Решение № 7146 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Созопол против решение 196 от 24.02.2023 г., постановено по адм. д. 2030/2022 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Бул акуа ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед 8-Z-711/18.07.2022 г. на кмета на Община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.50.58, м. Атия, землището на гр. Черноморец, собственост на Бул акуа ЕООД. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е недостатъчно мотивирана и е постановена в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че процесната сграда е преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ вр. чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган кметът на Община Созопол, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано незаконното строителство, като процесния строеж е описан с размери и местоположение. Изготвена е и окомерна скица. Констативният акт е съобщен на извършителя на строежа, който депозира възражение, което е обсъдено от административния орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Неправилен е и изводът, че процесната сграда е преместваем обект. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1 и § 5 т. 80 ДР ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка в случая е налице сграда, което е потвърдено и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните. Фактът, че сградата е сглобяема не обосновава извод, че същата е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ и служи за административни и други обслужващи дейности. Въпросът дали сградата е преместваем обект или строеж е правен и следва да се реши от съда, а не от вещо лице. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният обект представлява едноетажна сграда, изпълнена изцяло от метална носеща конструкция, като колоните са прикрепени с железни планки към бетонови блокчета, положени направо върху терена. Стените са изпълнени от термопанели, прихванати с болтове към конструкцията, отвътре облицовани с гипсокартон. Покривът е едноскатен с покритие от термопанели, таван - окачен от гипсокартон, дограма прозорци-алуминиеви, врати MDF, интериорни, а преградните стени са от гипсокартон. Сградата е с ел. инсталация, ВиК и санитарен възел. При това изпълнение на сградата неправилно съдът възприема изводът на вещото лице, че процесната сграда е преместваем обект. Сглобяемана конструкция не прави обекта преместваем, тъй като същият не е с предназначение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Със сглобяема конструкция могат да бъдат къщи и строежи на допълващото застрояване, което не ги прави преместваеми обекти. При тези данни изводът на съда, че не е налице строеж, а преместваем обект е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно § 5, т. 80 ПР ЗУТ преместваемия обект следва да може да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. В случая е невъзможно преместването на обекта изцяло, без да бъде демонтиран на части. Следователно е налице строеж, за който следва да бъдат издадени строителни книжа, а такива липсват. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния обект се използва, като офис, а част от него се ползва от различни лица срещу заплащане (показанията на разпитания по делото свидетел И. Дуганов), поради което и изводът на съда, че същият се ползва за административни нужди е необоснован. Строежът е реализиран от Бул акуа ЕООД върху земеделска земя без промяна на предназначението й и след закупуване на имота през 2013 г., като доказателства за противното не са ангажирани. Следователно строежът не е търпим. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Бул акуа ЕООД срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Бул акуа ЕООД да заплати на Община Созопол сумата 70 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство. Разноски на Община Созопол за първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като от приложеното извлечение от сметката на адвокатско сдружение Ангелов, Бошнаков и Николов е видно, че е налице превод от Община Созопол за правно обслужване с изрично посочени номера на договори, сред които не фигурира договор 5/16.12.2022 г. и фактура 156/16.12.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,