Решение № 752 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2019 г.

Решение № 752 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Република България, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52 б срещу Решение № 1101 от 21.02.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 12465/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил отказ, рег. № 70103435 от 29.10.2018 г., на Патентното ведомство на основание чл. 72в, ал. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели да признае на територията на Република България действието на европейски патент ЕР 3053973 с притежател Dai Nippon Toroy Co., Ltd., и е изпратил преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба. Излага подробно фактите по делото и сочи, че представителят по индустриална собственост е получил съобщение във връзка с процедурата по признаване на европейски патент още на 28.09.2018 г. – съобщение, изх. № 19974 от 18.09.2018 г. На 3.10.2018 г. жалбоподателят е поискал извършването на проверка относно получаването на изпратените по електронната поща на 28.08.2018 г. документи. След извършената проверка, с отмененото уведомление, жалбоподателят е уведомен повторно, че на 28.08.2018 г. документи не са получени, а представените на 3.10.2018 г. са извън срока. С оглед на това уведомлението е отказ на органа да отмени отказа си да признае действието на процесния европейски патент. С оглед на това съдът неправилно е приел, че жалбата, с която е сезиран, е в срок.

По отношение на материалната незаконосъобразност на решението се позовава на чл. 72в, ал. 6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) и на чл. 65, параграф 1 от Конвенцията за издаване на европейски патент (Конвенцията) и счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разширително тълкуване като е приел, че на жалбоподателя е необходимо предоставянето на допълнителен двумесечен срок.

Моли съда да обезсили обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Шамов.

1. Ответникът по касационната жалба - Dai Nippon Toroy Co., Ltd., счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и счита, че органът не е приел получения отговор на 18.09.2018 г. като жалба и не го е изпратил в съда, поради което уведомлението от 29.10.2018 г. е именно релевантният акт. Сочи, че в първото уведомление са допуснати фактологически грешки, което е предизвикало и основателните му съмнения за относимостта на документа към процесния патент. Сочи, че и в двата документа не е посочено подлежат ли на оспорване и в какъв срок. Тъй като оспореният акт е последният по време, който обсъжда най-пълно въпроса относно предоставянето на закрила, е оспорвал именно него.

Неправилно счита тълкуването от касатора на чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ и на чл. 65, параграф 1 от Конвенцията. Счита, че двумесечният срок по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ е относим и за предоставянето на преводите на патента. Сочи, че след получаване на първото уведомление органът не го е уведомил незабавно за недостатъка. Позовава се на извършените промени в чл. 8, ал. 3 и 5 на Инструкцията за разглеждане на искания за временна закрила за издаване на европейски патенти и искания за действие на територията на Република България (Инструкцията), в сила от 1.01.2019 г.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. П. Калпакчиев, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 6.06.2018 г. в европейския бюлетин 2018/23 е съобщено за издаването на европейски патент 3 053 973 В1 с притежател Dai Nippon Toroy Co., Ltd.

1. На 28.08.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd., чрез патентен представител, подава в Патентно ведомство искане, рег. № 19974, за действие на европейски патент 3 053 973 В1. В искането е посочено, че е приложен превод на описанието и на патентните претенции. Искането е подадено по електронен път.

1. На 18.09.2018 г. директорът на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни" уведомява Dai Nippon Toroy Co., Ltd., съобщение, рег. № 19974, че с постъпилото искане за валидизация на европейски патент 3053973 не са представени следните документи: преводът не съдържа описание, чертежи, патентни претенции. Същите не са постъпили в срока по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ, поради което патентът няма действие на територията на Република България.

1. На 28.09.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd. получава съобщение, рег. № 19974.

1. На 29.09.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd. отправя по електронен път запитване не е ли налице допусната грешка, тъй като искането за валидиране на европейски патент 3 053 973 В1 е подадено на 28.08.2018 г., а преводът на патента не съдържа чертежи.

1. На 3.10.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd. подава в Патентното ведомство повторен отговор на "съобщението" от 18.09.2018 г. като сочи, че не е получил отговор на електронното съобщение от 29.09.2018 г., както и прилага копия от всички документи, представени на ведомството във връзка с искането.

1. На 29.10.2018 г., с уведомление, рег. № 70103435, директорът на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни", съобщава на Dai Nippon Toroy Co., Ltd., че след извършена проверка, включително на log файловете на Патентно ведомство, не е установено получаването на "приложеното от Вас съобщение" и от електронната поща на ведомството не е изпращан автоматичен отговор от сървъра за delivery report, поради което и с оглед на чл. 72в, ал. 1 и 6 ЗПРПМ "ЕР 3053973" няма действие на територията на Република България.

1. На 13.11.2018 г. Dai Nippon Toroy Co., Ltd., подава до председателя на Патентното ведомство молба, в която сочи, че при провеждане на процедурата по валидиране на европейския патент е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не му е предоставен двумесечния срок по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ, поради което моли или срокът да не се счита за пропуснат или да му бъде предоставен изрично двумесечен срок или на основание чл. 49 ЗПРПМ срокът да бъде възстановен.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е индивидуален административен акт, за който не е предвидено в закон забрана за оспорване. За приложима съдът приема разпоредбата на чл. 72в ЗПРПМ като от доказателствата по делото формира извод за подадено в срок искане – на 28.08.2018 г., рег. № 19974, но за непредставен с искането изискуемия от закона превод на описанието и претенциите на патента, както и за непредставянето им по електронен път на същата дата.

Първоинстанционният съд приема, че в хода на административното производство органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ и чл. 8 от Инструкцията, тъй като не е спазил регламентирания срок за проверка, а на патентопритежателя не е предоставен законово установеният двумесечен срок за отстраняване на нередовностите. Съдът изрично сочи, че срокът за проверка е инструктивен, но неспазването му не следва да влече неблагоприятни правни последици за патентопритежателя.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното отказ, отменя го и изпраща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо поради просрочие на жалбата, с която първоинстанционният съд е сезиран.

Този довод, както и алтернативно поддържаните доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение касационната инстанция няма да обсъжда, тъй като обжалваното решение е недопустимо, но на друго основание, което има приоритет пред сочените от касатора.

Както обосновано приема и първоинстанционният съд оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като е издаден от административен орган и пряко засяга права и законни интереси на адресата. Актът, независимо от наименованието си – "съобщение", не е никакво съобщение или уведомление, а отказ на административен орган да признае заявени от патентопритежател права. Именно поради този характер на акта и поради липсата на изрична законова забрана за неговото оспорване първоинстанционният съд правилно е приел оспорването за допустимо по принцип.

Но с оглед на изричната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт са оспорващият и органът, издал оспорения акт. Видно от самия оспорен акт той е издаден от директора на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни". Първоинстанционният съд, с определението си от 4.12.2018 г. е конституирал като страни по делото Dai Nippon Toroy Co., Ltd. – за оспорващ, и председателя на Патентното ведомство – за ответник. Председателят на Патентното ведомство очевидно не е издател на оспорения акт. Вярно е, че в позитивното право съществуват хипотези, когато вместо издателят на оспорения акт в съдебното производство се конституира друг – обикновено горестоящ, орган, но това е допустимо само при изрична законова разпоредба.

В случая, законодателят не е регламентирал изрично, че при съдебно оспорване на индивидуален административен акт, издаден от директор на дирекция в Патентното ведомство, като ответник следва винаги да се конституира председателят на Патентното ведомство. С оглед на това първоинстанционният съд е следвало да конституира като ответник именно органът, който е издател на оспорения акт – директорът на Дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни".

Фактът, че в Закона за патентите и регистрацията на полезните подели не е определен органът, който е компетентен да се произнесе по искането за действие или т. нар. валидиране на европейски патент на територията на страната не води автоматично до извод, че страна в съдебното производство по оспорване на отказ по чл. 72в, ал. 6 ЗПРПМ е председателят на Патентното ведомство.

Също и фактът, че преди подписа на директора на дирекцията са положени и подписите на експерт и на държавен експерт в дирекцията не превръща и тези две длъжностни лица в издатели на акта. Техните подписи указват кой е съставителят и проверилият акта държавен служител, но издател на акта е директорът на дирекцията.

Първоинстанционният съд като не е изпълнил правилно задължението си по чл. 153, ал. 1 АПК за конституиране на надлежните страни е провел недопустимо съдебно производство и е постановил недопустимо съдебно решение. Това налага обжалваното решение да бъде обезсилено и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав с участието на с надлежните страни.

Тъй като съдът връща делото за ново разглеждане по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 3 АПК Върховният административен съд