Решение № 549 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6183/2007 г.

Решение № 549 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6183/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 293 на 10.07.2007 г. по в. гр. дело № 645/2006 г., с което е оставено в сила решение № 86 от 20.03.2006 г. по гр. дело № 251/2003 г. по описа на Ботевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Д. М. срещу С. С. П. и С. Р. П. искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че И. Ц. Х. е била собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот: нива с площ от 4 дка в м. "Б" в землището на с. В. при съседи: наследници на Р. Т., наследници на К. М. и П. Б. към момента на образуването на ТКЗС. Недоволна от въззивното решение е касаторът Г. Д. М. от с. В., Софийска област, представлявана от адвокат З от САК, която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), което е довело и до нарушаване на материалния закон - чл. 82 ЗС. Претендира за направените по делото разноски. Ответниците по касация - С. С. П., С. Р. П., представлявани от адвокат Г. от Ботевград оспорват касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Ответникът по касация "А" О. със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от адвокат Г. оспорва касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата не е ангажирала безпротиворечиви доказателства с оглед поддържания придобивен способ - давност с непрекъснато владение за период от 20 години на наследодателката й И. Ц. Х., при което процесният имот не е деклариран от последната в опис - декларация от 1957 г. към заявлението й за приемане като член на ТКЗС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза е прието с оглед предвиждането на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Съобразено е, че лицата, внесли имоти в ТКЗС, ДЗС или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, не са загубили своето право на собственост върху тези имоти. Макар и ограничено по съдържание, това право е запазено за титуляра му, поради което поземлените комисии постановяват решение, с което признават съществуването на това право и при наличие на изискуемите от закона предпоставки, го възстановяват в пълен обем. Взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ.5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС, респ. и владение в продължение на 20 години следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което е съобразено от решаващия съд. Ищцата при посочените факти не е доказала по несъмнен начин праводателят й да е собственик на имота към минал момент за уважаване на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с искането за съдебно-потвърдително установяване срещу ответниците, че действително притежава собствеността върху процесния недвижим имот. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. Липсват данни за направени разноски пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение