Решение № 5472 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13653/2013 г.

Решение № 5472 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13653/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Раматан Руман Сукру, гражданин на Турция, срещу решение № 5481 от 13.08.2013 г. по адм. д. № 4476/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 340 от 12.03.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна, жалбата на касатора срещу решение № 340 от 12.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателят е турски гражданин с етническа принадлежност кюрд. Настоящото производство е по последваща молба, като е отчетено, че в двете производства Раматан Руман Сукру дава различна информация за причините да напусне Турция, както и за годината на напускане. В първото производство е посочил, че е дошъл в България за пръв път през 2004 г. поради проблеми в Турция с ПКК и властите, а във второто производство е посочил, че е дошъл тук през 1996 г. поради опасност от "кръвна вражда" със семейството на първата си съпруга. Също така Раматан Руман Сукру е посочил, че тук има жена, с която живее без брак, както и дъщеря, родена през 2001 г. Посочил е, че не желае да се завърне в Турция, защото там нямало свобода, страх го е от "кръвна вражда" от страна на роднините на съпругата му, а от България иска документи, за да може да се лекува, защото е болен. При така установеното, съдът е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на Раматан Руман Сукру не са налице законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София-град, е правилно. Първоинстанционният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че така представената история на касационния жалбоподател не е основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. Причините сочени от жалбоподателя в проведените интервюта не водят до извод за основателност на претенцията по причини визирани в нормата на закона. Соченият от Раматан Руман Сукру страх от "кръвна вражда" е евентуален страх от криминално деяние, но това не може да бъде основание за предоставяне на бежански и/или хуманитарен статут. По скоро касационният жалбоподател може да поиска предоставяне на право на пребиваване, което обаче излиза извън предмета на настоящото производство. Именно поради тези обстоятелства Раматан Руман Сукру няма причини да не живее в Турция, защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, както и не застрашен от посегателствата, визирани в чл. 9 от ЗУБ. Съдът се е позовал и на представената справката за обстановката в Турция, където е посочено, че наистина в страната има ограничена свобода на медиите и словото, на сдружаванията и събиранията, за отделни терористични актове на ПКК, насилие над жени и журналисти. Раматан Руман Сукру обаче не е посочил обосновани данни и твърдения, на основание на които спрямо него да е приложима разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, която разписва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай административният съд правилно е приложил и разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват. Първоинстанционният съд, след задълбочено изследване на обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, правилно и обосновано е приел, че обстоятелствата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са налице за чужденеца, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,