Решение № 4588 от 13.5.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение13.05.2022 г.докладчик т Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1110 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. 718/2020 г. по описа на Административен съд София - област.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите против решение 1110 от 30.10.2020 г., постановено по адм. д. 718/2020 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците М. Иванова, Н. Николова-Чериян и Х. Чавдарова, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на Национална агенция по приходите против заповед 18-4326/21.05.2020 г., издадена от началника на СГКК-Софийска област, с която е одобрено изменение на КК и КР на гр. Самоков, състоящо се в корекция на контура на сграда с идентификатор 65231.918.92.2, отразяване на сграда с проектен идентификатор 65231.918.92.3 и отразяване на четири броя самостоятелни обекти в сграда с проектен идентификатор 65231.918.92.2, като е отбелязано, че последната сграда частично попада в ПИ с идентификатор 65231.918.91. Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че от страна на заявителите в административното производство са приложени доказателства, установяващи собствеността на сградата, предмет на изменението. Констатира, че е извършена проверка на място, при която административният орган установява съответствие на сградата с представения проект за изменение на КК, като отразения в КК контур на сградата е в несъответствие със съществуващото на място очертание на същата. По тези съображения съдът приема, че е налице допусната грешка при заснемането, поради което прави извод за наличие на хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа правни и фактически основания за постановяването му. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство започва по искане на заинтересуваните лица, с приложени доказателства и представен проект за изменение на КК и КР. Заинтересуваните лица са уведомени за започналото производство по изменение на кадастралната карта в т.ч. и касатора. последния подава възражение, което е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при издаване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизвадствените правила, е законосъобразен и обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че контурът на сградата, отразен в одобрената КК не отговаря на фактическото положение на място. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР. Несъответствията в границите и очертанията на сградите в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на §16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства установяват, че кадастралната карта на гр. Самоков, одобрена със заповед от 21.01.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не отразява действителния контур и местоположение на сградата в южната й част, като същата е заснета изцяло в ПИ с идентификатор 65231.918.92, а на място контура на сградата частично попада в ПИ с идентификатор 65231.918.91. Следователно с изменението сградата е нанесена съобразно действителното фактическо състояние, поради което е налице основание за изменение на КК по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед Административен съд София - област постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че площта на сградата не отговаря на документите за собственост, както и че не са налице законовите изисквания за отстояние от ПИ с идентификатор 65231.918.91, са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Дали строителството е извършено съобразно изискването на закона е факт, който е ирелевантен в настоящия случай, тъй като бе посочено по-горе обектите на кадастър се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 28.07.2020 г. съдът конституира страните, разпределя и указва доказателствената тежест на същите. По делото са събрани относимите към спора доказателства като становището на жалбоподателя е обсъдено в мотивите на решението, като последното е със съдържание съобразно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, а доводите на касатора в обратния смисъл, са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответниците М. Иванова, Н. Николова-Чериян и Х. Чавдарова не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,