Решение № 9459 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2013 г.

Решение № 9459 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3757/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Грифон Естейтс България" ЕООД, гр. Костинброд, подадена чрез пълномощника му - адв. Иванова, против решение № 109 от 07.01.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 2564 по описа за 2012 г. на този съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 21-194/14.11.2011 г., издаден от Екатерина Захариева - главен инспектор и Марина Симеонова - старши инспектор, сектор "Ревизионен контрол", дирекция "ПАМДТ" при Столична община (СО). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Ответникът - кметът на Столична община, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна е отменил ревизионен акт № 21-194 от 14.11.2011 г., издаден от инспектори в сектор "РК", дирекция "ПАМДТ" при СО в частта относно определените на жалбоподателя задължения за внасяне за такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2007 г. - 2010 г. за разликата от 118 180,27 лева до сумата от 122 304,97 лева, както и относно начислените лихви за забава върху задълженията за такса битови отпадъци за периода от 2007 г. - 2010 г. за разликата от 24 638,18 лева до сумата в размер на 25 210,48 лева, отхвърлил е жалбата на "Грифон Естейтс България" ЕООД в останалата й част и е присъдил направените от страните разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлената част на жалбата. Предмет на касационно оспорване е съдебното решение в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена. В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че ревизионният акт в процесната част е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че РА, неразделна част от който е съставения РД № 21-168 от 21.10.2011 г., съдържа разпоредителна част, в която са посочени конкретните размери на задълженията на жалбоподателя за ТБО за отделните периоди по имоти и по видове услуги. При изготвянето му за всеки отделен имот - имот с парт. № М 285, М 286 и М 176, са посочени в табличен вид размер на задължението според РА, внесена от лицето сума, респ. сума за довнасяне или сума за възстановяване, основания за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, за всеки конкретен период - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Във всяка една от таблиците в заключителната част е посочен общият размер на задълженията за ТБО и начислените лихви за забава за всеки един от трите имота. В РА е посочен и общият размер на дължимите ТБО общо за трите имота за процесните периоди от 01.01.2007 г. - 31.12.2010 г. и общият размер на дължимите лихви за забава. Въз основа на доказателствата по делото съдът е обсъдил как е формиран установения в РА размер на задължението на дружеството за ТБО по компоненти за всяка отделна година за всеки отделен имот. Констатирано е, че в задължението на ревизираното дружество за ТБО за 2007 г. за имоти № М 285 и М 286 са включени и трите услуги - за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото не е спорно, че цитираните два имота се намират в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на район "Връбница" съгласно приложената заповед № РД - 09-1106 от 30.10.2006 г. на кмета на Столична община. Съдът е счел обаче за недоказано реалното предоставяне на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2007 г. за двата имота, поради което е приел, че липсва основание за заплащане на този компонент от ТБО и на лихвите за забава върху него за 2007 г. за имоти № М 285 и М 286 и е отменил РА в тази му част. За 2010 г. по отношение на посочените два имота (№ М 285 и М 286) и имот с парт. № М 176 (придобит през 2008 г. от дружеството) е установено, че същите попадат в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на район "Връбница" съгласно заповед № РД - 09-1553 от 29.10.2009 г. на кмета на Столична община. Установено е, че за 2010 г. за имоти М 285, М286 и М 176, с оглед декларацията на задълженото лице, подадена по реда на чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО за освобождаване от заплащането на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, ревизираното лице дължи заплащане на ТБО само за услугите - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За останалите периоди - 2008 г. и 2009 г. за процесните три имота е констатирано, че не попадат в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на район "Връбница" - Столична община, поради което за 2008 г. и за 2009 г. за трите имота е прието, че ревизираното лице дължи заплащане на ТБО само за услугите - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на дължимостта на двата спорни компонента от ТБО, за които на дружеството са начислени задължения с РА - услугата по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че събраните по делото писмени доказателства доказват по несъмнен начин извършването на тези две услуги по отношение на процесните имоти М 285, М 286 и М 176 за 2007 г. (без имот М 176), 2008 г., 2009 г. и 2010 г., поради което не са налице основания за освобождаване на жалбоподателя от заплащането им. По делото са приложени решения на СОС за всяка отделна година - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., с които на основание чл. 66 от ЗМДТ е одобрена план -сметка за разходите за извършване на всяка една от услугите, включително и тези за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците и поддържането на депа или други съоръжения. Приети са като доказателства месечни актове за приемане на дейностите по опаковане и балиране на ТБО в депото в кв. Суходол или на съответната площадка, придружени от контролни листове за извършване на предварителен контрол от финансов контрольор ведно с фактури за периода 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Приложени са актове за разплащане на концесионера за процесната услуга, както и платежни нареждания за заплащане на разходите от СО, извлечение от сметка относно извършени и изплатени разходи по бюджета на СО за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, справка за извършени и разплатени разходи по бюджета на СО за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения ведно с разбивки на отделните разходи по пера - транспорт на депонирани отпадъци; депониране, сепариране, съхранение и депониране отпадъци. Установено е, че за процесния период (до прекратяване на договора за концесия с писмо от 13.03.2009 г. на кмета на СО) извършването на услугата по поддържане чистотата на териториите за общо ползване е възложена на концесионера "Чистота Искър" АД, видно от премета на концесионния договор, съгласно който дружеството приема да извършва дейности по поддържане на чистотата, лятно и зимно улично почистване, събиране и извозване на битови отпадъци на територията на определени райони в гр. София, измежду които е и район "Нови Искър", където попадат процесните недвижими имоти. Констатирано е, че за периода от м. 07.2009 г. осъществяването на услугата по поддържане на чистотата на територията на СО за район "Връбница" се извършва от "АЕС Х-РТК София" и "Заубермахер България" ЕАД. По делото са представени констативни протоколи след м. 06.2009 г. и за цялата 2010 г., както и фактури за изплатени възнаграждения на двете дружества, обслужващи територията на район "Връбница" за предоставени от тях услуги през 2009 г. и 2010 г. Съдът се е позовал на приложените по делото писмени доказателства, от които се установява, че действително са били осъществени дейностите по почистване на териториите за обществено ползване, включително и тези, попадащи в район "Връбница", където се намират процесните три имота, а именно - обобщени констативни протоколи за отделни месеци, констативни ежедневни протоколи, актове за установяване завършването и заплащането на извършените услуги и фактури за заплащане на дейностите за всяка отделна година - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В ежедневните констативни протоколи, актовете и фактурите изрично са посочени дейности като ръчно, машинно почистване (миене или метене) на улици, алеи, тротоари, спирки и др. По делото се съдържат доказателства за това, че Столична община е заплатила дейности по улично почистване на концесионерите за съответните периоди през отчетните години, за което са представени извлечения от сметка за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. относно заплатените разходи за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При направения въз основа на доказателствения материал извод за действително предоставяне от страна на СО на услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди - от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. по отношение имотите на жалбоподателя, находящи се в район "Връбница", съдът е извършил проверка дали размерът на задължението за ТБО е правилно определен за всеки отделен период и за всеки отделен имот, в резултат на която е приел, че дължимите суми за посочените две услуги са законосъобразно определени в РА. Наведен е извод, че размерът на задълженията за услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е определен на основание чл. 26, ал. 2 от НОАМТЦУПСО - пропорционално в промили на база отчетената стойност на имота, и съобразно съответно приложимото за всяка година решение на СОС за конкретния размер за изчисляване на отделните видове компоненти на задължението за ТБО. При изчисляване на задълженията за ТБО за разглежданите две услуги за 2007 г. за имоти М 285 и М 286 е отчетено обстоятелството, че са придобити през м. 09.2007 г., а за същите имоти за 2010 г. е определено задължение за ТБО за тези услуги до 31.10.2010 г., с оглед факта, че имотите са продадени на публична продан и постановлението за възлагане е от 06.10.2010 г. При определяне размера на задължението за ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на депа за 2008 г. по отношение на имот М 176 е взето предвид, че имотът е придобит м. 08.2008 г. Отчетени са и внесените от ревизираното лице суми по заплащане на таксата. Крайният извод на съда е, че РА в частта, в която са установени задължения на "Грифон Естейтс България" ЕООД за ТБО за услугите -обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за имоти М 285, М 286 и М 176 за релевантния период с лихвите за забава, е законосъобразен. Решението в обжалваната му част е правилно. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал изводи по събраните доказателства и по релевираните от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Поради това касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото. Решението, в обжалваната му част, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта, с която на касатора са установени задължения за ТБО за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване за периода от 2007 г. - 2010 г. в размера до 118 180, 27 лева и са начислени лихви за забава върху тези задължения за периода от 2007 г. - 2010 г. в размера до 24 638, 18 лв., като мотивите му се споделят изцяло от касационния състав. Развитите от жалбоподателя твърдения по съществото на спора, релевирани и в производството по обжалване на РА по административен ред пред кмета на СО, са обстойно обсъдени в атакуваното съдебно решение и правилно са счетени от съда за неоснователни. Спорът по делото в касационната му фаза се свежда до въпроса дали за процесните имоти за релевантния период се дължи такса битови отпадъци за представени услуги по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по поддържане чистотата на територии за обществено ползване и по-конкретно - до въпроса за реалното извършване на тези две услуги по местонахождение на имотите. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Съответен на материалния закон е изводът на съда, че за да се приложат предвидените в чл. 71 от ЗМДТ изключения, следва да бъде доказано, че услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е предоставяна от Столична община за процесните периоди, а по отношение на услугата по обезвреждане на депа или други съоръжения - да бъде установено, че няма изградени такива. Обстоятелството дали имотите се ползват или не от дружеството е ирелевантно към въпроса за дължимостта на ТБО за тези две услуги, респективно към прилагането на изключението по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ. Правилно съдът е посочил, че подаването от задълженото лице на декларация за освобождаване от заплащане на ТБО поради неползване на собствения му имот през съответната година по силата на чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, е основание за освобождаване само от заплащане на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, но не важи за другите два компонента на ТБО. С оглед данните по делото съдът законосъобразно е приел, че не е налице някое от основанията, водещи до освобождаване на дружеството в качеството му на собственик на недвижимите имоти от заплащане на задължението за ТБО за компонентите "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "чистота на териториите за обществено ползване", като в тази част главницата и лихвите са правилно определени в ревизионния акт. В случая предоставянето на процесните услуги по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за които е определено задължение за внасяне на такса, е безспорно доказано от писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка - решения на СОС за всяка отделна година - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., с които е одобрена план -сметка за разходите за извършване на всяка една от услугите, месечни актове за приемане на дейностите по опаковане и балиране на ТБО в депото в кв. Суходол или на съответната площадка, контролни листове, фактури за периода 2007 г. - 2010 г., платежни нареждания за заплащане на разходите от СО, справка и извлечения от сметка относно извършени и изплатени разходи по бюджета на СО за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, констативни протоколи и фактури за изплатени възнаграждения на концесионерите за предоставени от тях услуги за улично почистване (като ръчно, машинно почистване - миене или метене, на улици, алеи, тротоари, спирки и др.) на територията на район "Връбница", обобщени констативни протоколи за отделни месеци, констативни ежедневни протоколи, актове за установяване завършването на дейностите по почистване на общите площи и т. н. Следва да се посочи, че услугата "чистота на териториите за обществено ползване" е дължима за обществените територии, за площите за общо ползване, а не за частните имоти. След като доказателствата по делото, неоспорени от жалбоподателя, установяват по несъмнен начин, че тези услуги са предоставяни от общината в района на имотите на дружеството за процесния период, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за компонентите от ТБО "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Оценката на доказателствения материал в неговата съвкупност, води на извод, че административният орган е доказал реалното престиране на процесните две услуги, с което е доказал фактическите и правни основания за издаването на ревизионния акт в тази му част. Не е налице условие по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за освобождаване на предприятието от задължението за таксата за тези услуги, поради което определеното такова задължение с оспорения ревизионен акт е законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд, че конкретният размер на задълженията за "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" е правилно определен и изчислен от ревизиращия орган са обосновани и съответни на закона и на доказателствата по делото. Проверката на РА сочи, че размерът на задълженията за тези две услуги за всяка година и за всеки имот е определен при съобразяване с изискванията на нормативната уредба и при отчитане на всички относими към формиране на размера на таксата обстоятелства, като изложените от решаващия съд мотиви в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,