Решение № 9622 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 952/2019 г.

Решение № 9622 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 952/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянов против решение № 7259 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 4262/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА-30-91/12.03.2018 г., издадена от директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "покриване и приобщаване към ап. [номер] на плосък покрив на кота + 14. 00", в жилищна сграда с ателиета и гаражи в УПИ VI-102, кв. 15 по плана на [населено място], [жк], като ап. [номер] се приведе във вид, съответстващ на одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешение за строеж № 55/09.08.2017 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде обявена за нищожна или отменена. Претендира и направените по делото разноски Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Действително, оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Административният акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено жалбоподателят Стоянов да премахне незаконен строеж "покриване и приобщаване към ап. [номер] на плосък покрив на кота + 14. 00", към жилищна сграда с ателиета и гаражи в УПИ VI-102, кв. 15 по плана на [населено място], [жк], като ап. [номер] се приведе в във вид, съответстващ на одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешение за строеж № 55/09.08.2017 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община. Същевременно в обстоятелствената част на административния акт е прието, че Стоянов в отклонение от издаденото разрешение за строеж № 55/09.08.2017 г. за ремонт и преустройство на покривна конструкция на жилищна сграда с ателиета и гаражи, допълнително е изпълнил дървена покривна конструкция над част от плоския покрив на кота +14. 00 м., находящ се от източната страна на ап. [номер] и приобщаването кум апартамента, както и ограждащи тухлени зидове с дължина 12. 00 м. и височина 2. 20 м. по източната фасада, такива с дължина 2. 50 м. и средна височина 2. 40 м. по южната фасада и с дължина 2. 00 м. и височина 2. 40 м. по северната граница на ап. [номер], с монтирана дограма по източната и северната фасада, капандури по новоизградения покрив и изпълнена външна изолация. Установено е също по този начин са променени застроителните параметри кота корниз и РЗП на сградата. В този смисъл е и установеното в констативен акт № 58/23.11.2017 г. Изложеното разкрива противоречие между описанието на незаконния строеж в обстоятелствената част на оспорената заповед и характеристиките на наредения за премахване обект в разпоредителната част на административния акт. Установеното несъответствие е съществено, тъй като е пречка да се установи строежа, който подлежи на премахване. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с този акт разпоредителни действия, което в случая не е направено. В тази хипотеза волеизявлението на органа в разпоредителната част на оспорената заповед не съответства на фактическите основания за издаване на акта, а нареденият за премахване обект е описан по начин, който не позволява негово индивидуализиран. Разпореденото с акта ап. [номер] да се "приведе във вид, съответстващ на одобрените инвестиционни проекти, по които е издадено разрешение за строеж № 55/09.08.2017 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община" също е неясно и не очертава конкретните действия, които жалбоподателят следва да предприеме или конкретен резултат, който да бъде постигнат. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че в разпоредителната част на процесния административен акт липсва описание на незаконния строеж такъв, какъвто е установен от контролните органи и съществува на място, не са посочени конкретните действия, които адресатът на заповедта следва да предприеме и не е очертан точно вида, в който ап. [номер] следва да бъде приведен. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като точното описание на незаконния строеж е предпоставка за установяване на материалната законосъобразност на заповедта, с която е наредено премахването му. Освен това строежът, предмет на премахване следва да бъде индивидуализиран точно, тъй като конкретното описание е основание за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено от административния орган, който в нарушение на формалните изисквания на закона постановява административен акт, който не може да породи целените правни последици, а именно премахване на описания в обстоятелствената част незаконния строеж и привеждане на ап. [номер] от описаната в акта в жилищна сграда във вид, съответстващ на първоначалния проект. Това налага заключението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на формалните и на материалноправни изисквания на закона. Ето защо като стига до извод, че такива нарушения не са допуснати и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което не кореспондира с нормативната уредба и подлежи на отмяна. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следа да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на директора на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Стоянов сумата 1070. 00 лв. разноски по делото, включващи 70. 00 лв. държавна такса, дължима на основание чл. 227а, ал. 1 АПК и 1000. 00 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед направеното от ответната страна възражение и присъдено в този размер съобразно касационния характер на производството и фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,