Решение № 13622 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2019 г.

Решение № 13622 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2019 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - град Б., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 28 от 09 януари 2019 година, постановено по адм. дело № 132/2018 година по описа на Административен съд Б., с което е обявена нищожността на заповед № 18-9624/13 декември 2017 година на главен експерт АО при СГКК – Б., в частта за изменение на кадастралната карта по отношение на поземлен имот с идентификатор 04279.604.181 и е осъдил СГКК – Б. да заплати на И. Дреновска сума в размер на 1010. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - И. Дреновска, чрез процесуалния си представител адв. А. Б., в писмени бележки излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – община Б., чрез процесуалния си представител юрк. С. М., в съдебно заседание излага съображения за основателност на подадената касационна жалба. Останалите ответници – С. М., К. Дреновски, М. Й., Е. Г. и С. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на И. Дреновска срещу заповед № 18-9624/13 декември 2017 година на главен експерт АО при СГКК – Б. в частта й, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б. по отношение на поземлен имот с идентификатор 04279.604.181. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), като с оспорената й част е допусната промяна в границите на поземлен имот с идентификатор 04279.604.181 по КККР на град Б.. Съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което е прогласил нейната нищожност. Решението е правилно. От данните по делото е видно, че оспорената заповед, с която е одобрено изменението в КККР на град Б. по отношение на процесния поземлен имот е издадена от главен експерт АО при СГКК – Б.. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. В настоящия случай, оспореният административен акт е издаден от главен експерт АО при СГКК – Б. – инж. С. Б., която съгласно заповед № РД-20-156/07 декември 2017 година на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е определена да замества началника на СГКК – град Б. като за времето на заместването му следва да изпълнява неговите функционални задължения за периода от 11 декември 2017 година до 15 декември 2017 година включително, като упражнява всички правомощия на замествания, както и делегираните му от Изпълнителния директор на основание чл. 11, ал. 2 от ЗКИР. Видно от цитирания текст на заповедта, инж. С. Б. е определена да упражнява всички правомощия на замествания, както и делегираните му от Изпълнителния директор на основание чл. 11, ал. 2 от ЗКИР, но в случая правомощието за началника на СГКК да изменя КККР не произхожда от делегирани му от Изпълнителния директор права, а по силата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. При тези данни, правилно е приетото от първоинстанционният съд, че в случая издателят на акта е упражнил правомощия, които не са му били надлежно предоставени, с оглед на което е издал нищожен административен акт. Както се посочи по-горе в цитираната разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР единствено в правомощията на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота е да одобрява, чрез издаването на заповеди, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка. Разбира се, при отсъствие на последния, той може предостави правомощията си на друго лице, но единствено чрез определянето на това лице от титуляра на предоставяното право, но не и от лице, неразполагащо с това право и правомощия, какъвто е и настоящия случай. По делото няма доказателства началникът на СГКК - Б. да е упълномощил издателя на акта с правомощия да извършва одобряване на изменения на КККР, поради което главният експерт АО при СГКК – Б. - издател на оспорената заповед не е разполагал с материална компетентност за това. Макар и секторните подразделения на агенцията да са нейна структурна единица, това не легитимира изпълнителния директор като административен орган, с правомощията, който той твърди с касационната си жалба, че разполага. Административният орган притежава административна правосубектност, тоест нормативно призната способност да има административни правомощия, да бъде носител на административнопроцесуални права и задължения. В настоящия казус административна правосубектност притежава началникът на СГКК - Б., който е следвало да делегира правомощията, с които разполага на издателя на оспорения административен акт. Наведеното в касационната жалба оплакване, че делегирането на правомощията на началника на СГКК за изменение на КККР е извършено надлежно от по-горестоящия административен орган е неоснователно, тъй като при изменение на КККР на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, изпълнителният директор на АГКК не се явява по-горестоящ административен орган спрямо началника на СГКК, тъй като съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗКИР заповедите по ал. 4 и 5 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота, т. е. обжалване по административен ред пред по-горестоящ орган е недопустимо. Като е достигнал до верни и съответни на материалния закон правни изводи за нищожност на административния акт в оспорената му част, Административен съд Б. е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на релевираните касационни основания ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касационната жалба и представените доказателства за реалното им извършване, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на И. Дреновска сума в размер на 600. 00 (шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,