Решение № 9226 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2016 г.

Решение № 9226 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от А. И. Т., чрез пълномощника адв. А., срещу решение № 6571 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 4400/2013 г. по описа на Административен съд С.- град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-160/03.04.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд /ВАС/ да отмени обжалваното решение. Ответникът - Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, чрез процесуалните си представители поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно - за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение АССГ, в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е отхвърлил оспорването на касатора с искане за отмяна на решение № 2-160/03.04.2013 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на А. И. Т. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. В решението на Комисията е прието, че след извършена проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 18- кметове, заместник- кметове, секретари на общини и общински съветници в община В., Комисията следва да обяви установената и обявена с Решение № 149/13.07.10 г. - областните управители и заместник областните управители, принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на А. И. Т.. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: регистрационен дневник, картон образец № 6, протокол рег. № С КА-87/27.03.1990 г., с предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент "Викторов" и предложение от 07.05.1990 г. за унищожаване на личното дело на Я/К "Македония" . В решението е посочено, че лицето е заемало следните публични длъжности: общински народен съветник до 1990 г.; Кмет на кметството Младост до м. февруари 1992 г. и от м. януари 1996 г. до 1999 г.; общински съветник от 1999 г. до 2007 г. За да отхвърли жалбата на Т. срещу атакувания административен акт, съдът е приел, че решаващият орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност. Въз основа на анализа на приложените доказателства и възраженията на страните съдът е направил извод, че Т. е секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА; административният орган е спазил съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити са посочени в чл. 29 от закона. Отбелязано е, че в процесното административно производство Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност - без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Наличието на който и да е от неизчерпателно изброените в чл. 25 от закона документи е достатъчно за обявяване на принадлежност без да е необходимо да бъде доказана реална дейност. Правомощието на Комисията е ограничено само до установяване, констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. В мотивите на съдебното решение е констатирано, че принадлежността на А. Т. е установена и обявена за първи път с Решение № 149/13.07.2010 г. на Комисията, а жалбата срещу цитирания акт е отхвърлена с влязло в сила решение на АССГ. Според съда, при положение, че по принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона има стабилен административен акт (Решение № 149/13.07.2010 г.), съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 АПК същият не би могъл да е част от предмета на което и да е от последващите производства по Г. трета от ЗДРДОПБГДСРСБНА за същото лице; спорът за принадлежността на Т. като секретен сътрудник към органите по чл. 1 от закона е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решение № 3939 от 01.12.2010 г. по адм. д. № 6242/2010 г. на АССГ. По- нататък административният съд е приел, че в развиващото се пред него съдебно производство решения правен спор досежно посоченото по- горе обстоятелство не може да се пререшава, а следва да се констатира само, че документите по Решение № 2-160/03.04.2013 г. са идентични с тези по влязлото в сила решение на Комисията по чл. 29, ал. 1 от закона за А. Т.. Решението е неправилно, макар и по съображения различни от тези, релевирани от касатора. Както бе посочено по- горе, решаващият съд е съобразил, че по отношение на жалбоподателя А. Т. е постановено Решение от Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА № 149 от 13.07.2010 г., което съставлява стабилен административен акт, с което Комисията е установила принадлежността на Т. към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания -секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. Независимо от това, обаче, съдът необосновано не е придал необходимата тежест на обстоятелството, че въпросът за принадлежността на Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е решен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Този факт е от основно значение за правилното решаване на настоящия спор. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона -когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Доколкото конкретният случай не е такъв - т. е. при вече установената принадлежност на З. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в едно и също качество на сътрудничество - съдържател на явочна квартира и на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е установена принадлежността на същия към тези органи и с процесното решение, Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с второ решение, обявяващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. В процесното решение посочените документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1, са идентични с тези, въз основа на които е взето потвърденото от съда Решение № 149 от 13.07.2010 г., а именно: регистрационен дневник, картон образец № 6, протокол рег. № С КА-87/27.03.1990 г., с предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент "Викторов" и предложение от 07.05.1990 г. за унищожаване на личното дело на Я/К "Македония" . Всъщност, от Протокол № 40 от 03.04.13 г. става ясно, че е направен нов анализ на данни и доказателства, които са били приобщени от административния орган още преди постановяването на първоначално издаденото решение на Комисията. По този начин, обаче, не са изпълнени изискванията на чл. 28 от Закона. Постановеният административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Приемайки, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като такова. Вместо него настоящият състав на ВАС следва да постанови друго такова, с което да отмени решение № 2-160/03.04.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Касаторът не е претендирал разноски и такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,