Решение № 7187 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 297/2012 г.

Решение № 7187 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 297/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград против решение № 310 от 02.11.2011 г. по адм. дело № 303 по описа за 2011 г. на Смолянския административен съд, с което е отменена издадената от касатора заповед № ПД-Н-846 от 16.06.2011 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 8д от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Руси Якимов Каменов от с. Тънка бара, обл. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е заповед № ПД-Н-846 от 16.06.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Златоград, с която на Руси Якимов Каменов е отказано отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст по подадена молба - декларация от двамата родители с вх. № ПД-Н-846/30.05.2011 г. Съгласно изложените мотиви за отказ двамата родители не отглеждат детето си Маргарита, което от 31.05.2011 г. е настанено за отглеждане по реда на Закона за закрила на детето в дома на своята баба по майчина линия. Решението на Административен съд - Смолян, с което жалбата на Руси Якимов Каменов е уважена, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г. ), която създава право на месечна добавка в размер 70 на сто от минималната работна заплата за родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Като се е съобразил с чл. 24а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСД - ДВ, бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г.), съдът е приел, че бащата има право на месечна добавка за времето до 30.05.2011 г. Този извод се основава на обстоятелството, че до 30.05.2011 г. детето Маргарита, което съгласно ЕР на ТЕЛК № 0851 от 11.05.2011 г. е с трайно намалена работоспособност 80 на сто от раждането му на 15.04.2002 г., е било отглеждано в семейството на родителите си. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 8д от ЗСПД. Обстоятелството, че към датата на издаване на оспорената заповед 16.06.2011 г. детето не е било отглеждано в семейството на биологичните си родители, а е било настанено за отглеждане в дома на своята баба съгласно заповед от 31.05.2011 г. по реда на Закона за закрила на детето, е без правно значение. Съгласно чл. 24а, ал. 6 от ППЗСД месечната добавка за дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Когато молба-декларацията е подадена след този срок, месечната добавка се отпуска от началото на месеца, през който е подадена. В разглеждания случай е установено, че с ЕР на ТЕЛК № 0851 от 11.05.2011 г. на детето Маргарита е определена степен на трайно намалена работоспособност 80 на сто, считано от датата на раждането му 15.04.2002 г. Няма спор относно факта, че до 30.05.2011 г. детето е било отглеждано в семейството на двамата родители, които са упражнили правото по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД преди изтичане на тримесечния срок по чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД с подадена молба-декларация вх. № ПД-Н-846/30.05.2011 г. Следва да се има предвид, че материалноправната разпоредба на чл. 8д от ЗСПД (нова - ДВ, бр. 24 от 26.03.2010 г.) е в сила от датата 30.03.2010 г. без придадено обратно действие с изрична законова разпоредба. При подадена молба - декларация на 30.05.2011 г. в срока по чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД за двамата родители е възникнало право на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД за отглеждане на детето Маргарита за времето от 30.03.2010 г. до 30.05.2011 г. С постановеното съдебно решение Смолянският административен съд неправилно е приел, че добавката се дължи за три години назад, считано от 30.05.2011 г., вкл. и за период, през който не е съществувало материалноправно основание за получаването й. Със съдебно решение № 92 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 80 по описа за 2011 г. на Районен съд - Златоград, влязло в сила на 14.06.2011 г., бракът между родителите Руси Якимов Каменов и Иванка Петрова Каменова е бил прекратен с развод. Заповедта за отказ за отпускане на месечната добавка е издадена на 16.06.2011 г. и както е констатирал първоинстанционният административен съд, майката на детето не е я е обжалвала. При това положение бащата Руси Якимов Каменов има право да получи 1/2 част от полагащия се размер на месечната добавка по чл. 8д от ЗСПД за периода 30.03.2010 г. до 30.05.2011 г., през който детето с трайни увреждания Маргарита е било отглеждано в семейството на неразведените си родители. Ирелевантно е обстоятелството, че с решението за развод, влязло в сила на 14.06.2011 г., родителските права след развода са били предоставено на бащата. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорената заповед е отменена и преписката е изпратена за ново произнасяне, следва да бъде оставено в сила. При новото решаване на въпроса административният орган следва да се съобрази с дадените в настоящето решение указания относно периода, за който се дължи месечната добавка, и относно определянето на размера й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,