Решение № 5496 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2016 г.

Решение № 5496 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. срещу частта от Решение № 2621 от 09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 99/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с която е отменен Ревизионен акт № 031401688/05.09.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение 702/04.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 79, ал. З, от ЗДДС на търговеца са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 03.2013 г. в размер на 3000 лв. - главница, и 378.29 лв. - лихви, д. п. м. 04.2013 г. в размер на 3000 лв. - главница, и 330.61 лв. - лихви, д. п. м. 05.2013 г. в размер на 3000 лв. - главница, и 299.28 лв. - лихви, д. п. м. 06.2013 г. в размер на 2833.33 лв. - главница, и 330.67 лв. - лихви, д. п. м. 07.2013 г. в размер на 1350 лв. - главница, и 27.61 лв. - лихви, д. п. м. 08.2013 г. в размер на 3520.04 лв. - главница, и 219.98 лв. - лихви, д. п. м. 09.2013 г. в размер на 1196.67 лв. - главница, и 165.16 лв. - лихви, д. п. м. 10.2013 г. в размер на 2870 лв. - главница, и 184.09 лв. - лихви, д. п. м. 11.2013 г. в размер на 3000 лв. - главница, и 136.03 лв. - лихви, д. п. м. 12.2013 г. в размер на 5833.33 лв. - главница, и 326.83 лв. - лихви, общо в размер на 29 603.37 лв. - главница, и 2398.55 лв. - лихви.

Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неустановеност на реално изпълнение по доставките по фактурите с издател ЕТ "Радина 75 - Ж. П.". Развива доводи в касационната жалба и представена по делото молба. Претендира отмяна на решението в тази част, отмяна на РА и присъждане на разноски.

2. Втората е подадена от "ТОП ЧОЙС" ООД с ЕИК: *******, със седалище в гр. В. и адрес за кореспонденция: ул. "Ш." ..№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя си В. А. срещу частта от Решение № 2621 от 09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 99/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт / РА / № 031401688/05.09.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. В., в частта му, касаеща определени на жалбоподателя данъчни задължения по ЗДДС за периоди м. март до м. декември 2013 г. и начислени лихви върху същите в резултат на прието за незаконосъобразно упражнено от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури от ЕТ "ФОРЕСТ-А. А." с ЕИК: ***** и "ЛИН ИМПЕКС" ЕООД с ЕИК: *******. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В., чрез процесуалния представител юрк. Колева я оспорва в писмена молба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение, с които съответно е отменен ревизионния акт в една част, отхвърлена е жалбата на дружеството в друга част и са определени разноски. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд след подробно изследване на доказателствата по делото е приел, че по отношение доставчиците ЕТ "ФОРЕСТ-А. А." и "ЛИН ИМПЕКС" ЕООД отказът на приходните органи да признаят приспадането на данъчен кредит по процесните фактури е правилен и законосъобразен. По отношение доставките от ЕТ "Радина 75 - Ж. П." административният съд е констатирал, че към всяка една от фактурите, издадени от ЕТ "Радина 75- Ж. П.", е приложен опис към фактурата, както и приемо-предавателен протокол за съответното количество стоки, в който е посочено как е извършено плащането дали в брой или с отложено плащане. Към фактурите приложени в производството пред съда са приложени и фискални бонове за извършеното плащане. Счел е за неправилни и мотивите на РА, в които се твърди, че във фактурите издадени от дружеството за получател е посочено лицето В. Т.. Обсъдено е подробно и заключението на вещото лице, представените договори, свидетелски показания, което в крайна сметка е обосновало извода му за реалност на доставките от ЕТ "Радина 75 - Ж. П.", поради което е отменил РА в тази му част.

Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Правилно е разгледал разпоредбите на чл. чл. 6, ал. 1, респективно на чл. 9, 25, ал. 4 от ЗДДС. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно- техническа експертизи, както и свидетелските показания, е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" В.:

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на Съда в обжалваната част на решението, с която РА е отменен, относно непризнатите данъчни кредити по фактурите, издадени от ЕТ "Радина 75 - Ж. П.". Установено е от събраните в хода на съдебното и ревизионно производство писмени доказателства, както и от констатациите на вещото лице в заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че процесните фактури са отразени в счетоводствата на доставчика и ревизираното лице, както и осъщественото плащане по тях. Счетоводството на ревизираното лице също е водено редовно и аналитично в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти. Представени са доказателства относно изработването на дрехите, предмет на доставката, от "Борасса" ООД гр. В. по поръчка и дизайн на свидетелката Н. К. съгласно договор за изработка между тях, представен по преписката. Към процесните фактури са приложени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, както и опис по фактурите т. е. представени са доказателства за фактическото предаване на стоките, а видно и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза е проследено и тяхното последващо реализиране. Твърдяната липса на кадрова обезпеченост на предходния на прекия доставчик, изработил дрехите, или доказателства за вложени материали, не е достатъчно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, още повече, че на "Борасса" ООД гр. В. не е правена насрещна проверка, тъй като съгласно ревизионния доклад дружеството не е идентифицирано с ЕИК по БУЛСТАТ. По тези и подробните съображения на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, правилно РА е отменен в тази му част.

По касационната жалба на "ТОП ЧОЙС" ООД:

Жалбата е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал на изготвената по делото СТЕ по отношение на фактурите с предмет СМР, издадени от ЕТ "Форест - А. А.", от която е видно, че не е налице съответствие между документите по СМР, извършени от ЕТ "Форест" за обект магазин "Елитис", и откритите при огледа на място такива. Вещото лице в заключението си изрично е посочило, че е налице е несъответствие на строителните работи като видове и количества, отразени в Протокол № 1, и измерените на място. По отношение на стоките - перилни и почистващи препарати, доставяни от ЕТ "Форест - А. А." и "ЛИН ИМПЕКС" ЕООД неоснователни са доводите в касационната жалба, че описите към фактурите са достатъчни доказателства за фактическото - приемане - предаване на стоките. Фактурите и описите от "Лин импекс" ЕООД не са двустранно - подписани, проверка в счетоводството му не може да бъде извършена поради неоткриване на доставчика, няма каквито и да е други документи, придружаващи фактурите и доказващи приемо - предаването. По отношение подписаните описи към фактурите на ЕТ "Форест - А. А." първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно прехвърленото предприятие на търговеца, които са относими към спора и настоящата инстанция споделя и не намира за нужна да преповтаря. В допълнение може да се изтъкне и липсата на стокови/складови разписки, приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, удостоверяващи предаването на стоката на получателя. Решението на първоинстанционния съд и в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода на делото и предвид на факта, че само директора на Дирекция "ОДОП" е поискал присъждане на разноски на същия се дължат такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,