Решение № 6408 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 590/2014 г.

Решение № 6408 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 590/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Сандански, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1846 от 30.10.2013 г. постановено по адм. дело № 609 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не е предвидено задължените субекти да извършват специални дейности с цел обобщаване на конкретна информация или с цел създаване на конкретни отчети, каквото е поискано в настоящия случай. Счита, че представените документи за процесуално представителство на жалбоподателя не дават основание да се приеме, че е възникнало мандатно правоотношение и не съставляват надлежен писмен документ за платен адвокатски хонорар съгласно Закона за счетоводството (ЗСч). Отправил е искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Диан Костадинов да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Диан Костадинов Костадинов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 94-00-1421 от 11.07.2013 г. на кмета на община Сандански, с което е отказано предоставяне на достъп до информация по заявление с вх. № 94-00-1421 от 25.06.2013 г. от Диан Костадинов Костадинов и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като община Сандански е осъдена да заплати на Костадинов разноски в размер на 160, 00 лв. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № 94-00-1421 от 25.06.2013 г. Костадинов е поискал информация за всички служебни командировки, организирани от община Сандански за 2010 - 2012 г., с посочени дати, посетени места, цел, продължителност и разходи и информация за длъжността на придружаващите лица, ако е имало такива и разходите за командировка на тези лица. С оспореното решение кметът на община Сандански е отказал да предостави достъп до исканата информация по съображения, че не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Решението е съобщено на жалбоподателя на 15.07.2013 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и е мотивирано съобразно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. Приел е, че поисканата от жалбоподателя информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 11 от ЗДОИ, която се създава и съхранява от общинската администрация. Посочил е, че поисканата информация по т. 1 на заявлението не попада в предвидените в закона изключения, поради което няма основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Поисканата информация по т. 2 следва да бъде преценявана с оглед правилото на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, в случай че засяга интересите на трето лице. Поради това е приел, че оспореният отказ противоречи на материалния закон и неговата цел. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основана на представените по делото доказателства и при правилно приложение на действащата нормативна уредба. Административния съд правилно е приел, че кметът на община Сандански, като орган на изпълнителната власт в общината, има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 от ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя и да съдържа описание на исканата информация. Според съдържанието на заявлението по чл. 25 от ЗДОИ търсената от Костадинов обществена информация със заявление вх. № 94-00-1421 от 25.06.2013 г. е относно: т. 1 всички служебни командировки, организирани от община Сандански за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като се уточнят датите, посетените места, цел, продължителност и разходи за командировки, т. 2 информация за длъжността на придружаващите лица, ако е имало такива, включително и разходите за командировки на тези лица. Предвид естеството на исканата информация административният съд правилно е приел, че тя следва да се квалифицира като служебна обществена информация, създадена по повод дейността на общината, за която няма законови пречки да бъде предоставена на молителя. В друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на исканата информация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, поради което достъпът до нея е по реда на ЗДОИ. Липсват данни тя да е класифицирана информация или друга защитена тайна. Посочената информация не попада и в хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща ограничение за достъп. Поради това правилно административният съд е приел, че исканата информация следва да бъде предоставена. Действително в ЗДОИ не предвижда задължените субекти да създават конкретни отчети и за да се предостави исканата информация тя трябва да е налична. В случая обаче (ако служебни командировки през посочения в заявлението период са били организирани) исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи създадени и съхранявани от задължения субект. Поради това тя може да бъде предоставена без да се налага обработването и включването й в специално изготвен отчет, при спазване на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Предвид изложеното направеното в касационната жалба възражение за неправилност на решението се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението за неправилност на решението в частта досежно присъдените разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е налице представен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.07.2013 г., в който е отразено, че договореното между Костадинов и представляващия го адвокат възнаграждение от 450, 00 лв. е заплатено в брой. Посоченият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Съдът е уважил направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 144 от АПК и е присъдил адвокатско възнаграждения в минималния предвиден размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 43 от 8.06.2010 г.). Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение е правилно. Не са налице касационни основания водещи до неговата отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,