Решение № 400 от 24.6.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002100111/2024 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на В. Г. Н., действаща чрез пълномощник адв. Н. С. от АК – Бургас, за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 9170/2017 г. на РС - Бургас. Искането за отмяна се основава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с оплакване, че съдът е разгледал делото без участие на молителката, защото на същата не е било връчено нито едно от наличните по делото съобщения до нея, подписът под съобщенията за препис от исковата молба и от решението не били подписани от нея, становище от нейно име за признание на иска също не била подписана от нея, както и че е била лишена от възможност да участва в делото, защото въобще не е била призована за проведеното на 12.02.2018 г. открито съдебно заседание. Твърди узнаване за решението от получено от нея на 30.09.2023 г. съобщение от АГКК [населено място], приложено копие от същото към молбата. Моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане. В срока по чл. 306, ал.1 ГПК е депозиран отговор на молбата за отмяна от М. И. Н., в който са изложени съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на молбата за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 642 от 14.02.2024 г. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното по молбата за отмяна: Молителката В. Н. е ответник в производството по гр.д. 9170/2017 г. на РС – Бургас. Първостепенният съд не е изпратил призовка до ответницата за първото открито съдебно заседание на 12.02.2018 г., с разпореждането от 24.01.2018 г. за насрочване на делото, съдията докладчик е разпоредил призовка да бъде изпратена само на ищеца. По делото е проведено едно открито съдебно заседание – това на 12.02.2018 г., в присъствие само на ищеца, в което е прекратено съдебното дирене и съдът е обявил постановяване на решение при признание на иска, предвид становище от ответницата В. Н. - постъпило по делото от нейно име на 21.01.2018 г. С решението № 283/21.02.2018 г. по делото, въз основа на направено от ответницата признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, е признато за установено по отношение на В. Г. Н., че ищецът М. И. Н. притежава 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 1925 кв.м., УПИ *-* в кв.160 по плана на [населено място], [жк], зона Д, който имот понастоящем е с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. Няма данни срещу решението да е подавана въззивна жалба и е установено от съдия, че е влязло в сила на 26.04.2018 г., съгласно направено отбелязване по решението. За да бъде установено дали подписите, положени на двете съобщенията до В. Г. Н. по делото на РС-Бургас, и на становище от 23.01.2018 г., са положени от нея, съдът в настоящето производство е назначил съдебно – графологична експертиза. От приетото заключение на вещото лице И. С. по тази експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че подписите за „получател“ в разписката от 20.12.2017 г. за получено съобщение с дата 18.01.2018 г- с него е изпратен препис от исковата молба /находяща се на лист 18 по гр.д. 9170/2017 г. на РС - Бургас/, в разписката от 10.04.2018 г. за получено съобщение с дата 11.04.2018 г. - за връчване препис от решението /находяща се на лист 30 по гр.д. 9170/2017 г. на РС - Бургас/, и подписът, положен в края на становище вх. № 3338/23.01.2018 г. изходящо от името на В. Г. Н. за признание на иска / находящо се на л.20 по гр.д. 9170/2017 г. на РС – Бургас/, не са изпълнени от В. Г. Н. Настоящият състав, при преценката по чл.202 ГПК, кредитира заключението на вещото лице И. С. като пълно и компетентно, изготвено въз основа на сравнителен материал, който е приет по делото и не е оспорен. Категоричното заключение на вещото лице, че подписът на трите изследвани документа не е положен от В. Н., а от друго лице, е основано на сравнение както със свободно снети от вещото лице образци от подписа на молителката, така и с други полагани от нея подписи на други документи като сравнителен материал, вкл. и такъв с нотариално удостоверяване /на нотариален акт/, от които вещото лице установява, че подписът на молителката е устойчив-особено в началната и средна части, които дават идентификационната му съвкупност, и, макар да разкрива известно сходство, той се различава в общи и частни почеркови признаци от изследваните три подписа (двете разписки и на становището) по делото. По отношение на подписа на трите изследвани документа от книжата по делото, вещото лице сочи, че те са положени от различно лице, чрез имитация на графичните форми на подписа на В. Н., като имитаторът не е успял да наподоби в достатъчна степен проявленията на индивидуалния почерков стереотип на В. Н., а е проявил в рамките на част от елементите на подписите своя собствен стериотип, т.е. трите изследвани подписа са положени от едно и също лице /различно от молителката/, с привични за него движения, така, че да наподобява подписа на друго лице. Така установеното сочи, че молителката В. Н. не е била уведомена за делото и така е лишена от възможността да участва в него, с оглед на което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на РС-Бургас по делото. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл.303 и сл. ГПК представлява извънреден извън инстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5, предл. първо ГПК страната е лишена от възможност да участва в делото по причина допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, което нарушение при връчването в случая се установи. Молбата за отмяна се явява и подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК - от узнаване за решението по повод уведомление от АГКК от 15.09.2023 г., доколкото се установи, че съобщението за решението не е връчено на нея. Насрещната страна не е доказала, че молителката е узнала за решението на РС-Бургас преди датата на писмото от АГКК. Доводът на М. Н. и пълномощникът му, че адресът на връчване е постоянен адрес на В. Н., и същата, като не е плащала данък за имота 5 години назад, е знаела, че не е нейна собственост, е неотносим към допустимостта и основателността на молбата за отмяна, тъй като основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК не придава правна релевантност на подобни факти, а въвежда като основание за отмяна лишаването на страната от възможността да участва по делото, поради нарушаване на съответните правила по връчване на съдебни книжа, а в случая е безспорно установено, че такива не са били връчвани надлежно на ответницата. Следва да бъде отменено решението на РС-Бургас и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата по връчване на ответницата на препис от подадената от М. И. Н. искова молба. По разноските в настоящото производство следва да се произнесе съда по исковото производство, съгласно изхода на спора (т. 4 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: