Решение № 3490 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните против решение 10259 от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. 1148/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Р. М. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед ОСОС-026/20.05.2024 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Р. М. К., заемащ длъжност главен експерт, отдел Здравеопазване на животните в Областна дирекция по безопасност на храните София - област. За да постанови този резултат съдът констатира, че съгласно длъжностно разписание на ОДБХ СО, в сила от 10.04.2024г., общата численост на персонала в областната дирекция е 72 щатни бройки като за отдела, в който работи жалбоподателя са 26 щатни бройки, от които 4 щатни бройки са за длъжност главен експерт, заемани по служебно правоотношение, а съобразно поименното разписание на длъжностите, в сила от 10.04.2024г, една от щатните бройки за длъжност главен експерт в отдел Здравеопазване на животните е вакантна - чл.82а от ЗДСл до 12.09.2027г. Съдът се позовава на длъжностно разписание на ОДБХ СО, в сила от 17.05.2024г. и приема, че общата численост на персонала в областната дирекция е 72 щатни бройки; общата численост на персонала в отдел Здравеопазване на животните е 25 щатни бройки, от които 3 щатни бройки са за длъжност главен експерт, както и на поименното разписание на длъжностите от 05.08.2024г. съобразно, което в отдела има три щатни бройки за длъжност главен експерт, заемани по служебно правоотношение, една от които не е заета. При тези данни съдът прави извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Р. К.. Позовава се на приетото по делото експертно решение, от което е видно, че служителят е с 60 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност до 01.11.2024 г., както и на решението на СЕС по дело C-406/15 и приема, че в случая, разпоредбата на чл. 333 КТ не е спазена, поради което прави извод, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези съображения съдът стига до заключението за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи незаконосъобразност на същата. Служителят страда от заболяване, включено в чл. 1, т. 1 и 6 от Наредба 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. По несъмнен начин по делото е установено, че изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 вр. ал. 7 не е спазена. Законосъобразно съдът се позовава на решението на СЕС по дело C-406/15 и приема, че посочената закрила в случая е приложима и относно лицата, работещи по служебно правоотношение. Съдът излага подробни мотиви в тази насока, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК се споделят от настоящата инстанция. Освен това следва да се отбележи и че с приложените по делото длъжностни и поименни разписания на длъжностите, в сила преди и след прекратяване на служебното правоотношение на Р. К., по несъмнен начин е установено, че е налице намаляване на щатния брой на служителите, заемащи длъжността главен експерт, но една от щатните бройки е вакантна в т.ч. и два месеца след издаване на оспорената заповед. Следователно служителят е съкратен при наличие на свободна щатна бройка за длъжността главен експерт, което обосновава и противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Р. М. К. сумата 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,