Решение № 6979 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2015 г.

Решение № 6979 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8634/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и чл. 12, ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариална дейност /ЗННД/. Образувано е по жалба на Р. П. В. срещу заповед на министъра на правосъдието: Заповед № СД-05-122 от 25.06.2015 г., с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Г. И. А. класиран на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд - гр. Ш. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена без правно основание, допуснато е нарушение на чл. 12, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Конкретното възражение се изразява в това, че оспорената заповед се основава на Протокол № 9 от 11.06.2015 г. на комисия, назначена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на министъра на правосъдието, а съставът на тази комисия не е съобразен с изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗННД и на чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Според жалбоподателя, в нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗННД в състава на комисията е включен Б. И.-съдия от ВКС, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието. Предвид това се поддържа становище, че тази комисия не може да издава правно валидни актове. Прави се искане за обявяване на нищожността на оспорената заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби /чл. 146, т. 4 АПК/. Иска се и спиране на нейното изпълнение. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез упълномощени процесуални представители - юрисконсулти Д. и Д., оспорва жалбата в приложено становище. Твърди, че съставът на комисията, назначена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на министъра на правосъдието е определен в съответствие с предоставените му от закона правомощия. Оспорената заповед е издадена в съответствие с предвидения ред в Наредба № 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси и не страда от пороци, които да са основание за нейната отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. В съдебното заседание оспорват жалбата и искат да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни Й. О. С., Р. Д. Д.-И., Г. Х. В.-Ц., И. А. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. В писмени становища по делото адв. В. В., пълномощник на Х. И.-Т. и на М. И. А., оспорва жалбите и твърди, че законът не съдържа изискване представителят на министерство на правосъдието да е в трудовоправни отношения с това министерство. Претендира заплащането на разноски по делото. Заинтересованата страна Г. И. А. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище, според които нямало изрично изискване на законодателя представителят на МП, определен от министъра на правосъдието да бъде от състава на министерството. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Въз основа на събраните доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С. З. № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г., издадена от министъра на правосъдието /обн. "Д. в." бр. 16 от 27.02.2015 г./ на основание чл. 10, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗННД и във вр. с чл. 2 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г., е насрочен конкурс с писмен и устен изпит за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони, между които по т. 1.59. за съдебния район на Районен съд Ш. - 6 (шест) места. Определени са дата и място за провеждане на писмения изпит, начин, място и срок за подаване на документите за участие. На основание чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. министърът на правосъдието със своя Заповед № СД-05-23 от 10.03.2015 г е назначил комисия, която да извърши проверка за редовност на документите на кандидатите за участие в конкурса за заемане на вакантните места за нотариуси по съдебни райони. На основание чл. 5, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. и във връзка с доклад на Комисията за проверка редовността на документите, със Заповед № СД-05-49 от 15.04.2015 г. на министъра на правосъдието е одобрен окончателен списък на допуснатите до конкурса кандидати, изменена със Заповед № СД-05-51 от 16.04.2015 г. на министъра на правосъдието, досежно кандидата М. Я. Под номер 499 от Списъка, неразделна част от Заповед № СД-05-49 от 15.04.2015 г. е посочено името на жалбоподателя Р. В., който със Заявление № 94-Р-47 от 17.03.2015 г., е заявил участие в конкурса за Ш., В. П. и Нови пазар, видно от Списъка на кандидатите, допуснати до участие в устния изпит. По искане на заместник-министър на правосъдието във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието и на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г., председателят на Върховния касационен съд е определил за редовен чл. на конкурсната комисия за нотариуси - съдия Б. Д., а за резервен чл. - съдия Т. Г. На същото основание, на извънредно заседание на Съвета на нотариусите, проведено на 28.03.2015 г. е прието решение, с което за участие в конкурсната комисия са определени, както следва: К. К. и Л. Л. за основни членове и Д. А. и Д. И. за резервни членове. С. З. № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД и чл. 6 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г е назначена конкурсна комисия в състав: председател - Б. И., представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. - хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. - съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. - определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. - съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. - определени от Съвета на нотариусите. В заповедта са изброени правомощията на конкурсната комисия. В съответствие с чл. 6а от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. на министъра на правосъдието е предложен и утвърден от него Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, който е оповестен в сградата на Министерство на правосъдието и на интернет страницата му. На 15.05.2015 г. Комисията, определена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. на министъра на правосъдието е провела заседание след приключване оценяването на работите на всеки от кандидатите. В резултат на проверката е изготвен Протокол № 6/15.05.2015 г. с резултатите от писмения изпит, въпросник за устния изпит, списък на допуснатите до участие в него кандидати и график за провеждането му в периода 26-29.05.2015 г. Ж. Р. В. не е допуснат до класиране на основание чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. предвид получената от него оценка по-ниска от Добър 4.00 на устния изпит, а именно средноаритметична оценка Среден 3,40, което се установява от приложения в преписката Протокол за резултати от устния изпит от конкурса за нотариуси, проведен на 29.05.2015 г. и индивидуалните протоколи на всеки от членовете на конкурсната комисия. Съставен е Протокол № 9 от 11.06.2015 г. от комисията, определена със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г., с който е определен общият бал от двете оценки на допуснатите до участие в устния изпит и издържали го кандидати и е изготвен протокол за подреждането им, съгласно чл. 10, ал. 5 и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. С обжалваната по делото заповед № СД-05-122/25.06.2015 г. на министъра на правосъдието е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара Г. И. А., класиран на вакантното място за нотариус за съдебния район на Районен съд - гр. Ш. Предвид установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Релевираното в жалбата възражение касае състава на комисията, определена от министъра на правосъдието със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г и участието на Б. И. в нея, в качеството му на представител на Министерство на правосъдието. Не е спорно, че Б. И. към датата на издаването на Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г. от министъра на правосъдието и по времето на провеждане на конкурса, насрочен с негова Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г., е съдия във Върховния касационен съд. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗННД конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. С оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Б. И. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за участието му в комисията в посоченото качество. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /в ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. В относимата към спорната хипотеза редакция, действащата разпоредба не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието. С факта на посочването му от министъра на правосъдието, И. е станал ad hoc представител на тази институция. Сам по себе си фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, тоест все представители на съдебната власт, също не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен, не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра. Неоснователни са и възраженията на Въков, че определянето на И. за председател на комисията е в нарушение на чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗСВ. Предвид представените по делото доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства, участието му в конкурсната комисия не съответства на нито една от посочените хипотези от тези разпоредби. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон. При извършената съдебна проверка за законосъобразност на Заповед № СД-05-122 от 25.06.2015 г. на основанията, посочени в чл. 146 АПК, настоящият състав намира, че тя е валиден акт, издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Не се констатират нарушения на предписания от ЗННД ред за обявяване на конкурса. Същият е проведен при спазване на регламентираната в него и приложимата Наредба № 36 от 7.01.1998 г. процедура. Конкурсът е насрочен със заповед на компетентния орган - министър на правосъдието. Проведен е от конкурсна комисия, съгласно предписанието на чл. 8, 9 и 10 от Наредба № 36 от 7.01.1998 г. в съответствие с предложения в съответствие с чл. 6а от посочената наредба и утвърден от този министър Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, за който няма спор, че е оповестен по установения ред. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото разноските са в тежест на жалбоподателя. Такива се дължат на ответника и на страните, за които оспореният административен акт е благоприятен, съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. От ответника и заинтересованите страни Х. С. И.-Т. и М. И. А. своевременно са направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора и чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, исканията са основателни. На ответника следва да се присъди сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На всяка от заинтересованите страни се следва присъждане на доказаните и платени разноски съобразно представените договори за правна защита и съдействие и доказателствата за това. Предвид всичко изложено по-горе и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 АПК и чл. 143, ал. 3 и 4 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,