Решение № 3289 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2020 г.

Решение № 3289 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я. Кънчева срещу решение № 460 от 27.01.2020 г. по адм. дело № 117 по описа за 2019 г. на Административен съд - Велико Търново. С него по жалба на [фирма] е отменена негова заповед № 03-РД/148 от 30.01.2019 г. относно отказ да бъде финансирано заявление за подпомагане на дружеството с ИД № 04/04/1/0.9.0833 по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение. С постъпила молба от 13.10.2020 г. процесуалния представител изразява желание делото да се гледа в негово отсъствие, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата като неоснователна чрез адв. К. Костадинов и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020 г., фактура № 38 от 24.02.2020 г. по този договор, издадена от [фирма] и платежно нареждане от 24.02.2020 г. за платен адвокатски хонорар.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 03-РД/148 от 30.01.2019 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" относно отказ да бъде финансирано заявление за подпомагане на дружеството с ИД № 04/04/1/0.9.0833 по подмярка ". 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

От фактическа страна в мотивите си съдът е посочил, че със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните е обявен прием по заявления по посочената подмярка 4. 1 от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г. Периодът на приема е от 26.10.2016 г. до 7.12.2016 г., а бюджетът е 237 милиони евро или 463 524 600 лв. Със заявление за подпомагане на дружеството с ИД № 04/04/1/0.9.0833 е поискано такова за инвестиция с предмет "Инсталация за производство на биогаз и ТЕЦ на биогаз в ПИ 000159 по КВС за землището на [населено място]". Стойността на проекта е 1 259 521. 77 лв., а исканото подпомагане е в размер на 629 760. 89 лв., т. е. в размер на 50 % от нея. При подаването му са попълнени конкретно посочените точки от него относно критериите, отбелязани в раздел ІХ "Критерии за оценка" и се претендират такива за оценяване в размер на 64 броя. При предварителната оценка на проекта от контролния орган той получава 54 точки, като не са признати заявените 10 точки по т. 8. 3 от заявлението "Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради, помещения или друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях". Съображението е, че проектът предвижва СМР, представляващи изграждане на бетонов резервоар за съхранение на генерирана тор, която ще се използва като суровина за производство на биогаз, предназначена за отопление и електричество в стопанството. Също така е посочено, че описаните активи са класифицирани като "помещения за инсталации за отопление", които са извън обхвата на относимите към критерия инвестиционни разходи. Те са публикувани на страницата на ДФ "Земеделие, а именно "Насоки за прилагане на критерии за оценка по подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020 г. и "Допълнителни разяснения по условия за предоставяне на финансова помощ във връзка с обявен период на прием на заявления за подпомагане от 26.10.2016 г. до 7.12.2016 г.". При окончателното разглеждане на заявлението не са признати още 7 броя точки по критерия 9. 1 - Проекти с инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда и/или инвестиции, осигуряващи съответствие на стопанството с изискванията на стандартите на ЕС. Така окончателният размер на точките на проекта е определен на 47 и е постановен административния акт, който е бил предмет на съдебен контрол от административния съд.

По делото не е бил спорен факта, че след извършване на проверките по чл. 37, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. в нисходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки се установява, че наличният бюджет, определен с посочената заповед от 4.10.2016 г. е достатъчен за финансиране по заявленията за подпомагане за получилите при класирането най-малко 55 точки по критериите за подбор.

Така в мотивите си съдът точно е отграничил основните два спорни момента, а именно

• дали проектът представлява инвестиция за строителство или обновяване на сгради, помещения или друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях, т. е. дали е налице съответствие на проекта с т. 8. 3 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., и

• дали проектът представлява инвестиция осигуряваща опазване на компонентите на околната среда и/или инвестиция, осигуряваща съответствие на стопанството с изискванията и стандартите на ЕС, т. е. дали е налице съответствие на проекта с т. 9. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" по мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Административният съд е обосновал извод, че актът е издаден от компетентен орган, в изискващата се писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но, че същият е материално незаконосъобразен.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е правилен, съответства на събраните доказателства относно правнорелевантните факти по спора, включително и на доказателствените средства - съдебно-техническа (стр. 102 от съд. досие) и съдебно-счетоводна (стр. 126 от съд. досие) експертизи. Първата е назначена по повод доказателствено искане от страна на оспорващия, а втората по такова искане от процесуалния представител на административния орган, постановил оспорения акт.

За да се обоснове съдът подробно е обсъдил спорните критерии по т. 8. 3 и 9. 1 от посоченото Приложение № 7 и "Насоки за прилагане на критерии за оценка по подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020 г. " (стр. 43 от съд. досие) и писмо рег. № 10-257 от 15.03.3017 г. на министъра на земеделието до изп. директор на ДФ "Земеделие" (вх. № 02-0400/490 от 16.03.2017 г., стр. 53) относно прилагане на критерии за оценка на проекти от подмярка 4. 1 от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г., по повод запитвания във връзка с критерий за оценка по т. 8. 3 от Приложение № 7. Следва да се посочи, че тези "Насоки за прилагане на критерии... " са утвърдени от Управляващия орган и са дадени указания, за да бъде осъществено прецизиране и унифицирането им при прилагането на критериите за подбор по посоченото Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., и са задължителни за ДФ "Земеделие" по силата на нотифицираната ПРСР за посочения период, по което няма спор. Съгласно тях, точки или предимство по критерии по т. 8. 3 получават заявления за подпомагане, в които над 65 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта са свързани със строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост и/или съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях. Според касационния жалбоподател при анализа на приложената от него в административното производство т. 8. 3 от страна на съда, последният не е отчел, че допустимите инвестиционни разходи по проекта за складови помещения, силози, сгради за отглеждане на животни, оранжерии и другите такива следва да се използват и да са пряко свързани с производството, съхранението и/или подготовката на селскостопанската продукция за продажба. Според него съдът неправилно е кредитирал заключенията по двете посочени по-горе категории съдебни експертизи, понеже същите са оспорени от неговия процесуален представител. От протокола на проведеното открито съдебно заседание от 26.06.2019 г. е видно, че процесуалния представител е направил оспорване, като е поискал назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Позовал се на идентичност на спора с този разяснен във въпрос № 44 и отговор по него към Допълнителни разяснения по условията за предоставяне на финансова помощ. Съдът е уважил искането и е назначил посочения вид съдебна експертиза и в мотивите си подробно е обсъдил това уточнение, като е направил извод за липсата на идентичност между процесния спор, т. е. между предмета на инвестиционния проект и "помещения за инсталации за отопление", предмет на посочения въпрос и отговор, и на обхвата на обсъждания критерий. Твърденията за допуснати процесуални нарушения от страна на съда са неоснователни, както и тези, че съдът безкритично е кредитирал заключенията без да обоснове пряката свързаност на инвестицията с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба. Съдебният експерт изрично е посочил, че "инвестицията е свързана с изграждане на нови сгради, нови бетонови съоръжения, трайно прикрепени към терена или подземно изградени, както и монтаж на съоръжения в тях, като след въвеждането му в експлоатация този обект ще изпълнява основното си предназначение - използване на селскостопански отпадъци, получени от свинефермата за производство на електроенергия и производство на топлинна енергия, необходими на търговското дружество. Това ще доведе и до намаляване на емисиите на парникови газове, оползотворяване на торната маса след преминаване на ферментационния процес и отделяне на газовете, и по-лесното усвояване в почвите, които се използват за наторяване, което оказва благоприятно влияние върху въздуха и почвите на околната среда". От заключенията по двете експертизи се установява наличието на изискванията, че инвестиционните разходи по проекта следва да са във връзка със строителство, като то представлява изграждане на цялостно съоръжение, свързано е с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, на отсъствието на които последни изисквания акцентира касаторът в тази част на спора, и че разходите са над 65 % от допустимите инвестиционни разходи. Съдът правилно и обосновано, при съобразяване със събраните доказателства и доказателствени средства е извел извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт по повод доказване наличието на предпоставките по т. 8. 3 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.

По повод оценката по другия спорен критерии по т. 9. 1 от посоченото приложение административният съд е приел, че административният орган неправилно се е позовал буквално на "Насоки за прилагане на критерии за оценка по подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020 г.", в които е посочено, че инвестиционните разходи по проекта свързани с опазване на компонентите на околната среда са инвестициите изброени в Списък на инвестиции, свързани с опазване на околната среда, съобразен с "Екологична оценка на ПРСР 2014-2020 г." и "Споразумение за партньорство на РБългария, очертаващо помощта на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.". Този списък на инвестиции, свързани с опазване на околната среда съдържа следните позиции:

• изграждане на безопасни съоръжения за съхранение на оборска тор и такива за съхранение на ПРЗ;

• инсталации за пречистване на отпадъчни води в производството и маркетинга;

• инсталации, използващи биомаса за производство на енергия за собствено потребление, които водят до намаляване на емисиите, съгласно Регламент 2015/1189 на Комисията за прилагане на Директива 2009/125 на ЕП и Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво. Пояснено е, че от обхвата на последния са изключени котлите от недървесна биомаса, съглано чл. 1, т. 2, б. "г" от него.

Административният съд е приел, че "Насоките за прилагане на критериите за оценка по подмярка 4. 1 от ПРСР 2014-2020 г. " са в противоречие с Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на мярка 4. 1. В нейната разпоредба на чл. 30 са посочени приоритетните за подпомагане проекти, като в т. 5 са проекти с инвестиции, свързани с опазване на околната среда, включително технологии, водещи до намаляване на емисиите и/или постигане на стандартите на ЕС. Както беше посочено по-горе в тези "Насоки за прилагане на критериите... " са включени само три вида инвестиции, изброени в Списък на инвестиции и представляващи част от тях, и според съда при съобразяване с процесния проект, който неправилно е приет като проект за изграждане на помещения за инсталация на отопление, а същият е за строителство на съоръжение за производство на енергия, приложим се явява подзаконовия нормативен акт от пи-висока степен, а именно Наредба № 9 от 21.03.2015 г., чл. 30 от нея. Касационното възражение в тази част на спора е по повод отсъствието на изискващите се според същите тези "Насоки за прилагане на критерии... " доказателства, конкретно изброени и в касационната жалба и относно игнориране на тези задължителни за ДФ "Земеделие" указания, дадени от Управляващия орган. От представената административна преписка, а това е посочено и от съдебния експерт по съдебно-счетоводната експертиза е видно, че в административното производство е представено Становище относно влиянието на заложените инвестиции в проект "Инсталация за производство на биогаз и ТЕЦ на биогаз в ПИ 000159 по КВС", в което е посочено, че Инсталацията за производство на биогаз и ТЕЦ на биогаз, включваща дейности по СМР и оборудване са свързани с опазване на компонентите на околната среда, издадена от инж. С. Георгиева. Представено е и решение по оценка на въздействието на околната среда № ВТ-1-1/2015 г. на директора на РИОСВ-Велико Търново, както и Декларация за съответствие на производителя Camda New Energy Equipment Co LTD за съответствие на инвестицията с Регламент (ЕС) 2015/1189. По повод на така представените доказателства и с оглед на събраните доказателствени средства, заключенията по двете експертизи, следва да се посочи, че изброените такива в касационната жалба се явяват задължителни за административния орган, което по делото не се оспорва. Също така, те са приети за годни доказателства от Управляващия орган чрез издадените от него "Насоки за прилагане на критерии... ", които по естеството си нямат характер на нормативен акт и се явяват задължителни само за прилагащия разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. административен орган, но и само, за да бъде осъществено прецизиране при прилагането на критериите за подбор по посоченото Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и излагане на мотиви в актовете, които издава този орган. Правилно съдът е приел, че чрез посочения Списък на инвестициите се ограничава без посочване на основания за това кръгът на инвестициите, след като конкретно в процесния спор чрез цитираните по-горе писмени доказателства и от изслушаното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се доказват предпоставките по т. 9. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Налице е и съответствие с изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 5 от нея, за да се ползва заявителят от даването на приоритет при осъществяване на преценката за неговия инвестиционен проект. Приемането на тезата на касатора за недоказване на материалноправните предпоставки за финансиране по посочената разпоредба само чрез посочените в "Насоките за прилагане на критериите... " видове документи ограничава правото на защита и обезсмисля провеждането на съдебното производство по контрол върху издаваните актове по приложение на Наредбата във връзка с подадени заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 към мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г. Заявителят е проявил процесуална активност в административното производство, а също и в съдебното производство, за да реализира правото си на финансово подпомагане, което не следва да бъде ограничавано на формално основание, когато то е обосновано чрез въвеждане на изисквания, които не се яват законово дефинирани или немотивирани. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По отношение на направеното с касационната жалба възражение относно решението в частта, с която касационния жалбоподател като административен орган е осъден да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, настоящият съдебен състав намира, че същият е следвало след като е реализирал процесуалното си право да иска изменение на съдебния акт по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, да оспори постановеното определение № 98 от 9.03.2019 г. от съда по реда на чл. 229 и сл. от АПК. За точност следва да се посочи, че възражението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК не задължава съда да се произнесе по съображенията и начина, изложени в него.

При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 10 593. 13 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, реално осъществени с оглед представените по делото доказателства. Направеното възражение за неговата прекомерност от процесуалния представител в съдебно заседание и в касационната жалба е неоснователно, понеже делото се отличава с фактическа и правна сложност. Преценката за това не се основава на това дали защитеният интерес е материален или не.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение