Решение № 454 от 6.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2318/2011 г.

Решение № 454 от 6.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2318/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат Х. И. П. в качеството му на пълномощник на подсъдимия Н. Т. Т. срещу решение № 125 от 15.07.2010 г. по внохд № 145 по описа за 2011 г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се сочи, че въззивното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1. и т. 2 от НПК. Изтъква се, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като не е получил препис от обвинителния акт и не е призоваван редовно за разглеждане на делото. Правната квалификация на деянието се атакува с аргумент за малозначителност на деянието поради липсата на настъпили общественоопасни последици. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за ново разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата. Прокурорът пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр. Ямбол с присъда № 63 от 12.05.2011 г. по нохд № 199/2011 г. признал подсъдимите Н. Т. Т. и И. В. М. за виновни в това, че на 04.12.2010 г., действайки като съучастници - първият като извършител, а втората като подбудител, предложили облага - сумата 20 лева на длъжностното лице Г. Б. - мл. автоконтрольор в РПУ - гр. Елхово, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП и Кодекса за застраховането, поради което и на основание чл. 304, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, поради което наложил на всеки от подсъдимите наказание шест месеца лишаване от свобода, отлагайки изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Апелативният съд в гр. Бургас, наказателно отделение, с решение № 125/15.07.2010 г. по внохд № 145/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: На първо място няма данни, които да подкрепят оплакването за съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на обвинителния акт и призоваването на подсъдимия. Производството срещу жалбоподателя протекло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК. Съдът установил, че двамата подсъдими се намират извън пределите на Република България и местоживеенето им е неизвестно, след което решил, че делото може да се разгледа в тяхно отсъствие без да се попречи на разкриване на обективната истина. Защитата не оспорва процесуалната допустимост на тази задочна процедура и не навежда доводи срещу нейната допустимост. Отсъствието на подсъдимите прави обективно невъзможно връчването на обвинителен акт и призовка за съдебно заседание, което би представлявало съществено процесуално нарушение, но само извън хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК. Очевидно в настоящия случай посочените отклонения са част от легална процедура, поради което не могат да се ценят като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. На второ място жалбата е неоснователна поради неубедителност на доводите за явна малозначителност на деянието. Това възражение е било обект на обсъждане от двете предходни инстанции, които са го отхвърлил с мотиви, кореспондиращи с чл. 9, ал. 2 от НК. Както е добре известно съдебната практика и доктрината се обединяват в разбирането, че малозначителността на деянието е обусловена от констатацията, че то не е общественоопасно поради невъзможност да упражни значимо за наказателното право отрицателно въздействие върху обществените отношения Малозначителността може да се изрази в пълна липса на обществена опасност или в явно незначителното й проявление. По отношение на извършеното от жалбоподателя деяние са неприложими и двете хипотези. Настоящият състав не споделя оценката на касатора за малозначително и формално въздействие на деянието върху дейността на държавните органи поради липсата на трайни вредни последици. Престъплението по чл. 304 от НК е насочено срещу обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на държавния и обществен апарат. Престъпният резултат може да се изрази както в материални, така и в нематериални /включително несъставомерни/ вредни последици или в създаването на възможност за настъпването им. В конкретния случай действията на подсъдимия са уязвили създадения нормативен ред за контрол на движението по пътищата, включвайки се в практиките за корупционен натиск върху длъжностните лица, натоварени с осъществяването му. Размерът на подкупа не води до противния извод, тъй като масовостта на допусканите нарушения по ЗДвП разширява риска за намаляване на превантивния и поправителен потенциал на разпоредбите му на фона на тежките последици от пътно-транспортните произшествия чрез избягване на административно санкциониране срещу неголеми суми. Извършеното деяние е общественоопасно и не може да се квалифицира като малозначително. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,