Решение № 5056 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2015 г.

Решение № 5056 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6393/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 717/7.04.2015 г., постановено по административно дело № 16/2015 г., Административен съд - П. е: 1) отменил решение № РД-431 от 18.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., с което е потвърдено разпореждане № 4702104476 /ПР-1312/ от 26.08.2014 г. на ръководителя на ПО (пенсионното осигуряване) при ТП на НОИ - П.; 2) осъдил ТП на НОИ - П. да заплати на П. И. Д. от гр. Х. деловодни разноски в размер на 350 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на П. И. Д. и потвърждаване на решението на директора на ТП на НОИ - П., като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация П. И. Д. от гр. Х. писмено възразява срещу касационната жалба чрез пълномощника си адв. Божинов, като изразява становище, че оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, и моли да й бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С разпореждане № 78/1.06.2001 г. е отпусната пожизнено, считано от 10.05.2001 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на П. И. Д. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при зачетен осигурителен стаж от II-ра категория труд - 15 години и 20 дни и от III-та категория труд - 20 години, 10 месеца и 3 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият размер на стажа при превръщането в III-та категория възлиза на 39 години, 7 месеца и 28 дни. През годините на получаването й размерът на пенсията неколкократно е осъвременяван и увеличаван. С процесното разпореждане от 26.08.2014 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждането от 1.06.2001 г. за отпускане на ЛПОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО на Дишкелова, и всички последващи го, като вместо това й е отпусната от 14.09.2010 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с определяне на размера на пенсията въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход, при изчисляването на който участва осигурителен стаж само от трета категория труд 30 години, 4 месеца и 26 дни. Разпореждането е обжалвано от Дишкелова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като при осъщественият административен контрол жалбата й е оставена без уважение от директора на ТП на НОИ - П.. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - П., първоинстанционният съд е възприел тезата на Дишкелова, че липсата на пенсионното досие не фигурира сред посочените хипотези на чл. 99, ал. 1 от КСО и административният орган неправилно е тълкувал тези разпоредби разширително, като е приложил чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съдът е приел и че липсата на оригиналната пенсионна преписка на лицето освобождава Дишкелова от задължението й да удостовери наличието на зачетените й стаж и доход, по които е отпусната и изплащана пенсията й, и че това е пречка за пенсионния орган да преразгледа основателността на тази пенсия. Въз основа на изложеното съдът е формулирал извод за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ - П. и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, поради което е уважил сезиралата го жалба. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените пред него актове. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него против решението на директора на ТП на НОИ - П. е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). При инвентаризация в архивохранилището на ТП на НОИ - П. е установено, че в него не се съхранява пенсионно досие на името на Дишкелова, поради което пенсионният орган е изискал от нея да представи оригиналните документи за осигурителен доход и осигурителен стаж, използвани при отпускането на пенсията й. Документи не са били представени, което е наложило извършването на проверки при осигурителите по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на данните в запазените разплащателни ведомости осигурителите са издали нови удостоверения за осигурителен стаж и доход. Липсват обаче доказателства, удостоверяващи зачетения при отпускането на пенсията й през 2001 г. осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност над 15 години. Наличните документи въобще не удостоверяват осигурителен стаж от втора категория труд, а само такъв от трета, и то с по-малка от признатата преди обща продължителност, от което личи, че ЛПОСВ на Дишкелова е отпусната неправилно поради липса на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - т.е. налице е хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. В развилото се административно производство за Дишкелова е съществувала възможността да докаже целия си стаж и доход, като представи издадени от осигурителите документи. Към датата на издаването на разпореждане № 78/1.06.2001 г. не са били налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст през 2001 г. е била отпусната неправилно, което съставлява основание за прилагане на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО (в този смисъл е и актуалната практика на шесто отделение на Върховния административен съд - решение № 2686 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 6395/2015 г., VI о., решение № 13958 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 3045/2015 г., VI о., решение № 10491 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 1609/2015 г., VI о., решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. дело № 5238/2013 г., VI о., и др.). Неотносими към спорния предмет са развитите съображения от повереника на ответницата по касация във връзка с унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му. Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и се ползват с придадената им от чл. 347 от Кодекса на труда официална удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение). В разглеждания случай в хода на административното производство осигурителите и техните правоприемници са издали документи, удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход съгласно ведомостите. Истинността и верността на представените документи и удостоверените в тях обстоятелства не е оборена, а трудовата книжка не е представена от лицето. Поради това причините за неправилното отпускане на пенсията (издаването на документи с невярно съдържание от осигурителите, грешки на длъжностни лица на НОИ или други) са неотносими към спора за законосъобразност на процесните административни актове. Извън предмета на спора са и доводите във връзка с прилагането на чл. 114 от КСО, добросъвестността на пенсионера и наличието на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи и, че възражението на процесуалния представител на касационната ответница, че лицето, което е издало разпореждането от 26.08.2014 г., е подписало и касационната жалба в качеството си на изпълняващо длъжността директор на ТП на НОИ - П., и позоваването в тази връзка на тълкувателно решение на ВАС № 4/2004 г., са несъстоятелни, като очевидно са резултат от някакво правнотехническо смешение. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на П. И. Д. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната претенция на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лв. за осъщественото процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция, а доколкото касаторът не е бил представляван в това производство от юрисконсулт, в полза на ТП на НОИ - П. също не се следва да се присъжда претендираното от директора й юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,