Решение № 8859 от 26.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4816/2021 г.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Бургас против решение 445/23.03.2021 година, постановено по административно дело 2450/2020 година по описа на Административен съд Бургас, с което съдът е отменил Решение Ц1040-02-133/10.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-02-00819420/02.10.2020 г. на контролен орган в ТП на НОИ Бургас и е осъдил ТП на НОИ Бургас да заплати на Т. Испирова сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева разноски по делото.

В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на цитираните разпоредби на КСО и Наредба 3/29.01.1999 г. и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и отхвърляне на подадената жалба срещу Решение Ц1040-02-133/10.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас като неоснователна и недоказана.

Ответника по касация - Т. Испирова от гр. Айтос, чрез пълномощника адв. И. Иванов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение 445/23.03.2021 година, по административно дело 2906/2019 година Административен съд - Бургас е отменил Решение Ц1040-02-133/10.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-02-00819420/02.10.2020 г. на контролен орган в ТП на НОИ Бургас.

Въз основа на резултатите от извършена проверка и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност е съставен Констативен протокол КП-5-02-00819414/02.10.2020 г. и са издадени Задължителни предписания ЗД-1-02-00819420/02.10.2020г., връчени на Испирова на същата дата. С посочените предписания на Т. Испирова от гр. Айтос е разпоредено:

1. Да се подадат в ТД на НАП коригиращи данни с декларация обр. 1 към Регистъра на осигурените лица на НОИ за самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин Т. Испирова, както следва: за месец 12-2018 г. в т. 16.1 - 2 дни, в т. 16.2 - 0 дни, в т. 16.3 - 16 дни при осигурителен доход 38, 89 лв., код 13; за месец 01-2019 г. в т. 16.3 - 22 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 02-2019 г. в т. 16.3 - 20 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 03-2019 г. в т. 16.3 - 20 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 04-2019 г. в т. 16.3 - 20 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 05-2019 г. в т. 16.3 - 20 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 06-2019 г. в т. 16.3 - 20 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 07-2019 г. в т. 16.3 - 23 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13; за месец 08-2019 г. в т. 16.1 - 0 дни, в т. 16.2 - 8 дни, в т. 16.3 - 14 дни при осигурителен доход 0, 00 лв., код 13.

1. Да подаде в ТД на НАП за самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин Т. Испирова "декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКД-5, като се посочи прекъсване на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2019 г.

1. Да се подадат в ТД на НАП заличаващи данни с декларация обр. 1 към Регистъра на осигурените лица на НОИ за самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин Т. Испирова за месец 10, месец 11, месец 12-2019 г. и месец 01, месец 02, месец 03, месец 04, месец 05, месец 06, месец 07 и месец 08 - 2020 г.

В задължителните предписания са посочени и мотивите за тяхното постановяване - по т. 1 - поради това, че са некоректни и по т. 2 и т. 3 - поради това, че лицето не е извършило пререгистрация за стопанската 2019 г. -2020 г. в срока до 15.06.2020 г., поради което от 01.10.2019 г. е загубило статута си на земеделски стопанин и от посочената дата не е осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 2 от КСО.

Предписанията са обжалвани пред директорът на ТП на НОИ гр. Бургас, който с Решение 1040-02-133/10.11.2020 г. ги е оставил в сила. Това решение на свой ред е обжалвано от Испирова пред Административен съд Бургас.

Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е преценил за неправилен и незаконосъобразен извода на административния орган, че жалбоподателката е загубила качеството си на земеделски производител. Първата инстанция е счела, че в случая е налице неизпълнение на указаното в чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 задължение, но при тази хипотеза земеделският стопанин губи само правата си по чл. 6 да кандидатства и да получава финансово подпомагане по съответните схеми и мерки от Европейските земеделски фондове чрез ДФ "Земеделие" или средства от централния бюджет за държавни помощи; да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието; да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОДЗ; да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието; да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 ЗСБТ и на чл. 10а ЗПЗП. Посочено е, че съгласно чл. 11, ал. 6 от Наредбата при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция "Земеделие", за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка, като за неизпълнението на това задължение санкция не е предвидена. В хода на административното производство и на съдебното оспорване не са ангажирани доказателства, които да удостоверят, че жалбоподателката е отписана от регистъра на земеделските производители. Според съда неправилно в оспорения административен акт е прието, че земеделски производител без подновена регистрация в Областна дирекция "Земеделие", в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба 3 губи правата си на земеделски стопанин, независимо, че не е прекратил дейността на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ и няма нормативно основание за осигуряване, тъй като според легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистриран земеделски производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по установения ред.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно е че ответницата по касация е самоосигуряващо се лице- земеделски стопанин, осигуряващо се от 20.08.2018 г. за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Доказателствата по делото сочат, че от 05.12.2018 г. Т. Испирова е ползвала болнични поради бременност и раждане. На 19.04.2019 г. Испирова е представила болнични листи за бременност и раждане от 05.12.2018 г. до 18.04.2019 г., подала е до директора на ТП на НОИ - Бургас заявление декларация по чл. 50 и чл. 51 от КСО от 19.04.2019 г. до 18.01.2020 г. и заявление декларация по чл. 53 от КСО от 19.01.2020 г. Представила е регистрационна карта на земеделски стопанин с последна регистрация - 31.01.2019 г. за стопанската 2018-2019 г. След извършена проверка на осигурителния статус на Испирова, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КП-5-02-00819414/02.10.2020 г., контролен орган на ТП на НОИ гр. Бургас е преценил, че предвид обстоятелството, че лицето не е извършило пререгистрация за стопанската 2019 2020 г. в срок до 15.06.2020 г., поради което същото е загубило правото си на земеделски стопанин от 01.10.2019 г. и не е осигурено лице, поради което няма право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 години.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По силата на чл. 50, ал. 8 и чл. 53, ал. 5 от КСО самоосигуряващите се лица, каквото безспорно е земеделския стопанин, имат право на парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, ако отговарят на условията по респ. чл. 48а и чл. 52а от КСО. Ответницата по касация не е придобила съответното осигурително право към момента на настъпване на осигурителния риск, поради факта, че е нямала изискуеми 12 месеца осигурителен стаж, като това право на парично обезщетение е налице след придобиване на изискуемия осигурителен стаж. Видно от доказателствата по делото по отношение на Испирова предпоставката за наличие на 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за осигурения социален риск общо заболяване и майчинство е настъпила на 21.08.2019 г. Прекъсването на трудовата дейност е основна предпоставка за правото на самоосигуряващите се лица на обезщетения. В тези случаи обективно самоосигуряващото се лице временно прекъсва трудовата/търговската си дейност, като отглеждането на малко дете лишава фактически майката от възможност да полага труд на земеделски производител, като функцията на получаваното през тези периоди обезщетение е да замества възнаграждението, което тя би получила, ако не е настъпило осигурителното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Наредбата) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО, сред които попадат и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Включените в персоналния обхват на нормата лица са длъжни да се регистрират чрез подаване на декларация по утвърден от управителя на НОИ образец в териториалното поделение на НОИ в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност. Прекъсването, възобновяването и прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до териториалното поделение на Националния осигурителен институт и подписана от осигурения в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството. С § 2, т. 1 от ПМС 332 от 30.12.2009 г., за изменение и допълнение на цитираната Наредба в ал. 2 на чл. 1 е добавено изречение последно, съгласно което декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО, включващи времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение. С оглед посоченото обстоятелство предписанията в частта им по т. 2, с която е указано на самоосигуряващото се лице да подаде "декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" - обр. ОКД-5, като се посочи прекъсване на дейността като земеделски стопанин, считано от 01.10.2019 г., е незаконосъобразно като директно противоречащо на чл. 1, ал. 2, изр. второ от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице ежегодно да подава информация в съответната общинска служба или областна дирекция "Земеделие" за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 в срока и по реда на чл. 5, ал. 3. При неизпълнение на това задължение санкцията е единствено загуба на правата по чл. 6, но не и прекратяване на дейност и служебно отписване от регистъра. Ако се пропусне срокът за пререгистрация земеделския производител губи възможността да се ползва от правата си по чл. 6 от Наредба 3. Разпоредбата на чл. 11, ал. 6 от Наредба 3 сочи, че при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на Областна дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. По делото е установено, че не е подавана и декларация за прекратяване на дейност като земеделски производител, респ. доказателства Испирова да е отписана от регистъра на земеделските производители липсват.

Съгласно чл. 5, ал. 3, изречение последно от Наредба 3 въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност. Регистрационната карта на Испирова последно е била заверена на 31.01.2019 г. и е със срок на действие до 15.06.2020 г., а не както е възприел административия орган( и съдът) до 30.09.2019 г. За периода до 15.06.2020 г. лицето е с права на регистриран земеделски производител и като осигурено лице дължи осигурителни вноски. От приложената по делото справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. се установява, че жалбоподателката е внасяла дължимите осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. (така е приел съдът, но в справката на л. 44 виждам предимно 0.00, а и тя не е длъжна).

Регистрацията се установява с вписването в регистъра. В процесния случай не са представени доказателства за отписване на Испирова от регистъра на земеделските стопани. Установима е разликата между отписването от регистъра на лицето при прекратяване на дейността му (вкл. в хипотезата на служебно отписване от регистъра, уредена в чл. 11, ал. 8 от наредба 3 преди отмяната ѝ през 2011 г.), предполагащо по дефиниция траен характер и водещо до връщане на регистрационната карта и анкетните карти, и незаверяването на регистрационната карта ( предвидена с допълнението на чл. 11, ал. 7 през 2013 г.), свързано с временно прекъсване на дейността, при което същите не се връщат. С оглед тази разлика изложените в касационната жалба доводи, относно наличието на еднакъв правен ефект, изразяващ се във възможността в двата случая за нова регистрация през следващата стопанска година, които формално са правилни, не водят до извод за идентичност на правните последици на прекъсването и прекратяването. ВАС нееднократно е посочвал, макар и при частично различна правна уредба, че земеделският стопани (преди промяната на наредбата производител) не губи това си качество при неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 1б и ал. 2, освен ако не са налице предпоставките за отписване от регистъра в съответствие с чл. 11, ал. 6 от Наредба 3. /в този смисъл Решение 14944 от 16.11.2011 г. по адм. д. 6905/2011 г., VІ отд. на ВАС; Решение 8265 от 10.06.2011 г. по адм. д. 12949/2010 г., ІV отд. на ВАС/.

Извършването на изискуемата заверка, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 6 във вр. с ал. 3 от Наредба 3, е необходима предпоставка за упражняване на лимитативно изброените права по чл. 6. Неподаването на анкетна карта с формуляр и произтичащото от него незаверяването на регистрационната карта на земеделския производител са свързани единствено с невъзможността за надлежното упражняване на посочените права, което е с временен характер до извършване на заверката за следващата стопанска година, и не е основание след изтичане на срока за регистрация майката да се счита за неосигурено лице. От 21.08.2019 г. условията за изплащане на обезщетение за майчинство и отглеждане на малко дете са били налице за Испирова. Същественото обстоятелство в процесния случай е, че с неподаването на анкетна карта с формуляр и незаверяването на регистрационната карта на земеделския производител не се погасява вече придобитото право за получаване на обезщетение за майчинство и отглеждане на малко дете, което ответницата по касация е упражнявала през процесния период по т. 3 от задължителните предписания. В този смисъл е и практиката на ВАС, постановена при сходни случаи - Решение 14509 от 24.11.2020 г. по адм. д. 6850/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение 14550 от 20.11.2012 г. по адм. д. 8126/2012 г., VІ отд. на ВАС (второто е при по-различна правна уредба).